Решение № 17788 от 31.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17788 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.Н.П. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110156656 по описа за 2022 година

Предявен иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД ответното дружество да заплати сумата в размер на 50.00 лв. като част от 700.00 лв., представляваща недължимо платени суми за възнаграждение по договор за поръчителство № 4387060/31.01.2022 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е сключил с /фирма/ договор за паричен заем № 4378060/31.01.2022 г. за предоставяне на заем в размер на 1 400 лв., в чл. 4 от който било уговорено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора обезпечение. Поддържа, че на същата дата сключила договор за поръчителство с ответното дружество, по силата на който същото се задължавало да обезпечи вземанията на /фирма/ по отношение на ищцата, като последната се задължавала да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 700 лв., разсрочена за плащане заедно с месечната вноска по договора за кредит. Твърди, че погасила изцяло кредита. Счита, че договорът е недействителен. Поддържа, че самият договор за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като на потребителя не се предоставя никаква услуга, а обезпечаването е единствено и само в полза на кредитора. Сочи и за наличие на свързаност между дружествата /фирма/ и ответника /фирма/. Претендира разноски.

Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор с посочените в исковата молба параметри. По същество се заявява, че предявените искове са неоснователни. Излагат се съображения, че договорът е валиден, сключен при спазване императивните разпоредби на ЗПК на 2 принципа за спазена свобода на договаряне. Поддържа, че с представената гаранция извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, поради което и не се регулира от правилата на ЗПК, а от тези на ТЗ.

Поддържа, че заемодателят е небанкова финансова институция, поради което и отпуснатия кредит бил обезпечен като рисков. Твърди, че договорът е съставен на ясен и разбираем език. Оспорва да е налице противоречие със закона и добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

1

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сума, недължимо платена по нищожен Договор за поръчителство № 4387060 от 31.01.2022 г., поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Основателността на предявения иск, а именно нищожността на договора се обуславя от доказване на соченото основание за нищожност – противоречие с императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

По делото е представен Договор за паричен заем № 4387060 от 31.01.2022 г., сключен между „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ “ АД и С. Н. К., по силата на който на заемателя се предоставя в заем сумата от 1400 лева, която следва да бъде върната на 12 седмични вноски в размер на 122,58 лева всяка при фиксиран годишен лихвен процент от 40% и ГПР от 45,41 %.

Между страните не е спорно и видно от представените по делото доказателства, се установява наличието на сключен Договор за паричен заем № 4387060 от 31.01.2022 г., и усвояването на сумата от 1 400 лева от страна на ищеца.

По делото не е представен, но между страните не е спорно и от заключението на вещото лице по приетата ССчЕ се установява, че между страните е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 437,04 лева, платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с /фирма/. Следва да се посочи, че в доказателствената тежест на ответника по предявения иск с правно основание чл. 55 ЗЗД е да докаже основанието, въз основа на което ищецът е извършил плащането, предвид което възражението на ответника за неоснователност на предявения иск, поради непредставяне на процесния договор е неоснователно.

Доколкото ответникът не е представил копие от процесния договор за поръчителство и не оспорва съдържанието му, а излага единствено твърдения за неговата действителност, то съдът приема, че същият е със съдържание, сочено от ищеца в исковата молба, а именно, че в чл. 4 от договора за потребителски заем е предвидено, че в 3-дневен срок от датата на сключване на договора заемателят се задължава да предостави на заемодателя някое от посочените в разпоредбата обезпечения. Не е спорно и между страните, че ответникът в качеството си на поръчител, е задължен да отговаря солидарно заедно с потребителя, като за целта потребителят следва да заплати възнаграждение, което съгласно заключението на вещото лице е в размер на 437,04 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 36,42 лева.

Във връзка с анализираните два договора, следва да се съобрази следното: въпреки че всеки един от посочените два договора формално да представлява самостоятелен договор, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от предоставяне на кредитора на обезпечение по кредита в 3 дневен срок от датата на сключване на договора за заем, както и с изричната уговорка за изплащане на възнаграждение за даване на обезпечение, ведно с основното задължение по кредита. Поради това съдът намира, че по отношение преценката относно действителността на процесния договор за предоставяне на поръчителство следва да намерят приложение общите правила на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Не е спорно и между страните, а и видно от погасителния план към договор за паричен заем и договор за поръчителство, инкорпориран в заключението на вещото лице, уговореното възнаграждение, дължимо от ищеца в месечен размер от по 36,42 лева, не постъпва в патримониума на ответника, а е уговорено като част от погасителната вноска, която заемателят следва да заплати на заемодателя /фирма/. Съдът счита, че уговореното в договора за предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение не 2 поражда права и задължения за страните, тъй като накърнява добрите нрави и води до неговата нищожност.

С оглед изложените съображения съдът следва да обоснове извод, че чрез сключването на договор за предоставяне на поръчителство се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото в договора за предоставяне на поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде изплатено като печалба на /фирма/. По този начин се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, с цел да се избегне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС. В самия договор за потребителски заем е посочено, че размерът на ГПР възлиза на 45,41 %, но в същия не е включено възнаграждението за предоставеното поръчителство, възлизащо на месечната сума от по 36,42 лева, съобразно нормата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно заключението на вещото лице по приетата ССчЕ с включването на възнаграждението за поръчителство, ГПР е в размер на 150,50 % съобразно погасителния план.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че при направена служебно справка в ТР се установява, че едноличен собственик на капитала на ответното дружество е /фирма/. По този начин печалбата на ответното дружество за извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя и в /фирма/. Така икономически по-слабата страна /заемополучателят/ се е задължила да заплати на поръчителя възнаграждение, което се дължи в 3-дневен срок от датата на сключване на договора за заем, без значение дали е изправна страна по същия. Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави, доколкото сумата, която се претендира по него, е определена под условие за всеки ден, за който е в сила поръчителството, не е включена в ГПР, посочен в договора за заем, като при включване на възнаграждението от договора за предоставяне на поръчителство действителният ГПР би бил в размер, надхвърлящ поставеното в чл. 19, ал. 4 ЗПК ограничение. По този начин, потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да направи по обслужване на заема и реално по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва по договора за заем.

Във връзка с изложеното следва да се вземе предвид и обстоятелството, че процесният договор противоречи и на нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, с което се цели забранена от закона цел - въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е свързана с хипотеза на забава на длъжника. Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на закона. От договора за потребителски заем е видно, че предоставянето на поръчителство е предпоставка за сключването му, а от начина на изпълнение на задължението по сключения договор за поръчителство е видно, че то се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по заема, съобразно уговорения в договора за потребителски заем погасителен план. Нещо повече - уговорено е, че дължимото месечно възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 36,42 лева следва да се заплати на падежа, посочен в погасителния план по договора за заем и същото следва да бъде заплатено в полза на /фирма/. Следва да се отбележи, че дължимите по договора за предоставяне на поръчителство плащания ще бъдат събирани от заемодателя /фирма/ за сметка на поръчителя /фирма/, както и че плащането на дължими по този договор суми на /фирма/ ще се считат за валидно плащане към /фирма/.

Видно от данните по делото на длъжника е отпуснат кредит в размер на 1400 лева, а е уговорено възнаграждение за предоставяне на поръчителство е в общ размер на 437,04 лева, което е прекомерно и по този начин е нарушен принципът на добросъвестност и справедливост. Изложеното води до извод, че са накърнени добрите нрави, което води до 3 нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Във връзка с гореизложеното следва да се вземе предвид и текста на чл. 143 ЗЗП, в която е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договор се явява неравноправна, което не е изчерпателно. Клаузата за възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство цели заобикаляне на ЗПК и единствено оскъпяване на заема.

По делото от допусната и изслушана ССчЕ, се установява, че по договор за паричен заем № 4387060 от 31.01.2022 г. платените суми за главница и договорна лихва, постъпили при заемодателя /фирма/, са в общ размер на 1470,96 лева. Общият размер на дължимите суми по процесните договори за заем и предоставяне на поръчителство с включване на възнаграждението за поръчител от 437,04 лева, е 1908 лева. По данни на /фирма/ с получените плащания в общ размер на 1908 лева по кредита са погасени следните задължения: 1400 лева – главница и 70,96 лева – договорна лихва и възнаграждение за поръчител в размер на 437,04 лева. Изчисленият размер на ГПР по процесния договор за заем, включващ разходи за договорна лихва и възнаграждение за поръчител, е в размер на 150,50 %.

Съгласно задължителните постановки на ППВС № 1 от 28.05.1979 г. фактическият състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт.