Определение № 16694 от 01.12.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11770/2025
- Вид
- Определение № 16694
- Подписан
- 01.12.2025
- В сила
- 12.12.2025
- Състав
- Александър Валентинов Цветков
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16694 гр. Варна, 01.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110111770 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. М. П., ЕГН **********, с адрес: ++++, с която срещу ПТО, упражняваща родителските права на малолетния МП П., ЕГН **********, е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи издръжка на детето за периода 2022 г. – 2023 г., когато е съжителствал с майката и детето на семейни начала.
С разпореждане рег. № 41996/12.11.2025 г. съдът е оставил без движение производството по делото, като е указал на ищеца да отговори на въпроси относно периода, за който твърди, че не дължи издръжка, и причините за отказа му от иска по предходното дело.
В изпълнение на това разпореждане е постъпила молба от 16.11.2025 г., с която ищецът е заявил, че периодът, в който не дължи издръжка, е от 2022 г. до края на 2023 г., защото през този период е съжителствал с майката и детето.
Относно отказа от иска по гр.д. № 11673/2024 г. ищецът е посочил, че не е разбрал правилно написаното от съдията.
По отношение на допустимостта на предявения иск:
Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е с предмет признаване за установено, че Н. М. П. не дължи издръжка на малолетния МП П. за периода 2022 г. – 2023 г.
От приложените по делото документи и справки в служебен регистър се установява следното:
На първо място следва да се посочи, че в производството по гр.д. № 11673/2024 г. на Районен съд – Варна от същия ищец – Н. М. П., срещу същата ответница – ПТО, е бил предявен иск за недължимост на задължения за издръжка. С Определение № 13224 от 22.11.2024 г. по същото дело, влязло в сила на 06.12.2024 г., производството е било прекратено поради отказ от иска.
Съгласно чл. 232, ал. 2 ГПК ищецът не може да предяви отново същия иск, освен ако се позовава на нови факти, които не е могъл да изтъкне при първоначалния иск. Отказът от иска поражда силата на пресъдено нещо 1
(СПН) и има преклудиращо действие – той затваря възможността за предявяване на нов иск с идентичен предмет и основание между същите страни.
В настоящия случай ищецът предявява иск с идентичен предмет – недължимост на издръжка за периода на съжителство с майката и детето през 2022 г. и 2023 г. Страните по двете дела са идентични – Н. М. П. срещу ПТО.
Основанието също е идентично – твърдения за съжителство с майката и детето през процесния период, което според ищеца изключва задължението за издръжка. Налице е пълен субективен и обективен идентитет между двете дела.
При тези съображения предявеният иск е процесуално недопустим поради преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, породена от влязлото в сила определение за прекратяване на производството поради отказ от иска по гр.д. № 11673/2024 г. на ВРС.
В допълнение следва да се акцентира още, че от молбата на ищеца и твърденията му в исковата молба е видно, че той иска преразглеждане (установяване недължимост) на издръжка, за която е осъден с влязло в сила съдебно решение. Ищецът сам посочва, че му се иска издръжка от страна на майката за процесния период и че СИС – Варна му е наложила суми с лихви по издръжка.
Когато вземането за издръжка е установено с влязло в сила съдебно решение или друг изпълнителен титул, длъжникът може да оспори това вземане само при условията на чл. 439 ГПК – въз основа на факти, настъпили след приключването на делото пред последната инстанция, разгледала спора по същество, респективно след влизане в сила на изпълнителния титул.
Съгласно разясненията на Върховния касационен съд, влязлото в сила решение се ползва със стабилитет и установява вземането с обвързваща страните сила. Длъжникът не може да оспорва вземането въз основа на обстоятелства, които са предхождали влизането в сила на решението и които е могъл и следвало да изтъкне своевременно в съответното производство.
В настоящия случай ищецът не твърди и не обосновава нововъзникнали факти по смисъла на чл. 439 ГПК. Напротив, той изрично заявява обстоятелства, които са настъпили през 2022 г. и 2023 г. – т.е. преди влизането в сила на решението, с което е осъден да плаща издръжка.
Тези факти са му били известни и е разполагал с възможността да ги изтъкне своевременно в производството за издръжка или чрез възражение срещу изпълнителното основание.
Твърденията за съжителство, за полагани грижи за детето, за извършени ремонти на имота на майката и за устно споразумение с майката са обстоятелства, които предхождат установяването на вземането за издръжка с влязъл в сила изпълнителен титул. Длъжникът е следвало да ги изтъкне в производството, което е довело до осъждането му, а не чрез отделен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК.
С предявяване на настоящия отрицателен установителен иск ищецът 2 цели de facto отмяна на влязлия в сила изпълнителен титул за издръжка чрез оспорване на обстоятелства, които са предхождали влизането му в сила и които е могъл да изтъкне своевременно. Това противоречи на принципа за стабилитет на влязлото в сила съдебно решение и на целите на института по чл. 439 ГПК.
При тези съображения предявеният иск е процесуално недопустим и по това основание, тъй като е основан на обстоятелства, предхождащи влизането в сила на изпълнителния титул за издръжка, без да се навеждат нововъзникнали факти по смисъла на чл. 439 ГПК.
С оглед всичко гореизложено, производството по делото се явява недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 11770/2025 г. по описа на Варненски районен съд, образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. М. П., ЕГН **********, с адрес: ++++, с която срещу ПТО, упражняваща родителските права на малолетния МП П., ЕГН **********, е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи издръжка на детето за периода 2022 г. – 2023 г.
Определението в прекратителната част подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3