Разпореждане № 2677 от 05.06.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2677 гр. Кюстендил, 05.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Частно гражданско дело № 20251520101446 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу Е.

Б. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите, както следва:

1/ 1317,10 лева - главница по договор за Договор за паричен заем № *** г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са платени от поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД съгласно договор за предоставяне на гаранция № *** г., което лице е цедирало вземанията си на заявителя съгласно договор за цесия, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането;

2/ 108,72 лева - договорна възнаградителна лихва по Договор за паричен заем за периода от 04.12.2023 г. до 17.06.2024 г.;

3/ 654,18 лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция № *** г., сключен с „Файненшън България“ ЕООД;

4/ 60,00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането;

5/ 226,66 лева – мораторна лихва върху главницата по Договор за паричен заем за периода от 18.06.2024 г. до 27.05.2025 г.

Съдът намира, че по отношение на вземанията за главница, възнаградителна и мораторна лихва заявлението е основателно, поради което следва да бъде издадена заповед за изпълнение.

В останалата му част, по отношение на претендираното неплатено възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция и такси за извънсъдебно събиране на вземането, заявлението следва да бъде отхвърлено по следните съображения:

1

Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието на специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.

Съгласно правните норми на чл. 7, ал. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Относно сумата в размер на 645,18 лв. – възнаграждение по гаранционна сделка, съдът намира следното: Видно от съдържанието на процесния договор за паричен заем в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от потребителя", доколкото в същия не е включено дължимото възнаграждение за поръчителя по гаранционната сделка, произтичащо от сключения договор за поръчителство. Безспорно възнаграждението за поръчителя е "допълнителна услуга", пряко свързана с кредита. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК.

С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което впоследствие се начислява към общата дължима сума по договора за кредит, видно от приложения към същия погасителен план, включващ като перо на всяка погасителна вноска и възнаграждението за поръчител. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.

19, ал. 4 ГПК . Тази сума, респективно вноските по договора за предоставяне на поръчителство, не са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. А съгласно чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако е него не е описан годишния процент на разходите. Безспорно е, че предвид легалната дефиниция на годишен процент на разходите, дадена в чл. 19 ЗПК, процесната сума е разход по кредита. Това възнаграждение представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Всичко изложено безспорно води до извод за недействителност на договора за поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 19, ал. 4 ГПК.

Относно заявената такса за извънсъдебно събиране на вземането съдът намира, че същата е в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу заявената такса не се дължи никакво поведение, а напротив - изискуемостта 2 на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.

Следователно, не става въпрос за „такса“, защото същата не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Ето защо, посочената клауза е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Освен това, таксата за разноски по извънсъдебно събиране на вземането напълно противоречи и на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Като последица от частичното отхвърляне на заявлението са и коригираните в издадената заповед суми за разноски, а именно – 33,05 лева за държавна такса /за горницата до 47,33 лева не се присъжда/, както и 34,91 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по НЗПП в размер на 50.00 лева /за горницата до 50.00 лева не се присъжда/. Тъй като са разноски в заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се дължи отделен диспозитив за частичното им отхвърляне.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № *** г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780 срещу Е. Б. С., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК В ЧАСТТА за сумите: 654,18 лева – възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция № *** г., сключен с „Файненшън България“ ЕООД, както и 60,00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.

УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - **** в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

3