Решение № 23 от 09.02.2022, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Троян, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20214340100397 по описа за 2021 година

Производство с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, предявен от «ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от *** против Й. Ц. Ч., с настоящ и постоянен адрес: ***, ЕГН **********.

Ищецът обосновава своя правен интерес от предявяване на осъдителния иск по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, като твърди, че по ч.гр.д. № 1063 по описа на Троянски районен съд за 2020г. заповедният съд е отхвърлил изцяло подадено заявление по чл.417, т.2 от ГПК против Й. Ц. Ч., с настоящ и постоянен адрес: ***, ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Ищецът основава претенцията си на договор за потребителски кредит № *** сключен между страните на 28.09.2018г., по силата на който на ответника била предоставена сума в размер 2 628.23 лв. Твърди се, че видно от погасителния план към договора, задължението на Й. Ц. Ч. е уговорено да бъде заплатено на 26 равни месени вноски, всяка в размер 134.33 лв.

Твърди се, че ответникът е преустановил плащане на три месечни вноски с падеж 05.10.2019г., 05.11.2019г. и 05.12.2019г., поради което ищецът е обявил цялото задължение за предсрочно изискуемо.

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което ответникът Й. Ц. Ч. да бъде осъден да му заплати сума в общ размер 2 272.36 лв., от която главница в размер на 1 696.52 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.11.2020г. до окончателното й 1 изплащане; сумата 294.69 лв., представляваща договорна лихва за периода 05.10.2019г. до 12.10.2020г. и обезщетение за забава в размер на 281.15 лв. за периода 05.10.2019г.16.11.2020г.

Ответникът Й. Ц. Ч. не е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не е взел становище по иска и не е ангажирал доказателства. За последиците от неподаване на отговор и неупражняване на права ответникът е уведомен с разпореждане от 22.06.2021г., връчено му лично.

В съдебно заседание за ищцовото дружество ««ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ****, редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява от процесуален представител. По делото е постъпила молба - становище чрез пълномощника юриск.Свилен Стоянов, с което е заявено, че ищецът поддържа исковата молба и моли иска да бъде уважен, както и да бъдат присъдени направените разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.

Ответникът Й. Ц. Ч. се явява лично в съдебно заседание и заявява, че действително е взел кредит в размер на 2000.00 лв. от ищцовото дружество, който погасявал до определено време, но останала още дължима сума, която той определя около 1000.00 лв. В хода на съдебното производство същият представя платежен документ, от който е видно, че е погасил на 15.11.2021г. сума в размер на 150.00 лв. от задължението по процесния кредит.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Ч.гр.д. № 1063 по описа на Троянски районен съд за 2021 г. е образувано по подадено заявление по реда на чл.417, т.2 от ГПК от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от ***, в качеството им на изпълнителни директори, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Й. Ц. Ч., с настоящ и постоянен адрес: ***, ЕГН **********.

С разпореждане № 260020 от 06.01.2021г. съдът е отхвърлил изцяло подаденото заявление и е отказал да издаде заповед за изпълнение, тъй като искането не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и заявителят не е отстранил нередовностите в предоставения му тридневен срок, както и поради противоречие със закона. Разпореждането е влязло в законна сила на 30.03.2021г., предвид което и съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК, съдът е указал на заявителя „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, че може да предяви осъдителен иск относно вземането, предмет на заявлението, в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

По делото е представен договор за потребителски кредит № *** сключен между страните на 28.09.2018г., от който се установява, че размера на кредита е 2 000.00 лв.; общ размер на застрахователна премия - 346.63 лв., от които 171.60 лв. „BANK комбо живот“ и 175.03 лв. „BANK комбо безработица“. Уговорена е еднократна такса за оценка на риска в размер на 281.60 лв. Лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 26.79 %, а ГПР е 44.85. Посочено е в договора, че общата 2 сума, дължима от потребителя, е 3 492.70 лв.

Видно от погасителния план към договора, задължението на Й. Ц. Ч. е уговорено да бъде заплатено на 26 равни месени вноски, всяка в размер 134.33 лв., общо 3 492.70 лв.

Осъдителната претенция на ищеца включва сумата 1 696.52 лв., представляваща дължима главница по договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.11.2020г. до окончателното й изплащане; сумата 294.69 лв., представляваща договорна лихва за периода 05.10.2019г. до 12.10.2020г. и обезщетение за забава в размер на 281.15 лв. за периода 05.10.2019г.-16.11.2020г.

По искане на ищеца съдът допусна съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че общият размер на платените вноски по договора е 1669.20 лв., като са платени до 12 вноска включително.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна, намира следното:

Осъдителният иск по чл.415, ал.1, т.3 от ГПК е предявен във връзка с изцяло отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, подадено по ч.гр.д. № 1063 по описа на Районен съд гр.Троян за 2020г.

Искът е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и е допустим.

Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума. /възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.

Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че страните са установили помежду си облигационни правоотношения, произтичащи от сключения между тях договор за потребителски кредит № 7000835959 от 28.09.2018г.

В ИМ е посочено, че размерът на предоставения кредит е 2 628.23 лв. Видно е от договора обаче, че това не е сумата, предмет на договора, а е сбор от размера на кредита 2000.00 лв., двете застраховки – 171.60 и 175.03 лв. и таксата за оценка на риска в размер на 281.60 лв. Това обстоятелство е отразено от ищеца и в представената уточнителна молба в производството по чл.129, ал.2 от ГПК, като е посочено, че тези суми са разпределени с месечните вноски, където е включена и договорената между страните възнаградителна лихва.

В случая в претенцията на заявителя за главница е включена такса за оценка на риска, уговорена при сключване на договора размер на 281.60 лв. Предвид, че договорът за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

3

Съгласно чл.21, ал.1 от Закона за потребителския кредит, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

В случая с процесния договор са уговорени клаузи, предвиждащи суми, представляващи такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита, което е изрично забранено с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, затова тези уговорки са нищожни поради противоречие със закона.

Посочената такса за оценка на риска представляват действие по усвояването и управление на кредита, за което кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита.

По отношение застрахователната премия, която също е включена в претендирания размер за главница по кредита, видно от представения договор е, че застраховката е сключена на 28.09.2018г. между „УНИКА Живот“ АД и Й. Ц. Ч. . В случая "Ти Би Ай Банк" АД е застрахователен посредник и ползващо се лице, но дружеството-заявител не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя - чл. 313 от КЗ. По договора за застраховка правата и задълженията на застрахователя, вкл. да получи застрахователната премия, възникват направо в патримониума на ЗК "Уника Живот" АД. "Ти Би Ай Банк" АД, като трето правоимащо лице по договора за застраховка, има право да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията.

В уточнителната молба е посочено, че застрахователната премия е платена директно на застрахователя, но не са представени доказателства, установяванащи това твърдение.

Обстоятелството, че банката е включила вноските за застраховка към главницата по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане спрямо кредитополучателя. Поради което вземането за застрахователна премия не се дължи от ответника.

Освен изложеното съдът счита, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Освен това, предвид свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Нарушена е и императивната норма на чл.33, ал.1 от ЗПК регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата на 4

„застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и клаузите за застраховки следва да се приемат за такива.

По отношение на договорната и мораторната лихва е видно, че същите са формирани върху размер на главница, който включва не само непогасената част от главницата на отпуснатия кредит, но и две застраховки и такса оценка на риска, поради което претенцията на ищеца и в тази част е неоснователна.

При изготвяне на доклада по делото, при разпределение на доказателствената тежест, съдът изрично е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи и докаже изискуемостта, ликвидността и формирането на размера на претендираното вземане.

Въпреки указанията, ищцовото дружество не е представило надлежни доказателства в настоящия процес относно формиране размера на главното и акцесорните вземания.

Липсват доказателства в този смисъл и в заповедното производство, поради което и съда е отхвърлил подаденото заявление.