Решение № 437 от 07.04.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 437

Монтана, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - V състав, в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора БОГДАНА СТЕФАНОВА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия РЕНИ СЛАВКОВА канд № 20267140600094 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпила касационна жалба от В. М. К., адрес [населено място], обл. Монтана, против Решение № 274 от 14.12.2025 г. по АНД 20251630200788/2025 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-0996-000912 от 10.07.2025 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на В. М. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Недоволен от така постановеното решение, касаторът го обжалва като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа, че районният съд неправилно е отказал да приложи чл. 28 ЗАНН, като е приел, че извършеното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП не представлява маловажен случай. Излага, че макар нарушението да е формално, това не изключва преценката за маловажност, тъй като в случая са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства – липса на предходни нарушения по ЗДвП, оказано съдействие при проверката, добри характеристични данни, кратко разстояние на управление, липса на интензивно движение и обстоятелството, че МПС е било използвано по повод изпълнение на задълженията му като кмет на населеното място, с цел осигуряване на гориво за косене и почистване. Счита, че наказанията, включително лишаването от право да управлява МПС за срок от шест месеца, са несъразмерни спрямо конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Навежда и довод, че първоинстанционният съд не е обсъдил в достатъчна степен всички релевантни смекчаващи обстоятелства, както и че постановлението на прокуратурата за липса на престъпен състав също сочи на по-ниска обществена опасност. Моли решението на районния съд да бъде отменено от касационната инстанция, ведно с потвърденото с него наказателно постановление.

В с.з касаторът, редовно призован, се явява лично и поддържа касационната жалба. Моли за отмяна на наложеното наказание поради малозначителност на деянието, което е извършил.

Ответникът по касационната жалба Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана, не взема становище по жалбата. В съдебно заседание, редовно призован се представлява от гл. юрк. К. Д., която оспорва касационната жалба. Процесуалният представител на ответника моли въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано. Поддържа, че основният довод на касатора за маловажност на случая вече е бил релевиран пред районния съд, който го е обсъдил подробно и правилно е приел, че с оглед обществената опасност на деянието не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл. 217, ал. 3 АПК във вр. чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел от фактическа страна, че на 13.04.2025 г. жалбоподателят В. К., в качеството си на кмет на [населено място], е използвал нерегистрирано АТВ [Марка], с рама № LONACMY38L1506581, за да превози бензин за косачки, ангажирани с почистване на тревни площи в селото, като около 11:35 ч. се е движил по [улица]в [населено място], където е бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“. При проверката е установено, че управляваното четириколесно МПС не е регистрирано по надлежния ред и е без поставена регистрационна табела, поради което му е бил съставен АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Тази фактическа обстановка съдът е счел за безспорно установена от показанията на разпитаните свидетели и приобщените писмени доказателства.

От правна страна районният съд е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН, като нарушението е описано ясно, точно и пълно, с посочване на всички съставомерни факти и относимите законови разпоредби. Съдът е счел за безспорно доказано, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като е управлявал по път, отворен за обществено ползване, моторно превозно средство, което не е било регистрирано по надлежния ред и е било без регистрационна табела, при съзнание за тези обстоятелства, поради което деянието е извършено виновно при пряк умисъл. Приел е още, че правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като наложените наказания са в минималните предвидени от закона размери и не подлежат на редуциране. Отхвърлил е възражението за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН с мотив, че нарушението е формално, за него не се изисква настъпване на вредни последици, а по делото не са установени особени или изключителни обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност, като е приел, че служебните мотиви на жалбоподателя във връзка с изпълнение на задълженията му като кмет не изключват административнонаказателната му отговорност.

Предмет на касационен контрол е постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон, евентуално допуснати съществени процесуални нарушения на съда, каквито възражения се твърдят в касационната жалба.

По разбиране на настоящата касационна инстанция решението е правилно и законосъобразно.

При постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилното прилагане на същия, в каквато насока са възраженията на касатора. В съответствие със събраните доказателства правилно е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна, както и че същото отговаря на всички изисквания за форма и съдържание и е издадено в съответствие със санкционната норма на чл. 175, ал. 2, предл 1 ЗДвП, в която наред с наложеното наказание глоба е предвидено и лишаване от права от шест месеца до една година. Правилно е прието, че визираното в НП нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е доказано и безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, като същевременно същото не се оспорва от касатора.

Правилно районният съд приема, че са налице обективните и субективни признаци на деянието - нарушителят е водач на МПС, управлявано по път, отворен за обществено ползване, което МПС е без поставени регистрационни табели и без да е регистрирано по надлежния ред, каквото е изискването на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и реда разписан в Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение на МПС и ремаркета. Нерегистрираното превозно средство е АТВ, за което, предвид текста на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, важат изискванията на чл. 140, ал. 1 ЗДвП относно допускането му до движение по пътищата, отворени за обществено ползване.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че конкретният случай следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Само по себе си обстоятелството, че нарушението е формално, не изключва възможността за преценка относно маловажност, но и не обуславя автоматично приложението на този институт. Преценката следва да се извърши с оглед конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца, сравнена с обичайните случаи на нарушения от същия вид. В случая не се установява по-ниска степен на обществена опасност, която да обоснове отклонение от общия ред на административнонаказателна отговорност.

Доколко управлението на нерегистрираното АТВ е във връзка с дейности по почистване и поддържане на тревни площи в селото, то тези обстоятелства не могат да бъдат възприети като особени или изключителни такива, които да дерогират законовите установености и забрани. Изпълнението на общественополезна дейност или служебни задължения не е основание за нарушаване на действащи материалноправни норми. Този извод не се променя и от наведените съображения за липса на предходни нарушения по ЗДвП, оказано съдействие при проверката, добри характеристични данни, кратко изминато разстояние и слаба интензивност на движението в населеното място. Посочените обстоятелства могат да бъдат отчетени като смекчаващи, но не са от такова естество и тежест, че да сведат обществената опасност на деянието под обичайната за този вид нарушения. Още повече, че законодателят е предвидил конкретна и кумулативна санкция именно за управление на нерегистрирано МПС по обществен път, което показва висока значимост на охраняваните обществени отношения.

Неоснователен е и доводът, че постановлението на прокуратурата за отказ да се образува досъдебно производство или за липса на престъпен състав обуславя извод за маловажност на административното нарушение. Липсата на данни за осъществен престъпен състав не води сама по себе си до извод, че административното нарушение е с незначителна обществена опасност. Двата вида отговорност са самостоятелни, с различни предпоставки и критерии за ангажиране, поради което преценката на прокурора относно отсъствието на престъпление не предпоставя автоматично приложение на чл. 28 ЗАНН.

Не може да бъде споделено и възражението, че наложените наказания са несъответни на тежестта на деянието. Същите са определени в минималния размер, предвиден в санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, поради което възражението за явна несъразмерност е лишено от основание. При законово установен минимум съдът не разполага с възможност да редуцира наказанията под предвидения праг.

Като е достигнал до същите правни изводи, въззивният съд е постановил правилно решение, съответно на събраните доказателства и приложимия закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Отнемането на контролните точки, за констатираното нарушение, не представлява административно наказание, тъй като същото е извършено на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП вр. с Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП „Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение”. Отнемането на контролните точки за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е извършено на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 вр. чл. 1 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. Съгласно този текст, за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, следва да се отнемат 10 контролни точки, което е сторил и административно наказващия орган.

Разпечатката съдържа 31 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7082e7ac-5f3e-4cc6-97e0-d5899ac1d113