Решение № 186 от 06.04.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Казанлък, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20215510102783 по описа за 2021 година

Предявени са три отрицателни установителни иска с пр. осн. 439 ГПК.

Ищцата М. Д. С., с ЕГН **********, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на „К.И.И.Б.“ ЕАД, с ЕИК ****** сумите от 2678.82 лв. - главница, 1259.32 лв. - законна лихва, натрупала се върху главницата, считано от 25.04.2014 г. и 321.10 лв. разноски по арбитражното производство.

Моли съда да осъди „К.И.И.Б.“ ЕАД, с ЕИК ****** да й заплати съдебните разноски по настоящото дело.

Твърди, че на 22.07.2021 г. от майка й е получена покана за доброволно изпълнение във връзка с образувано изпълнително дело № 2962 от 2021 г. по описа на ЧСИ Г.И., с рег, №765 към КЧСИ. Делото е образувано въз основа на Изпълнителен лист от 11.07.2014 г., издаден по т.д. №4613 от 2014 г., по описа на Софийски градски съд във връзка с постановено Решение по вътрешно арбитражно дело №2893 от 2014 г., образувано по описа на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум" СНЦ. Изпълнителния титул е издаден в полза на "П.К.Б." ЕООД, с ЕИК ****** срещу М. Д. С., като със същия последната се осъжда да заплати 3018.28 /три хиляди и осемнадесет лева и двадесет и осем стотинки/ - главница, ведно със законна лихва за 1 забава от 25.04.2014 г., както и за сумата от 321.10 /триста двадесет и един лева/ - такси и разноски по арбитражното производство.

През август 2018 г. чрез договор за продажба на вземане „П.К.Б." ЕООД, с ЕИК ****** се задължава да прехвърли своето вземане към М. Д. С. на „К.И.И.Б.“ ЕАД, с ЕИК ******. Съгласно чл. 99, ал. 3 кредиторът /“П.К.“/ е следвало да уведоми ищцата и за извършената сделка между страните, като за целта е упълномощил „К.И.И.Б.“ ЕАД да извърши уведомяването на М. С..

Въпреки упълномощаването, последната не е била уведомена надлежно за извършената цесия до 22.07.2021 г. Това е така, защото видно и от приложеното съобщение от „М.иБ.Е.“ ООД е отразено, че тя не е получила нито лично, нито чрез трето задължено лице въпросното уведомление. В товарителницата е отразено, че тя отсъства на посочения адрес, като съобщението е върнато на цесионера. По смисъла на чл. 43 от ГПК /обн. с бр.

65 на ДВ от 07.08.2018 г./ връчване на съобщения се извършва лично или чрез друго лице. Ответникът в настоящото производство не е предприел действия за връчване на уведомлението чрез залепване по смисъла на чл. 47, ал. 1 от ГПК, използвайки съдебен изпълнител или нотариус, чрез който да залепи известието на входната врата на М. С. и съответно тя не е узнала за извършената сделка. В тази връзка, твърди, че едва на 22.07.2021 г. е узнала за извършената от „П.К.“ продажба на вземането по изпълнителен лист от „К.И.И.Б.“ ЕАД след направена справка от пълномощника й по делото.

Счита, че ответникът в настоящото производство е проявил пасивно поведение по отношение на упражняването на частното си притезание срещу нея и е пропуснал възможността да прекъсне общата 5-годишна давност, прилагаща се за главницата по издадени изпълнителен титул от Софийски градски съд, както и тригодишната давност по отношение на законната лихва за забава, която се е натрупала от датата на издаване на изпълнителния лист.

Предвид обстоятелството, че погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два елемента - бездействие на титуляря на правото и изтичане на определен период от време и предвид, че началото на давностния срок е денят, от който вземането е станало изискуемо - чл. 114, ал.

1 от ЗЗД, алтернативно от деня, в който давностния срок е бил прекъснат поради предявената искова претенция пред арбитражния съд или от датата на последнето предприето изпълнително действие, смята това вземане на 2

„К.И.И.“ БГ за погасено по давност. Това е така, тъй като от една страна не са предприемани същински изпълнителни действия срещу нея в настоящото производство в период, надхвърлящ 5 години от издаване на изпълнителния титул, а от друга страна, поради липсата на доброволни плащания от нейна страна във визирания период от 11.7.2014 г. до 29.07.2021 г.

Вземайки предвид гореизложеното, за нея-М. Д. С., с ЕГН ********** възниква правен интерес да предяви иск на основание чл. 439 от ГПК, на основание нововъзникнали факти, приключили след съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а именно Решение 2893/25.04.2014 г. по вътрешно арбитражно дело №2893/2014 г. по описа на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум" СНЦ.

Ответникът „К.И.И.“, БГ ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ********, чрез пълномощника З.Н. Д. - в качеството й на член на Съвета на директорите, упълномощена от Б.А.Р. и Т.Я. - в качеството им на представляващи Дружеството, чрез пълномощника си юрисконсулт Н.Г.В. твърди, че правният му интерес от депозиране на настоящия отговор на искова молба произтича от сключен на 08.08.2018 г. договор за прехвърляне на вземания между „П.К.Б." ЕООД (наричано за краткост „П.К.") и „К.И.И.Б." ЕАД (наричано за краткост „К.И."), по силата на който „П.К.Б." ЕООД (цедент) цедира вземането си спрямо длъжника М. Д. С., произтичащо от Договор за кредит № 5003193823 заедно с всички принадлежности към него вземания, на „К.И.И.Б." ЕАД (цесионер).

В исковата молба се твърди, че погасителната давност и вземанията, закрепени в процесния изпълнителен лист от 11.07.2014 г., издаден по т.д.

4613/2014 г. на СГС, е изтекла, тъй като кредиторът не е предприемал изпълнителни действия в рамките на пет години от издаването на изпълнителния лист, а от своя страна „К.И." с молба за образуване на изпълнително дело е поискало от ЧСИ Г.И. да бъде образувано ново изпълнително дело - изп. дело № 2962/2021 г. като с тези действия дружеството недвусмислено е заявило, че счита ищцата за свой длъжник.

Налице е правен спор и подаденият иск е допустим.

Вземането по Изпълнителния лист ответникът е придобил по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 08.08.2018 г.

3 между „П.К." и „К.И.". Съгласно чл. 99 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, който установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Уведомяването е неформален акт и като такъв може да бъде извършено и от друго лице по възлагане от цедента, в какъвто смисъл е установената съдебна практика с решение по гр. дело № 5759/2014г., трето г. о., ВКС и търг. дело № 2352/2013 г., второ т. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. След като законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице може да бъде и цесионерът.

Ето защо, въз основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите от нотариус В.И., рег. № 271 при Нотариалната камара, ответното дружество е упълномощено да уведоми посочените в Приложение № 1А към Договора за цесия длъжници за извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента. По силата на това упълномощаване „К.И." е изпратило на предоставен от длъжника и в исковата молба адрес, а именно: гр. с. *****, уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД чрез препоръчана поща. Същото не е било получено на адреса от длъжника и се е върнало с отбелязване „заминал/отсъства", което е удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „М.иБ.Е." ООД.

Моли, в случай че съдът приеме, че М. Д. С. не е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме, че с настоящия отговор на искова молба и приложеното към него Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, същата е уведомена от името на цедента за сключен на 08.08.2018 г. Договор за цесия между „П.К." и „К.И.", по силата на който „П.К.", в качеството си на цедент, продава на цесионера „К.И." изрично посочените вземания, произхождащи от договора за потребителски кредит.

Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., II т.о., ТК).

Вземането по Договор за револвиращ заем № 5003193823 е описано в 4

Приложение 1А, което е неразделна част от договора за цесия и на това основание, считано от 08.08.2018 г. кредитор по вземането е цесионерът „К.И.".

Счита за изцяло неоснователно твърдението в исковата молба, че ищецът не дължи сумите по изпълнително дело № 2962/2021 г. по описа на ЧСИ Г.И., рег. № 765 при КЧСИ, с район на действие ОС - Ст.З., образувано въз основа на процесния Изпълнителен лист от 11.07,2014 г., поради изтичане на общата погасителна давност относно вземанията. Въз основа на процесния изпълнителен лист, на 08.01.2015 г. е било образувано изпълнително дело № 59/2015 г. по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856. С депозираната на 08.01.2015 г. от „П.К.“ молба, на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, като е поискано и налагането на запор върху банковите сметки на длъжника. разкрити в „Б.Д.“ ЕАД. На тази дата е прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на противното, следва да заключим, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност. Още повече, с молбата е посочен конкретен изпълнителен способ налагане на запор върху банкова сметка.

На 22.01.2015 г. по делото са били изпратени множество запорни съобщения до банки.

На 23.01.2015 г. по делото е бил присъединен взискател в лицето на ТД на НАП относно публични задължения на името на длъжника, което също е прекъснало давността, тъй като: съгласно т. 10 от мотивите ТР №2/2013 ОСГТК на ВКС „...прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочване на изпълнение чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагане на вземане за събиране или вместо 5 плащане... и т.н." Същото становище е застъпено и в Решение № 847 от 11.10.2017г. по гр. дело № 817/2017 г. на РС- Пазарджик, потвърдено от Окръжен съд- Пазарджик в Решение № 32 по въззивно гражданско дело № 840 от 2017 г.: „последното изпълнително действие извършено по него е присъединяване на кредитор (НАП) на 11.11.2011 г." (позовава се и на Решение № 331 от 17.04.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 233/2019 г.;

Решение № 260073 от 17.07.2020 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 710/2020 г.).

На 22.01.2015 г. също е била изпратена и покана за доброволно изпълнение до длъжника, като същата е редовно връчена, което е удостоверено с обратна разписка, приложена в кориците на изпълнителното дело.

На 31.05.2016 г. е било изпратено запорно съобщение до работодателя Община Е., което отново е прекъснало погасителната давност.

На 06.01.2017 г. е изпратено и запорно съобщение до новия работодател на длъжника „Н-Т.“ ООД.

На 17.10.2018 г. е последвало и депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „К.И.“, с която е поискано да бъде насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, което отново е действие, прекъсващо течащата погасителна давност. Със същата молба на ЧСИ Б.Б. са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.