Решение № 3393 от 26.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3393 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100506293 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С жалбата си Е. П. С. и Н. К. С. обжалват действията на съдебния изпълнител по изп.дело № 20178440400344 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ и район на действие СГС - насочване на изпълнението, чрез налагане на възбрана върху 5/6 ид.ч. от недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 27, находящ се в гр. София, в жилищен комплекс „Люлин“, на ул.“ **“, в жилищна сграда бл.№ 13-19, а понастоящем бл. № ****, състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, с площ от 64.72 квадратни метра, при съседи на жилището: стълбище, З. и С.З., Р. и К.К., ул. „**“, заедно с приспадащите се избено помещение № 9, заедно с 0, 638 % ид. Части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, което е тяхна собственост и молят съда да ги отмени.

Поддържат, че обжалваното действие на ЧСИ е незаконосъобразно, с доводи, че същият е несеквестируем. Имотът представлявал единственото жилище както за тях, така и за членовете на семейството, включително и непълнолетно дете на третия собственик И.П.С.-детето К.П.И.П., и понастоящем се ползвал именно като такова.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК, взискателят е подал писмено възражение, в което поддържа, че действията на съдебния изпълнител са законосъобразни и жалбата е неоснователна.

Съдебният изпълнител излага мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, че жалбата е недопустима и неоснователна.

1

Софийският градски съд, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното копие от изп.дело № 20178440400344 по описа на ЧСИ Ст.Якимов, същото е образувано на основание чл.426 от ГПК, по молба на „Топлофикация София“ ЕАД против длъжниците, възоснова на изпълнителен лист от 17.06.2016 г., издаден по гр.дело № 43201/2015 г. на СРС, 32 състав, за принудително изпълнение на парични вземания. С молбата за образуване на изпълнително дело е възложено по реда на чл.18, ал.1 ЗЧСИ проучването на имущественото състояние на длъжниците. След извършените справки съдебният изпълнител е наложил възбрана върху собственият на длъжниците недвижим имот – 5/6 ид. Части от апартамент №27, в гр.София, ж.к.“Люлин“ ул.“**“, жилищна сграда блок 13-**** с постановление от 17.02.2023 г. Доколкото по делото липсват данни за датата, на която е получено съобщението с изх.№ 7578/17.02.2023 г. (известието не е оформено), то следва да се приеме, че подадената от длъжниците жалба е в срок.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното дело, имащ правен интерес от обжалване срещу валидно и подлежащо на обжалване действие по насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество ( т.1 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС, по тълк.дело № 2/02013 г. на ОСГТК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. Допустима е жалба против действия, с които изпълнението е насочено към такава вещ, когато в същата той се позовава на несеквестируемостта. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.

Съгласно приетото в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, допустими са налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, както и описът на такава вещ, тъй като същите не са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушават. Действията на съдебния изпълнител не лишават длъжника от физическата възможност да полза имота по предназначение и в този смисъл не са несъвместими с несеквестируемостта. Освен това в случая по делото липсват данни, че длъжниците не притежават освен възбранения имот апартамент, други такива и дали той се ползва от семейството им за жилище, поради което съдът приема, че не е нарушена разпоредбата на чл.444, ал.1, т.7 от ГПК.

С оглед на горното, действията на съдебния изпълнител по налагане на възбрана върху процесния апартамент са законосъобразни и подадената жалба следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Е. П. С. и Н. К. С. против действията на съдебния изпълнител по изп.дело № 20178440400344 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ и район на действие СГС – насочване на изпълнението, чрез възбрана върху 5/6 ид.ч. от недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 27, находящ се в гр. София, в жилищен комплекс „Люлин“, ул.“ **“, в жилищна сграда бл.№ ****, ведно с избено помещение № 9 и 0, 638 % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж, наложена с постановление изх.№ 7582/17.02.2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3