Протокол № 74 от 26.01.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 74 гр. Варна, 26.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иваничка Д. Славкова

Съдебни

Зорница В. Д.-Савидж заседатели: Светла Н. Каракостова при участието на секретаря Роксана Св. Йорданова и прокурора К. Ст. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Иваничка Д. Славкова Наказателно дело от общ характер № 20253100201393 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ПОДЪСДИМИАТА Н. Н. Д. – уведомена от предходното с.з., явява се лично и с адв. Р. Р., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

СВИДЕТЕЛИ:

Е. Н. К., редовно призован, явява се лично.

Ж. Д. С., редовно призована, явява се лично.

А. С. А., редовно призован, явява се лично.

Е. Т. Е., редовно призован, явява се лично.

Л. Е. Е., редовно призована, явява се лично.

К. Г. И., редовно призован, явява се лично.

П. К. В., редовно призован, не се явява.

Съда докладва, че същия е уведомен по телефона на 02.12.2025 г.

Г. А., редовно призован, не се явява.

Съдът докладва постъпило уведомление от св. А., с което ни уведомява, че не може да присъства в с.з. на 20.01.2026 г., поради трудов ангажимент извън страната. Г.ов ни информира, че от месец август 2025 г., работи като лекар по трудов договор в Швеция и не планира скорошно завръщане в Република България.

Н. Я. Д., редовно призован, явява се лично.

Н. Н. Т., редовно призована, явява се лично.

1

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. По отношение на не явилите се свидетели, ще изложа по-късно становище.

АДВ. Р. : Да се даде ход на делото.

ПОДС. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Председателят разясни на страните правото им на отводи по чл.274, ал.1 от НПК.

Нови искания на основание чл.275 от НПК не бяха направени.

Съдът отстрани всички свидетели от съдебната зала.

СЪДЪТ намира, че са изпълнени разпоредбите на чл.272 и чл.274 от НПК и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПО РЕДА НА ЧЛ.371, т.1 от НПК

Председателят на състава докладва основанията за образуване на съдебното производство.

На основание чл. 276, ал.2 от НПК, председателят на съдебния състав предоставя възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението.

Представителят на обвинението поддържа всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт.

ПРОКУРОРЪТ: Повдигам обвинение на Н. Н. Д., родена на 12.11.2002 г. в гр. Варна, живуща гр. Варна, българска гражданка, със средно 2 образование, неомъжена, студентка, неосъждана, за престъпление по чл. 343, ал.3 б „б“ предложение 1 от НК.

ПОДС. Д.: Разбирам повдигнатото обвинение срещу мен. Получих обвинителния акт на време и се запознах с него. Ще дам обяснения за случилото се.

Тъй като беше Нова година и моите родители щяха да празнуват в бара ни в кв. Л., имах като идея да отида при тях малко преди 00:00 ч., но за да не хващам такси мислех да отида с колата ми. Колата е „Мазда Премаси“ с рег.

№****** Маршрута ми беше по бул. „Ц.О.“, по който минавам всеки ден и ми е добре познат. Карах си съвсем адекватно и всичко ми беше наред, не ми е било зле, което мисля, че се случва около 22:30 часа/23:00 часа вечерна. По булеварда беше тъмно, карах в дясна лента в близост до борсите за дърва.

Секундите в които щях да се пререждам от дясна лента в лява лента, или не знам дали са секунди и колко точно е било времето в което се случва всичко това, аз погледнах назад в огледалото, за да видя дали има кола, видях, че няма и в един момент без да осъзная какво става, просто чух тупване, удар. Аз нямах спирачен път, защото не разбрах какво се случва. Ударът го усетих в дясно, но пак казвам, че тогава не разбрах изобщо какво стана. Нямах спирачен път в който да осъзная какво е станало, както нямах и момент преди това в който да знам какво се случва и какво изобщо ще се появи на пътя, там просто няма какво да се появи на пътя. На мястото на местопроизшествието няма пешеходна пътека, там си е път за коли. Отстрани има видимост към тротоарната част и ако върви някой бих го видяла, но там е малко по-слабо осветлението и не са много силни лампите отгоре.

След удара, пак казвам, че аз не разбрах какво става, не виждах нищо зад себе си, когато погледнах в огледалата, просто нищо не се виждаше и не можах да разбера какво е станало, изплаших се много. Аз погледнах в огледалата, малко след като подминах и не знаех какво може да е освен някакъв боклук, смет, не знам просто какво се случи. От стрес не знаех какво да правя, нямаше никого на пътя и много се изплаших, за това тръгнах към родителите си, които бяха в бара. Когато отидох в бара, първо извиках родителите си и им обясних, че нещо е станало и след това отидохме да видим състоянието на колата. Имаше поражения в десния мигач и както казах на Вас, така казах и на родителите ми, че не знам какво се е случило, но искам да се 3 върнем и да видим дали всичко е наред.

Тръгвайки към местопроизшествието, сменихме колата с другата кола на родителите ми, като се качих отново да карам аз, а по моята кола не сме пипали нищо, не сме променяли нищо, просто я оставихме в състоянието, в което я паркирах. Пристигайки на мястото видяхме, че има полицейска кола и хора, нямаше нищо друго освен полиция и хора. Спрях зад полицейската кола, като аз отидох и ги попитах какво се е случило. Полицаите ми обясниха, че се е случил инцидент и има блъснат човек, като в този момент на мен просто ми спря сърцето.

На въпроси на прокурора:

Аз карах с може би 53 км/ч и по принцип не превишавам скоростта.

Моята кола беше стара и не изписваше точност с колко км/ч караш и ако има разминаване с километър, два няма как да разбереш, просто не го отчита. В този момент така или иначе ми предстоеше спиране, така че няма за къде да се засилвам толкова. По това време нямаше никакво движение на пътя по никоя от страните, иначе щях да потърся подкрепа в някой, което ме стресна още повече, че съм сама на пътя и няма никой.

Във въпросната вечер беше мъгливо, но аз виждах. Има лампи по пътя, но те светят неясно. Лентите за движение са две в едната посока, но когато това се случи още нямаше никъде за завиване, просто беше път с две ленти и нямаше разклонение. След случката, лентите станаха 3, но чак при разклона за завой. Разстоянието не мога да го преценя в метри и от тогава, досега не мога по спомен да си го представя, но разстоянието беше достатъчно със сигурност, за да мога да си вляза в моята лента, със сигурност не е било движение, извършено в последния момент рязко. Когато се случи това, светофара беше червен и аз спрях, за да изчакам зелена светлина. През това време докато чаках се опитвах да асимилирам какво се е случило, гледах назад, но не виждах и не разбирах нищо, просто всичко ми е като сън и нямам точен спомен.

Причината за да не спра беше на първо място страх, тъй като усетих удар, но нямаше никой на пътя, аз наистина не мога да си представя какво е станало. Имах телефон, но телефона ми беше на седалката до мен когато шофирах, може би в чантата, която беше на седалката или не знам дали телефона ми е бил в чантата или е бил просто на седалката.

На мястото на инцидента има борси за дърва, които не работеха по това 4 време и няма жилищни сгради. Просто аз не знаех какво се случи, не можах да разбера и към днешна дата също не мога да си обясня. Беше ме страх, бях шокирана и не знаех как да реагирам. Ако знаех какво съм ударила, аз със сигурност щях да спра и да се върна, аз съм човек все пак, но на 112 не съм звъняла, защото не знаех какво съм ударила или какво най-малкото се е случило, за да звънна и да им съобщя.

АДВ. Р.: Нямам въпроси към подзащитната ми.

Страните завиха, че нямат повече въпроси към подс. Д..

Съдът пристъпва към снемане самоличността и разпит на явилите се свидетели:

СВИД. Е. Н. К. – ЕГН **********, без родство с подсъдимата.

Предупреден за отговорността по чл.290 НК. Обеща да говори истината.

На въпроси на съда:

Желая да дам показания по делото, разбрах това което ми обяснихте.

Познавах Д. от няколко години покрай борсите. Той нямаше къде да живее и долу му бяха уредили една барака, но той си обикаляше така или иначе навсякъде където има работа. Хората го съжаляваха и му давах по малко работа, за да има за храна.

Разпечатката съдържа 60 от 252 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70804723-3dcb-4300-9dbf-12b9c7d2997c