Решение № 11781 от 14.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11781 гр. София, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110151197 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предявени са установителни искове по чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че С. Г. Г. и Б. Г. Г. дължат на "Т.С." ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №29410/2023 г. по описа на СРС, както следва:

С. Г. Г. дължи сумата 130,81 лева - главница, представляваща цена на доставка на топлинна енергия за имот в *********, за периода м.05.2019м.04.2022 г., и сумата 32,56 лева - мораторна лихва за периода 15.09.202011.05.2023 г.; сумата 21,14 лева - главница, представляваща цена на услуга "дялово разпределение" за периода м.04.2020-м.04.2022 г., и сумата 4,43 лева мораторна лихва за периода 15.06.2020-11.05.2023 г.; ведно със законна лихва върху главниците, считано от 31.05.2023 г. до окончателното им изплащане;

Б. Г. Г. дължи сумата 130,81 лева - главница, представляваща цена на доставка на топлинна енергия за имот в ************, за периода м.05.2019м.04.2022 г., и сумата 32,57 лева - мораторна лихва за периода 15.09.202011.05.2023 г.; сумата 21,14 лева - главница, представляваща цена на услуга "дялово разпределение" за периода м.04.2020-м.04.2022 г., и сумата 4,43 лева мораторна лихва за периода 15.06.2020-11.05.2023 г.; ведно със законна лихва 1 върху главниците, считано от 31.05.2023 г. до окончателното им изплащане.

Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, съобразно приложимите ОУ; както и съдебни разноски. Прави искане по чл. 219 от ГПК.

Ответната страна оспорва исковете по основание и размер. Възразява по твърденията за наличието на пасивна материална легитимация по спора, респ. че липсва облигационна връзка между страните. Поддържа, че в имота радиаторите са демонтирани, касае е се за начислена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и БГВ. Не оспорва твърденията на ищеца, че няма плащане, както и размер на исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва акцесорните вземания поради липса на покана за плащане. Счита, че липсва ред и основание за начисляване на сумите, доколкото Наредбата за това е отменена.

Третото лице-помагач „Н.“ АД на страната на ищеца намира, че топлинната енергия е начислена вярно. Представя писмени доказателства.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От Удостоверение за наследници №УГ01-8674/31.02.2022 г., издадено от Столична Община, се установява, че Г. М. Г. е починал на 20.08.2022 г. и оставил наследници по закон деца – ответниците Б. и С. Г.и. По отношение на недвижим имот **********се установява, че е бил притежание на наследодателя, съгласно договор за продажба на жилище по реда на чл. 9а от Указа за създаване на жилищен фонд при МНО от 24.06.1991 г., с оглед на което при условията на чл. 5 и сл. от ЗН и универсално правоприемство ответниците са придобили правото на собственост при равни квоти. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който 2 ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо съдът приема, че през исковия период като собственик на имота наследодателят на ответниците се намира в облигационно правоотношение с ищцовото дружество, тъй като качеството потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху имота, а те на основание наследствено правоприемство отговарят за неплатени суми за доставка на топлинна енергия. Сключването на писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето лице. Ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал имота.

От съдебна техническа експертиза, ценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК и като се съобразят изричните доводи на ответната страна, изложени в отговор на искова молба, се установява, че реално потребеното количество топлинна енергия за отчетен период 01.05.2019-30.04.2022 г.е сумата 436,34 лева (общо заявеното парично вземане е в по-малък размер - за сумата 429,98 лв.), като в нея не са включени лихви или стари задължения, като за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. Вещото лице установява, че през целия процесен период не е начислявана топлинна енергия за отопление на имот и БГВ, а само за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация. В тази връзка следва да се отбележи, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ).

Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното за националния съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С ‑708/17 и С‑725/17 на Съда на Европейския съюз за това, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.

Съдът приема, че е непогасено по давност правото на парично вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия за периода 01.01.2020- 3

30.04.2022 г. в размер на сумата 367,72 лв. или спрямо всеки ответник за сумата 183,86 лв., определен от Съда, съобразно правомощието му по чл. 162 от ГПК, предвид изчисленията на вещо лице СТЕ и действащата нормативна уредба през част от периода, която не правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер.

Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на 31.05.2023 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б.

„в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна давност. Претендират се парични вземания за главници за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал.

1 от ЗЗД) – преди 31.05.2020 г.

Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ.

Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна енергия ежемесечно – в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече погасителната давност.

Съдът отчита, че за периода от 13 март 2020 г. до 20 май 2020 г., вкл. /69 дни/, давностните срокове са спрени, на основание чл. 3, т. 1 и 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във вр. с пар. 13 от Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г. С оглед на спирането на давността през 2020 г. на това обективно основание (поначало покрито е с давностен срок вземането за главница за периода 01.05.2019-31.03.2020 г.) само за периода 01.05.201931.12.2019 г. е основателно възражението за изтекла погасителна давност на ответниците за сумата 62,08 лв. или за всеки един 31,04 лв.

За периода 01.05.2019-30.04.2020 г. стойността на доставка е 93,10 лв., 4 чието оспорване от ответниците е основателно само за сумата общо 62,08 лв., поради което за непогасеното вземане за периода 01.01.2020-30.04.2020 г. за сумата общо 31,02 лв. исковата молба е допустима и основателна.

Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.

1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение за дължимата главница от 183,86 лв. за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020-11.05.2023 г. спрямо всеки ответник за сумата 27,82 лв.

Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.

139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.

139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице, регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От приетите писмени доказателства, в т.ч. главни и индивидуални отчети и заключение на СТЕ съдът приема, че са предоставени услугите за дялово разпределение, а предвид това исковата претенция за главница подлежи на уважение по основание и размер.

Разпечатката съдържа 30 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/707f43dc-2231-463d-a871-66b2286cebbe