Решение № 3148 от 29.07.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 3148

Хасково, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20247260700322 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба на „Медицински център с хирургичен сектор с операционна с 8 легла на Частно здравно заведение – АВИЦЕНА“ ЕООД [населено място], представлявано от Т. Б. Д., депозирана чрез процесуален представител, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-519-0117747 от 01.12.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите.

В жалбата се твърди, че лица, упражняващи дейност като свободна професия, не са задължени да регистрират извършените от тях продажби чрез ФУ. За придобитите доходи същите следвало да издават документ за отчитане на приходите съгласно ЗДДФЛ. В случая било приложимо именно това изключение, доколкото дейността - предоставянето на медицински услуги, се извършвала не от дружеството, а от лицата, с които същото имало сключени договори за съвместна дейност. Всеки един от лекарите и медицинските лица в центъра бил лице, упражняващо свободна професия с регистриран Булстат. За предоставените услуги и възнагражденията за тях всеки от тях издавал талон за медицинска услуга. Принципът на работа на медицинския център бил следният: пациентът заплащал чрез лицето на регистратурата стойността на услугата на съответния медицински специалист. Лекарите осъществявали дейността за своя сметка, като получавали възнаграждение от пациента. Впоследствие лекарите по силата на тези договори за съвместна дейност разпределяли получения от тях приход в съотношението по сключения с медицинския център договор. В тази връзка се твърди, че не е налице извършено нарушение, като административният орган не установил правилно, нито обследвал фактическата обстановка. Не били събрани доказателства, имащи отношение към задължението на проверяваното лице да регистрира и да използва за дейността на дружеството ФУ от началото на започване на дейността. Не била установена конкретната дейност на медицинския център и как се извършва същата. В заповедта не била точно посочена дата на започване на дейността, от която дата лицето следвало да монтира, въведе в експлоатация и да използва ФУ. Същата не можела да се изведе и по тълкувателен път от установените в хода на проверката факти. На следващо място се твърди, че не бил мотивиран и обоснован срокът, за който мярката била наложена. Не ставало ясно как посочените в заповедта обстоятелства са определящи за тежестта на конкретното нарушение и показателни за степента на засягане на държавния и обществен интерес. Посочва се, че нарушението се явявало първо за дружеството, което до момента нямало констатирани други нарушения на Наредбата за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, поради което неправилно било прието, че от страна на проверяваното лице било налице трайно антифискално поведение, което мотивирало административния орган да определи срока на наложената ПАМ на седем дни. Освен че не била обоснована тежестта на конкретното нарушение, в заповедта не били посочени и какви са конкретните последици от това нарушение, взети предвид при определяне на продължителността на наложената ПАМ. По така изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адв. М. Ф., заявява, че поддържа изложените в жалбата доводи. Сочи, че дори и съдът да приеме, че именно дружеството-жалбоподател е субект на конкретното административно нарушение, то следвало да вземе предвид, че за същото нарушение на дружеството била наложена и съответна санкция с наказателно постановление, с което бил нарушен принципът да не се наказва едно лице два пъти за едно и също административно нарушение. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съобразно представения списък на разноските.

Ответникът - Началник на Отдел "Оперативни дейности" Пловдив при Централно управление на НАП, чрез пълномощника си в съдебно заседание и в депозирано по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Заявява, че констатираното нарушение представлява „продължено“ административно нарушение и предвид обстоятелството, че към момента на проверката същото не било прекъснато, като дата на извършването му следвало да се приеме тази на констатирането му - - 28.08.2023 г. Оспорват се и твърденията, че дружеството няма задължение за монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на ФУ, като се посочва, че медицинският център бил лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и предоставял медицински услуги, по отношение на която дейност съществувало задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС за регистриране и отчитане на извършените в обекта доставки чрез издаване на фискални касови бележки от фискално устройство. Запечатването на стопанисвания от жалбоподателя обект за срок от 7 дни, наполовина под средния предвиден в закона срок от 30 дни, съответствало на тежестта на нарушението и било съобразено със значимостта на охраняваните обществени отношения, както и с принципа за съразмерност. Моли, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Национална агенция за приходите да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство. При заявена претенция на насрещната страна за заплащане на разноски, и в случай, че подадената жалба бъде уважена, се моли такива да бъдат присъдени в минимален размер.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0117747/28.08.2023 г. (л. 20), на 28.08.2023 г. е извършена проверка в медицински център, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Медицински център с хирургичен сектор с операционна с 8 легла на частно здравно заведение - Авицена“ ЕООД с ЕИК : *********, при която проверка е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, извършва търговска дейност, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство (ФУ) от датата на започване на дейността на обекта. В протокола е отразено, че на 28.08.2023 г. в 11:20 ч., преди легитимация на органите по приходите, е направена контролна покупка, представляваща издаване на един брой медицинско удостоверение за работа, за която услуга била заплатена сумата от 25.00 лв., в брой от органа, извършил проверката, на А. Р. К. с [ЕГН], в качеството й на медицинска сестра на регистратурата, за която услуга не бил издаден фискален бон от ФУ, нито от кочан с ръчни касови бележки. В своите писмени обяснения А. Р. К. декларирала, че на регистратурата, където се извършват плащанията за предоставените услуги от медицинския център, не се издават фискални касови бонове за тези услуги от ФУ, ръчна касова бележка или друг документ. При проверка в информационната система на НАП било установено, че няма данни за регистрирано ФУ на дружеството, на което да се отчитат оборотите от продажбите.

Предвид така установеното, със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-519-0117747/01.12.2023 г. (л. 15), издадена от М. Й. Р. - Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, оправомощена със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, въз основа на съставения протокол за извършена проверка cep. АА № 0117747/28.08.2023 г. и Акт за установяване на административно нарушение № F724756/31.08.2023 г., спрямо „Медицински център с хирургичен сектор с операционна с 8 легла на частно здравно заведение - Авицена“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - медицински център, находящ се в [населено място], [улица], и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност. При определяне продължителността на мярката е посочено, че са взети предвид тежестта на извършеното нарушение - осъществяване на търговска дейност, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство за обекта и последиците от същото - неотчитане на приходите от извършваните продажби. Посочено е, че от значение са местонахождението на търговския обект - същият се намира в областен град - [населено място], населено място, което гарантира голям човекопоток, в непосредствена близост до центъра на града, характера на дейността – медицински услуги, които с оглед вида им се търсят ежедневно, конкурентните и достъпни цени, на които те се предлагат, както и факта, че лицето осъществява търговска дейност, без изобщо да е регистрирал фискално устройство, чрез което да отчита приходите от извършените продажби, с което се нанасяла пряка вреда на фискалния интерес на държавата, като не се декларирали приходи и съответно не се декларирали и заплащали дължими данъци.

Заповедта е връчена на дружеството - адресат на наложената мярка, на 29.01.2024 г., като същата е оспорена пред Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП с жалба, подадена в деловодството на ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, на 09.02.2024 г., регистрирана с вх. № ВхК-1087/09.02.2024 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково (постъпила в [населено място] с вх. № 66-22-298/09.02.2024 г.).

С Решение № ГДФК - 1/23.02.2024 г. (л. 7) Директорът на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е отхвърлил жалбата. Препис от така постановеното решение е връчен на управителя на дружеството- жалбоподател, видно от приложената по делото разписка (л. 10), на 14.03.2024 г. Жалбата, във връзка с която е образувано настоящото производство, е подадена на 25.03.2024 г. в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково (л. 3).

Видно от представените по делото Акт за установяване на административно нарушение № F724756 от 31.08.2023 г. (л. 30-31) и Наказателно постановление № 741802-F724756 от 01.12.2023 г. (л. 28-29) е, че за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3 000 лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира предявената жалба за процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл. 145, ал. 1 от АПК, от процесуален представител на легитимирана страна и при наличие на правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, като съображенията за това са следните:

Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК. При проверката съдът следва да прецени дали актът е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е актът с целта на закона.

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Със Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. (л. 19) Изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. В случая обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от М. Й. Р. - началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив, дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, като в заповедта изрично е цитирана и Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП. Предвид това и доколкото началниците на отдели "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" са сред изрично овластените органи по приходите, които могат да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 186 от ЗДДС, следва да се приеме, че оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № ФК-519-0117747 от 01.12.2023 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив, дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.