Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1870 от 08.10.2026, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
Касационно административно наказателно дело 431/2026
Вид
Решение № 1870
Подписан
08.10.2026
В сила
08.10.2026
Състав
Маргарита Стергиовска, Кремена Борисова, Росица Цветкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1870

Шумен, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - II Касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРЕМЕНА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА

При секретар СВЕТЛА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА канд № 20267270600431 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Лифткорект Груп“ ЕООД, [населено място], депозирана чрез адвокат Д. С. от АК – Шумен, против Решение № 183/22.05.2026г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 215/2026г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 27-2500236/15.12.2025г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на „Лифткорект Груп“ ЕООД, [населено място], в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева /хиляда и седемстотин лева/ с равностойност 869.20 евро, като съдът е намалил размера на наложената имуществена санкция от 869.20 евро /осемстотин шестдесет и девет евро и двадесет евро цента/ на 766.94 /седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евро цента/ с равностойност 1500 лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение в оспорената му част поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че липсва извършено административно нарушение, предвид факта, че единствено декларация от лицето И. А. не може да обоснове извод за наличие на трудово правоотношение, като не са налице други доказателства, установяващи наличието на такова. В тази връзка поддържа и тезата, че на проверявания обект от служители на Инспекцията по труда не били установени работници на дружеството жалбоподател, съответно, че няма издадено постановление от контролните органи, което да обяви правоотношението за трудово. Счита също, че от страна на дружеството добросъвестно са били предприети действия по сключване на трудов договор с лицето чрез подаване на уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, до сключването на който не се е стигнало поради отказ на лицето да го подпише. С оглед на изложеното се отправя искане за отмяна на съдебния акт, съответно на наказателното постановление и за присъждане на разноски.

Жалбоподателят депозира и писмена молба за даване ход на делото в негово отсъствие, като поддържа изложените отменителни основания. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, директор на „Инспекция по труда“ – Шумен, депозира писмено становище чрез старши юрисконсулт Д. В., в което излага доводи за неоснователност на оспорването, като претендира и присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, ответникът не се явява и не се представлява.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Дружеството-жалбоподател извършва строително-монтажни дейности, като на 24.10.2025г. извършвало такива на строеж „МЖС в УПИ II871, кв. 115, [населено място]“, намиращ се на адрес: [населено място], [улица]с възложител „Валбор и синове“ ООД, [населено място].

Първоначално на 24.10.2025г. на обекта, а впоследствие и на 30.10.2025г. въз основа на представени документи била извършена проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция „Инспекция по труда“-[населено място] по спазване на трудовото законодателство от „Лифткорект Груп“ ЕООД.

Било установено, че лицето И. А. А. на 14.10.2025г. било допуснато до работа в посочения обект като монтажник подемни съоръжения, без да е сключил с него трудов договор в писмена форма. На основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ на 21.11.2025г. от лицето били взети писмени обяснения, в които посочило, че от 14 до 17 октомври 2025г. е работил във фирма „Лифткорект Груп“ ЕООД на длъжност монтажник подемни съоръжения с уговорено трудово възнаграждение в размер на 1500 лева, на 8 часов работен ден, като на 14.10.2025г. е работил на посочения по-горе обект – „МЖС“ в [населено място], на [улица], като монтирали главния електрически мотор на подемното съоръжение.

В същото време преди започване на работа е получил работни дрехи и обувки. По време на проверката и от лицето К. С. Н., управител на дружеството-жалбоподател, били попълнени обяснения на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ, в които посочил, че лицето И. А. на 14, 15 и 16 октомври 2025г. било заведено на обекта с цел запознаване с работата и помагане за товаро-разтоварни дейности в [населено място], [населено място] и [населено място] и че за същото е имало регистриран трудов договор в НАП, който не е бил подписан от лицето, след което вписването в НАП е било заличено.

Видно от Протокол изх. № 30Е004136419/14.10.2025г. на 14.10.202 г. в 13. 08 ч. е бил вписан в НАП електронен трудов запис за сключен трудов договор с лицето А., като е посочено, че договорът е от 14.10.2025г. и лицето се назначава на длъжност „монтажник подемни съоръжения“.

Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР2543271 от 24.10.2025г., който бил връчен на управителя на дружеството-жалбоподател на 24.11.2025г.

За констатираното нарушение на 24.11.2025г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-2500236, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът бил връчен на представляващия дружеството и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които е изискал да му бъде предоставена възможност да се запознае с материалите и доказателствата по преписката, както и да получи заверени копия.

Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, което било оспорено пред районния съд в частта му по пункт трети.

При така установената фактическа обстановка районният съд не е констатирал наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото НП. Съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства съдът приел, че на указаната в акта и в НП дата дружеството е допуснало на работа лицето И. А., без да е сключил с него трудов договор в писмена форма, като съдебният състав счел, че А. е престирало трудова дейност. Предходната инстанция счела също така за ирелевантно обстоятелството, че било подадено уведомление в ТД на НАП, доколкото същото не може да замести сключването на трудов договор между страните, какъвто по делото е доказано, че не е сключван между страните. Поради това съдът заключил, че дружеството е било санкционирано правомерно, макар и с неоправдано завишен размер на наложената имуществена санкция, която въззивният състав редуцирал до минималната ѝ стойност.

Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

От доказателствата по делото, включващи Декларация от самото лице и заявление, придружено с трудов договор за регистрацията му в НАП на 14.10.2025г. преди подписването му, както и от попълнената декларация от лицето-управител на дружеството, се установява полагането на труд в предприятието, трудовите задължения, работното време, предоставяне на работно облекло, като в двете декларации са налични данни за размер на уговореното възнаграждение. В случая се установя, че лицето е извършвало конкретни трудови дейности в ползва на дружеството в рамките на три дни, без преди това да е сключен трудов договор между страните – И. А. ги определя като свеждащи се до монтажни дейности по подемни съоръжения, докато управителят на юридическото лице ги определя като товаро-разтоварителна дейност, реализирана на няколко от обектите, обслужвани от „Лифткорект Груп“ ЕООД.

Без значение в случая е моментът, в който длъжностните лица са извършили проверка на дейността на касатора и че към тази дата не са установени негови служители на строителния обект, доколкото е установено, че в предходен момент И. А. е престирал своя труд в полза на жалбоподателя, без преди това да е бил сключен трудов договор с него. Правилно в тази насока районният съд е възприел за ирелевантно обстоятелството, че е било подадено уведомление в ТД на НАП, предвид липсата на сключен писмен трудов договор между страните - по делото е приложен такъв, подписан едностранно от управителя на дружеството, но не и от самия служител, като въпреки липсата на такъв подпис А. е бил воден на обекти на търговеца и в следващите няколко дни след 14.10.2025г. „за запознаване с работата“.

Липсата на издадено постановление по реда на чл. 405а от КТ от органите на Инспекцията по труда не рефлектира върху инициирането на административнонаказателно производство спрямо касатора за допуснато нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Тези две производства са самостоятелни, имат различен характер и не се намират в отношение на обусловеност. Липсата на упражнено правомощие по чл. 405а от КТ не опорочава АУАН и бъдещото наказателно постановление, както и не е влече извод за недоказаност на нарушението.

С оглед на това, съдът намира, че АНО правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството, като е била наложена санкция, която въззивният съд е индивидуализирал правилно, намалявайки размера ѝ предвид степента на обществена опасност на конкретното нарушение.

По тези съображения, касационният състав счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се явява неоснователна.

При този изход на делото претенцията за присъждане на възнаграждение на ответната страна се явява основателна, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен сума в размер на 70 евро (равностойна на 136, 91 лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 183/22.05.2026г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 215/2026г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „Лифткорект Груп“ ЕООД, [населено място], [ЕИК], да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 (седемдесет) евро.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�