Решение № 1004 от 26.11.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1004 гр. Стара Загора, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Диана Р. Стоянова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20245530103460 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът „КРЕДИТ ИНС” АД София твърди в исковата си молба, че е търговско дружество, регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.3а, ал.1 от Закона за кредитните институции. Основната дейност на "КРЕДИТ ИНС" АД е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства; Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. -Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.

Ищецът твърди също, че ответникът Л. К. К. кандидатствал за получаване, на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от Л. К. К. данни, служител на ищеца се свързал с нея на посочения телефон, ответникът потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи при условията на дружеството 1 кредит в размер на 500 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същият потвърдил с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС" АД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра" №ДЗ011801/06.11.2023г. и желаната сума му била преведена чрез системата е-pay и получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей" АД, срещу представена от Л. К. К. лична карта.

Ищецът сочи, че съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.З ал.1 ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информации, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторства. Видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурирала информация, която логически била свързана само и единствено с Л. К. К., която лично предоставила на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следвало да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Ищецът сочи, че Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се считало всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай. Ищецът сочи, че доказателствената сила на подписания електронен документ е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК). В настоящия случай ищецът представя договора сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът има значението на носител, обективиращ частни подписани от страните, документи и съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. В тази връзка се позовава на решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС, гр.д.№ 868/2012 г. ІV г.о.

Ищецът заявява, че на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като 2 същият се запознал и приел Общите условия на предлагания му кредит, като потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити". Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС" АД поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението бил платим ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 06.12.2023г., 06.01.2024г., 06.02.2024г., 06.03.2024г., 06.04.2024г., 06.05.2024г., 06.06.2024г., 06.07.2024г., 06.08.2024г.

Първите вноски с падеж 06.12.2023г. и 06.01.2024г. са изцяло погасени; по вноска с падеж 06.02.2024г. е направено частично плащане, като извън погасяването е останала дължимата главница. Към дата 11.04.2024г. кредитополучателят не погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 06.03.2024г. и 06.04.2024г. Служители на дружеството неколкократно осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Л. К. К. не осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова.

Ищецът сочи, че процесиите суми се претендират на основание предсрочна изискуемост. Предвид разпоредбата на т. 9.2 от Общите условия, приложими към договора за потребителски кредит, сключен между страните, кредитодателят има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски, съгласно приложения към сключения договор погасителен план, както и да претендира всички дължими и изискуеми суми по вноските с настъпил падеж. С настоящата молба представя копие от изпратен имейл - електронно съобщение до ответника на посочения от нея/него в заявката за кредит личен адрес на електронна поща, с който на 09.04.2024 г. дружеството е обявило кредита за предсрочно изискуем. Съгласно т. 12.1 от Общите условия приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит всички уведомления и изявления от страните трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, имейл, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, достигнат до адресите на кредитополучателя, посочени при сключване на Договора.

Ищецът счита, че съгласно чл.86 ЗЗД ответника Л. К. К. му дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 2.82 лв.

Ищецът сочи, че на 11.04.2024г. подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, по образуваното ч.гр.дело №1733/2024г. е издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК и съдът указал на ищеца да предяви иск на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК.

Моли съда да постановите решение, с което да установи със сила на присъдено нещо и да признае за установено по отношение на ответника Л. К. К., че дължи на „КРЕДИТ 3

ИНС” АД: сумата от 388,88 лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №Д3011801/06.11.2023г.; сумата от 30,00 лв. договорна лихва за периода 06.02.2024г. - 06.04.2024г.; сумата от 2,82 лв. законна лихва за забава за периода 07.02.2024г. 11.04.2024г.; законна лихва върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Претендира направените в настоящото и заповедното производства разноски.

Ответникът Л. К. К. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч.гр.дело №1733/2024г. по описа на РС Ст.Загора, за процесните вземания ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело съдът е издал заповед за изпълнение №922 от 17.04.2024г., с която е разпоредил длъжникът Л. К. К. да заплати на кредитора „КРЕДИТ ИНС“ АД София следните суми: сумата от 388,88 лв. главница за неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит „Екстра” №Д3011801/06.11.2023г.; сумата от 30,00 лв. договорна лихва за периода 06.02.2024г. - 06.04.2024г.; сумата от 2,82 лв. законна лихва за забава за периода 07.02.2024г. - 11.04.2024г.; законна лихва върху главницата, считано от 16.04.2024г. до изплащане на вземането, и разноски по делото – 825,00лв. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.

По делото са представени възпроизведени на хартиен носител електронни документи: Договор за потребителски кредит „Екстра" №ДЗ011801/06.11.2023г.; Общи условия; разписка за извършено плащане в полза на ответника от 07.02.2024г.

Ищецът черпи правата си от Договор за потребителски кредит „Екстра" №ДЗ011801/06.11.2023г., за който твърди, че е сключен чрез средства за комуникация от разстояние. Следователно, за да се приеме, че е сключен такъв договор и същия е произвел действие между страните, следва да се установи, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.

Съгласно чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно чл.10 ал.1 ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да 4 го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя.

В настоящия случай по делото са представени разпечатки от електронните документи, свързани с твърдяната от ищеца размяна на информация, но липсват доказателства, както че ответникът е изразил съгласие с условията на договора, така и че ищецът е предоставил информацията по чл.8 и чл.9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл.10 ЗПФУР. Съгласно чл.18 ал.1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е: изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл.12, ал.1 или 2; получил е съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор; както и че между страните са разменени електронните съобщения, отговарящи на изискванията на ЗЕДЕУУ.