Определение № 2313 от 15.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2313 гр. София, 15.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20261100604028 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.3 вр. глава 22 НПК.

С протоколно определение от 03.06.2026 година по НОХД № 2936/2026 година Софийски районен съд, НО, 10 състав, е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора, тъй като е приел, че в хода на досъдебното производство, при изготвянето на обвинителния акт, е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и в частност правото му на защита.

Срещу определението на СРС е постъпил в срок частен протест от прокурор при СРП. В протеста се твърди, че определението на СРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за разглеждане по същество.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

1

Частният протест е процесуално допустим, подаден е от легитимирано лице, в установения от закона срок и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол. Разгледан по същество, същият е основателен по следните съображения:

Съдебното производство е образувано по внесен на 26.02.2026 година в СРС обвинителен акт срещу подс. Р. М. Г. за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 НК, за това, че на 02.03.2024 година, около 20.30 часа, в гр. София, ж.к. „Люлин“, бул. „Панчо Владигеров" № 15, на паркинг пред магазини „Била“ и „Пепко“, чрез нанасяне на удар с неустановен по делото остър предмет в областта на бедрото на десния крак на А.Д.В., му причинила лека телесна повреда, изразяваща се в прободна рана в бедрото на десния крак, което травматично увреждане е реализирало медико-биологичния признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.

128 и чл. 129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди деянието е извършено на публично място, в присъствието на множество хора, при демонстрация на безнаказаност и на пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството, при липса на личен мотив във взаимоотношенията им, без да е предизвикано от пострадалия.

Няма спор, че обвинителният акт е този който дефинира в пълнота и подробности обвинението, както и че същият гарантира правата на обвиняемото лице да узнае обвинението и представлява отправна точка за организиране на защитата на привлечения към отговорност.

Принципно, правилна е позицията, че същият не трябва да създава неяснота и колебание както относно съдържанието си – излагане на релевантните факти, така и относно правната оценка - квалификацията на деянието.

В конкретния случай обаче настоящата въззивна инстанция не намира, 2 че такава неяснота е налице, че внесеният обвинителен акт страда от пороци, които пречат на привлеченото към отговорност лице да узнае обвинението и да упражни правомощията си свързани с правото на защита. Това личи и от позицията, която е била взета от страна на защитата на подсъдимата, съобразно която липсват допуснати процесуални нарушения, които да ограничават процесуалните права на някоя от страните.

Не може да се сподели констатацията на първоинстанционния съд за това, че в обвинителния акт е налице противоречие между фактите и правото.

В обстоятелствената част на обвинителния акт държавното обвинение е описало достатъчно пълно, точно и ясно релевантните за съставомерността на деянието факти, които изцяло съответстват на дадената правна квалификация.

Липсва в този смисъл противоречие между изложената в обвинителния акт фактология и дадената правна оценка, както и между фактическото и юридическо обвинение.

Цитираното в обстоятелствената част на обвинителния акт изречение, че преди извършване на деянието, е бил проведен кратък разговор между подсъдимата и пострадалия, в който последният е бил упрекнат в отнемането на мобилен телефон, не променя изводите на съда в тази насока. Обвинението е за причинена лека телесна повреда по хулигански мотиви, които са обосновани с характера и начина на извършване на самото деяние – на публично място, в присъствието на множество хора, при демонстрация на пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, при липса на личен мотив и без да е било предизвикано от пострадалия. В обстоятелствената част липсват изложени факти и обстоятелства, които да противоречат с фактическото и правно обвинение.

Съставомерността на деянието е въпрос по същество, по който решаващият съд следва да се произнесе с крайния си акт.

Предвид изразеното съмнение в съставомерността на инкриминираното деяние, основателно се явява искането на прокуратурата, делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на СРС.

3

Имайки предвид гореизложеното, съдът намира, че обвинителният акт отговаря на изискванията на закона и задължителна тълкувателна практика, паради и което е от естество да формулира законосъобразно обвинение.

Мотивиран от горното и на основание чл.249 ал.3 НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 03.06.2026 година по НОХД № 2936/2026 година Софийски районен съд, НО, 10 състав, с което е било прекратено съдебното производство.

ВРЪЩА делото на СРС, на друг състав, за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на разпоредителното заседание.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4