Акт от 12.11.2020, Окръжен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 94

Гр.Сливен, 12.11.2020г

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА

При секретаря Радост

Гърдева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 65 по описа за 2020г, за да се произнесе, съобрази:

Предявен е регресен иск, с правно основание чл. 274 ал.

1, т.1, предл. 3 от КЗ /отм./, вр. с чл. 45 от ЗЗД и цена - 46 478.21лв.

В исковата молба ищецът твърди, че на 20.09.2013 год. в гр. Сливен, на кръстовището на бул. Хаджи Димитър и ул. Радой Ралин, ответникът, -като водач на лек автомобил „БМВ“ модел 318, с рег. № ********, нарушил правилата за движение, извършил неправилна маневра, като след изпреварване отляво, направил десен завой и засякъл движещият се мотопед с рег. № ******, управляван от Т.Д.Т., в резултат на което настъпило ПТП и пострадал водачът на мотопеда.

По случая било образувано НОХД № 507/2014 г на СлРС, като с определение от

31.03.2014 год. съдът одобрил споразумение, с което подс. М.Х.Ч. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 ал. 3 б. А, вр.ал. 1, вр.чл. 342 ал. 1 от НК и осъден на четири месеца лишаване от свобода по реда на чл. 66 ал. 1 от НК.

Твърди се, че към момента на ПТП по отношение на управлявания от ответника лек автомобил била сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, валидна от 16.02.2013 до 15.02.2014г

В резултат на ПТП, на постр. Т.Д.Т. била причинена една средна телесна повреда и множество леки. За претърпените неимуществени вреди той завел иск срещу застрахователя за 90 000 лв., по който било образувано гр. дело № 253/2014 год. на СлОС, по което съдът му присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.09.2013 год.

С

Решение № 251/17.03.2015 год. по възз.гр.дело № 2/2015 год. на Апелативен съд – Бургас, съдът присъдил допълнително на ищеца още 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, или общо 40 000 лв., както и 840.59 лв. – разноски за д.т. и 555 лв. – адвокатско възнаграждение.

За присъдените от двете съдебни инстанции суми било образувано изп.дело № 197/2015 год. по описа на ЧСИ П.Р., по което застрахователят изплатил на пострадалото лице общата сума 51 576.54 лв., както и разноски и такси по изпълнителното дело.

Твърди, че на основание чл. 274 ал. 1 КЗ/отм/, вр.чл. 45 ЗЗД, с изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят има право на регрес срещу деликвента за сумата от 46 478.21 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по гр. дело № 253/2013 год. на СлОС и възз.гр.дело № 2/2015 год. на БАС.

С допълнителна искова молба от 27.02.2020 год., ищецът уточнява, че основанието на иска е, че ответникът е осъден с влязла в сила присъда за това, че на 20.09.2013 год., виновно е причинил ПТП, като виновно се е отклонил от проверка за алкохол, напускайки мястото на ПТП.

Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати сумата 46 478.21 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът е подал и отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва иска изцяло като недопустим и неоснователен.

Твърди, че сключил споразумение по НОХД № 507/2014 год. на СлРС, но нямало издадено АУАН или НП за това, че е напуснал ПТП или е осуетил извършване на проверка с техническо средство за наличие на алкохол или наркотични вещества в кръвта. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски по делото.

В с.з. ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа иска и моли да бъде уважен. Претендира разноски съгласно списък.

В с.з.ответникът, ред.призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, който оспорва иска изцяло по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и писмена защита.Претендира разноски съгласно списък. Не оспорва,че е осъден с присъда, но твърди, че е напуснал ПТП, тъй като не разбрал, че го е причинил, че същият ден бил издирен от органите на КАТ и подложен на проверка за алкохол. Твърди, че проверка е направена веднага след ПТП от И.М.М., който бил служител на Пътна полиция при

ОД на МВР-Сливен

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 20.09.2013г, в гр.Сливен, при управление на лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № ******, ответникът М.Х.Ч. причинил ПТП, при което пострадал Т.Д.Т. като водач на мотопед „Лотос“, след което М.Ч. напуснал мястото на произшествието, без да дочака органите на КАТ.

По случая бил съставен Протокол за ПТП № 1424968/20.09.2013г и образувано ДП № 1518/2013г на РПУ-Сливен, пор. № 1593/2013г на РП-Сливен.

Със споразумение, одобрено от съда на 31.03.2014г но НОХД № 507/2014г по описа на РС-Сливен, ответникът е признат за виновен в това, че на

20.09.2013г, в гр.Сливен, при управление на МПС - лек автомобил „БМВ 318“ с рег. № ******, нарушил правила за движение по пътищата- чл. 25 ал.1 и ал.2 от ЗдвП и по непредпазливост причинил на Т.Д.Т. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка и средна телесна повреда, изразяваща се в кървене в коремната кухина и излив в нея на свободна кръв, което довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, като избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343 ал.3 б.“а“,вр. с ал.1,вр.с чл. 342 ал.1 НК и чл.55 НК, за което му е наложено наказание три години лишаване от свобода, отложено за изпитателен срок от пет години.

Видно от изисканата служебна справка от

ОД МВР-Сливен, сектор „Пътна полиция“, в деня на ПТП- 20.09.2013г, не е извършвана проверка за алкохол на М.Х.Ч., защото напуснал ПТП. Имал съставен АУАН и издадено наказателно постановление.

Към датата на ПТП по отношение на процесния автомобил, с което е причинено увреждането е налице сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ , валидна от 16.02.2013г до 15.02.2014г.

Пострадалото от ПТП лице Т.Д.Т. предявил пред СлОС иск по чл. 226 КЗ/отм/ срещу застрахователя на ответника / ищец по настоящото дело/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като с решение № 99/10.11.2014г по гр.дело № 253/2014г по описа на СлОС, съдът му присъдил обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от непозволено увреждане- тежка и средна телесна повреди, в резултат на претърпяно ПТП на 20.09.2013г, в размер на сумата 25 000лв, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2013г до окончателното изплащане и сумата 555лв- разноски по делото.

Искът до пълния размер е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Решението е постановено при участието на М.Х.Ч., в качеството му на трето лице- помагач на страната на ответника.

С решение № 251/17.03.2015г по в.гр.дело № 2/2015г на БАС, е отменено решението на първоинстанционния съд в частта , с която е отхвърлен иска над уважения размер от 25 000лв до 40 000лв и е присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв, разноски за двете инстанции в размер на 1600лв и държ.такса - 1300лв.

Срещу решението на въззивния съд не е подадена касационна жалба.

Въз основа на влязлото в сила решение е издаден изпълнителни лист от 01.04.2014г, послужил за образуване на изп.дело № 20158350400197 по описа на ЧСИ П.Р., с рег. № 835 и район на действие СлОС., със страни: взискател- Т.Д.Т. и длъжник-„Лев Инс“АД.

На

07.04.2015г, по сметката на ЧСИ е постъпила сумата 51 576.54лв, която е преведена от длъжника по изпълнителното дело- „Лев Инс“АД.

На

24.04.2015г ЧСИ е наредил от банковата си сметка превод в полза на взискателя в размер на сумата 47 865.19лв, след като удържал разноските по изпълнителното производство в размер на 3704.24лв- д.т. и 617.37лв- ДДС.

На 29.04.2015г ЗСИ изпратил съобщение до взискателя, че поради изплащане на задължението по изпълнителното дело, същото с приключено.

Няма данни по делото,че „Лев Инс“АД е изпратил до ответника М.Х.Ч. покана за възстановяване на исковата сума.

Горната фактическа обстановка е установена от събраните по делото писмени доказателства,ценени като относими, допустими и неоспорени.

Приема заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза като обосновано, ясно и неоспорено от страните.

Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 274 ал.1 т.1 предл. трето от КЗ/ отм/ и е допустим, а разгледан по същество- основателен и доказан.

Разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 КЗ/отм/ урежда три отделни основания, при наличието на които, се поражда правото на застрахователя да получи от застрахования платеното обезщетение: 1/ когато застрахования е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог; 2/ отказал е да се подложи на проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог ; 3/ виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.

Ищецът е заявил третото основание за реализиране на регресната отговорност на ответника, като в нарочна молба заяви, че виновно се е отклонил от проверка за алкохол, тъй като избягал от местопроизшествието, което било установено с влязла в сила присъда.

За да бъде уважена регресната претенция на застрахователя, следва да е доказал следните факти: валидно застрахователно правоотношение между него и водача на МПС, причинил щетите; настъпване на ПТП, в резултат на което е настъпило увреждане на трето лице по вина на твърдяния деликвент; изплатено обезщетение на увреденото лице или имущество, виновно отклоняване от страна на деликвента от проверка за алкохол.

По делото е безспорно установено настъпването на ПТП, установен е размерът на претърпените вреди и факта на изплащане на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя. Не се оспори и относно наличие на сключен договор“гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лекия автомобил, с който е причинено ПТП и уврежданията на пострадалия от същото ПТП – Т.Д.Т..

Не се спори, че водача е напуснал мястото на произшествието, без да изчака идването на контролните органи, като е бил установен след проведени оперативно-издирвателни мероприятия.

Спорът се свежда до това дали ответникът М.Х.Ч., напускайки местопроизшествието, виновно се е отклонил от проверка за алкохол, установяването на което е релевантно за уважаване на регресния иск на застрахователя.

Тъй като е налице споразумение/ приравнено по правни последици на влязла в сила присъда/, съгласно чл. 300 ГПК гражданският съд е обвързан от присъдата относно авторството, вината и противоправността на деянието.

С влязла в сила присъда е установено, че след като виновно нарушил правила за движение по пътищата, М. Х. Ч. причинил ПТП, след което избягал от местопроизшествието, т.е. факта на виновното напускане мястото на произшествието е част от съставомерното деяние, за което водачът е бил признат за виновен и осъден.

Напускайки мястото на ПТП, което е отразено и в протокола за ПТП, ответникът изначално препятства възможността на контролните органи за извършат необходимите действия по установяване на причините за настъпване на ПТП, включително и за извършат проверка за алкохол.

Той съзнателно и виновно е напуснал местопроизшествието, с което е препятствал възможността въобще да бъде обект на проверка за алкохол.

Ответникът е напуснал мястото на ПТП в разрез с разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.3 б.Б“ ЗДвП, която вменява в задължение на водачите да останат на местопроизшествието и да го запазят във вида на извършването му и неизпълнението на това задължение води до ангажиране на административна отговорност на отклонилия се водач.