Определение № 239 от 02.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 239 гр. Кюстендил, 02.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500131 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. номер 2331/24.02.2025 г., получена по пощата с клеймо с дата на изпращане 20.02.2025 г., подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 и съдебен адрес: гр.

Гоце Делчев, ул. „Търговска“ № 3, чрез пълномощника му ст. юрк. С.Д. срещу разпореждане № 669/07.02.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 322/2025 г., по описа на РС - Кюстендил, в частта му, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист с вх. № 1547/06.02.2025 г. против солидарните длъжници „СтарЕм“ ЕООД и Д.Н.В. за следните суми: 1/ 500 лв. - такса за управление на кредита съгласно чл. 12 от договор за кредит № 24/5 от 11.01.2024 г. и 2/ 240 лв. - разноски за връчване на покана-уведомление за предсрочна изискуемост на основание чл. 8 от ОУ към договора.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане поради допуснати от заповедния съд нарушения на материалния закон. Поддържа се, че разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) не са приложими към процесния договор за кредит № 24/5 от 11.01.2024 г., тъй като кредитополучателят не е потребител по смисъла на закона, а е търговец, сключил договора с цел получаване на оборотни средства, които да използва в търговската си дейност. Застъпва се, че доколкото договорът няма характер на такъв за потребителски кредит, неприложима по отношение на него е специалната потребителска закрила. Сочи се, че в чл. 12 от договора е предвидено, че кредитополучателят дължи на кредитора годишна такса управление в размер на 1% и такса ангажимент в размер на 1,5 % изчислени съгласно общите условия и тарифа за таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ АД прилага по извършвани услуги на клиенти, а съгласно чл. 8 от общите условия всички разходи, извършени от банката във връзка с кредита, включително тези за събиране на задължението, в това число принудителното му събиране, 1 са за сметка на кредитополучателя. Поддържа се, че посочените уговорки са валидни и следва да се прилагат в отношенията между страните. Допълва се, че към заявлението са представени фактури като разходооправдателен документ за сумата от 240 лв. - разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост. Твърди се, че изпращането на въпросното уведомление е необходим етап, предхождащ пристъпването към събиране на задължението по съдебен ред. По изложените съображения се отправя искане въззивният съд да отмени разпореждането на заповедния съд в обжалваните части и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист и за отхвърлените вземания.

Предвид характера на производството, препис от жалбата не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 417 ГПК подадено от „Банка ДСК“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците „СтарЕм“ ЕООД и Д.Н.В. за солидарно заплащане на следните суми: 1/ 49 848,15 лв. - главница по договор за кредит № 24/5 от 11.01.2024 г., ведно със законната лихва върху същата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; 2/ 1100,41 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода 11.10.2024 г. – 21.01.2025 г.; 3/ 428,03 лв. – договорно обезщетение за забава, имащо характера на мораторна неустойка, за периода 11.10.2024 г. – 21.01.2025 г.; 4/ 251,04 лв. - законна лихва за забава начислена върху главницата от датата на предсрочната изискуемост - 22.01.2025 г. до 04.02.2025г .; 5/ 500 лв. – такса за управление на кредита съгласно чл. 12 от договора; 6/ 240 лв. – разноски за връчване на покана–уведомление за предсрочна изискуемост на основание чл. 8 от ОУ към договора, както и съдебни разноски за заплатена държавна такса по делото в размер на 1047,35 лв. и за юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. Посочено е, че вземанията се претендират на основание сключен между „СтарЕм“ ЕООД (като кредитополучател), Д.Н.В. (като солидарен длъжник) и „Банка ДСК“ АД (като кредитодател) договор за кредит № 24/5 от 11.01.2024 г. Същите се претендират като предсрочно изискуеми на основание представен документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката. Към заявлението е представена покана–уведомление, съдържаща волеизявление на кредитодателя за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, връчена лично на Даниел Васев на 21.01.2025 г.

С разпореждането в обжалваната му част РС – Кюстендил е оставил без уважение искането на заявителя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 1/ 500 лв. - такса за управление на кредита съгласно чл. 12 от договор за кредит № 24/5 от 11.01.2024 г. и 2/ 240 лв. – разноски за връчване на покана–уведомление за предсрочна изискуемост на основание чл. 8 от ОУ към договора. За да постанови отхвърлителния диспозитив, съдът е извършил преценка за наличие на неравноправни 2 клаузи в процесния договор и е приел, че клаузите на чл. 12 от договора за кредит и чл. 8 от ОУ към същия са вероятно неравноправни като противоречащи на нормите на чл. 10а, ал. 2 и чл. 33 ЗПК.

Настоящият състав, като прецени доводите изложени от заповедния съд, тези, съдържащи се в частната въззивна жалба и наличните по делото доказателства, приема от правна страна следното:

Производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК е предоставено като възможност за кредитора по облекчен ред да получи съдебно признаване и изпълнителен титул за свое изискуемо и ликвидно вземане срещу длъжника, без да води исков процес, при условие, че вземането е установено с някой от изброените в цитираната разпоредба документи. Основанието за издаване на заповедта е наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено именно от документа.

Представеният документ по чл. 417 ГПК трябва да е редовен от външна страна и да удостоверява задължение за заплащане в полза на заявителя на парична сума, чийто падеж е настъпил. Проверката, която районният съд дължи по повод подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, е съсредоточена върху това дали съществува редовен от външна страна документ от посочените в чл. 417, т. 1 – 10 ГПК и дали този документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, чийто титуляр е заявителят.

Доколкото заповедното производство може да има за предмет само съдебно защитими права, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК предвижда възможност съдът да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или в условията на т. 3 на същата разпоредба – ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В чл. 9, ал. 3 ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „потребител“ за целите на закона, съгласно която „потребител“ е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Предвид изричното посочване, че единствено физическо лице би могло да има качеството „потребител“, настоящият състав намира, че кредитополучателят по процесния договор за кредит – „СтарЕм“ ЕООД, не е потребител по смисъла на закона, респективно закрилните разпоредби, съдържащи се в ЗПК, включително чл. 10а, ал. 2 и чл. 33 ЗПК, на които се е позовал заповедният съд, не са приложими по отношение на дружеството. Извод в обратна посока не следва и с оглед общата дефиниция на понятието „потребител“, съдържаща се в § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), съгласно която „потребител“ е физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

С оглед на това, че заявителят е отправил искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и срещу длъжника Д.Н.В., следва да се прецени дали към датата на сключване 3 на договора, въпросното лице e имало качеството „потребител“. В тази връзка съдът съобразява практиката на ВКС, обективирана в Решение № 84/07.02.2017 г. по т. д. № 1934/2015 г., I ТО на ВКС, Решение № 38/23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г., I ТО на ВКС и др., съгласно която физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.

Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални (функционални) връзки с посоченото дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в същото. Видно от представения по делото договор за кредит № 24/5 от 11.01.2024 г. същият е подписан от Д.Н.В. в качеството му на управител на „СтарЕм“ ЕООД. При справка по делото на търговеца, в публично достъпния търговски регистър, се установява, че Васев е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, като това е валидно и към датата на сключване на процесния договор. По тази причина не може да се приеме, че той е встъпил във въпросното договорно правоотношение като потребител.

Следва да се посочи също така, че от анализа на процесния договор за кредит се достига до извод, че той е свързан с търговската дейност на главния длъжник „СтарЕм“ ЕООД. Същият е сключен с дружеството в качеството му на търговец, с посочена цел предоставяне на оборотни средства и е подписан от Д.Н.В. като съдлъжник. Предвид целта на договора, същият няма характер на потребителски.

По изложените съображения настоящият състав приема, че никой от длъжниците няма качеството „потребител“, следователно не се ползва от защитата по ЗПК или ЗЗП.

С оглед възприетото от настоящия съдебен състав, същият намира претенцията за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 500 лв., представляваща такса за управление на кредита, за основателна. Изводът се основава на неприложимостта в конкретния случай на предвидената в ЗПК потребителска закрила и на факта, че в т. 12 от договора за кредит е уговорено заплащането от страна на кредитополучателя на посочената такса.

Съдът намира за основателно искането и в частта му, касаеща вземането за разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 8 от общите условия, неразделна част от договора за кредит, „всички разходи, извършени от банката във връзка с кредита/издаването на банковата гаранция, вкл. тези за учредяване, заличаване и подновяване на обезпеченията, и свързаните с това разходи за адвокатски възнаграждения, разходите за застраховки и оценки на обезпеченията, всички разходи за събиране на задължението, в т.ч. принудителното му събиране, са за сметка на кредитополучателя“.

Съобразно дадените задължителни указания с т. 18 от ТР 4/2013 г. ОСГТК, предсрочната изискуемост съставлява изменение на договора за кредит, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: фактът на неплащането и 4 упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Получаването на волеизявлението от длъжника следва да предхожда по време подаването на заявлението. В този случай, съобразно чл. 418, ал. 3 ГПК, настъпването на това обстоятелство следва да е удостоверено от заявителя чрез официален, или изходящ от длъжника документ. В настоящия случай волеизявлението на кредитодателя за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до кредитополучателя и съдлъжника. Всяко от уведомленията е получено от Даниел Васев – в качеството му на управител на „СтарЕм“ ЕООД и в лично качество, като получаването предхожда подаването на заявлението.