Решение № 28 от 30.01.2018, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№…………/Варна, ……………………..

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на

09.01.2018 год. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕТА БРАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

РАДОСЛАВ

СЛАВОВ

При секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 274/2017 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.

258 и следв. ГПК.

Образувано е по предявена въззивна жалба от Г.Г.К. против Решение № 1/03.01.2017 год., постановено по т.д.№ 240/16 год. по описа на ВОС, с което е отхвърлен предявеният от страната конститутивен иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, за обявяване за относително недействителна разпоредителна сделка с недвижими имоти, извършена от ТЕЛЕМОНД ООД, ЕИК *********, Варна в полза на Т.

БЪЛГАРИЯ ООД, ЕИК *********, София, обективирана в договор за покупко-продажба на недвижими имоти в НА №51, том първи рег.№749, дело №47/2016г. на нотариус П.Симеонова, рег.№335 в НК, ВРС, с твърдения за увреждане на ищеца в качеството му на кредитор на Телемонд ООД, след упражнено право по чл.517, ал.3 вр.ал.1 ГПК относно дружествения дял на Александър Л.Неделчев, съдружник в Телемонд ООД, въз основа на издаден обратен изпълнителен лист по гр.дело №1440/2011г. на ВРС, 12 състав и извършена цесия с вземането по листа, издаден в полза на ПИКАДИЛИ ЕАД срещу АЛЕКСАНДЪР ЛЮБОМИРОВ НЕДЕЛЧЕВ, сключена на 29.10.2015г., на основание чл.135, ал.1 ЗЗД.

Предявената въззивна жалба обективира доводи за неправилност на постановения съдебен акт.

Предявената въззивна жалба се оспорва от насрещните страни - Т. България“ ООД и „Телемонд“

ООД.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Същата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен иск:

Производството е образувано по искова молба на Г.Г.К. за обявяване за недействителна спрямо ищеца извършена покупко-продажба на недвижими имоти, по нот.акт №51, том първи, рег.№749, дело №47/2016г. на нотариус рег.№335 в НК Павлина Симеонова, между ответниците ТЕЛЕМОНД ООД и Т. БЪЛГАРИЯ ООД, на основание чл.135 ЗЗД.

В исковата молба се излага, че въз основа на договор за цесия от 29.10.2015г. ищецът Г.Г.К. придобил от ПИКАДИЛИ ЕАД вземане на последното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮБОМИРОВ НЕДЕЛЧЕВ по издаден обратен изпълнителен лист по гр.дело №440/2011г. на ВОС, за сумата от 4 935 160.46 лева. Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията, цесионерът е образувал изпълнително дело №1491/2015г. на ЧСИ З.Димитров.

Твърди се още, че Александър Неделчев е собственик на 50% от дружествените дялове на ТЕЛЕМОНД ООД. По изпълнителното дело е наложен запор върху дружествените дялове на ограничено отговорния съдружник Ал.Неделчев, вписан на 15.12.2015 г. в ТР. На 21.12.15 г. взискателят е направил изявление пред ЧСИ за прекратяване участието на Неделчев в ответното дружество.

Изявлението е връчено на 04.01.2016г., откогато е започнал да тече и тримесечния срок по чл.517, ал.3 ГПК за предявяване на иск за прекратяване на дружеството. Дружеството дължи на ищеца припадащата се на съдружника част от имуществото, определена съгласно чл.125, ал.3 ТЗ.

На 16.02.2016г. ответното дружество

Телемонд ООД е продало 21 бр. недвижими имоти на втория ответник Т. Б.

ООД. Двете дружества се представляват от свързани лица по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ. Продажбата е обективирана в НА №51, том първи, рег.№749, дело №47/2016г. на нотариус П.Симеонова. Твърди се, че извършената сделка уврежда кредитора Г.К., вкл. че е сключена с единствената цел да го увреди. Претендира се отмяна на извършените недействителни по смисъла на чл.135 ЗЗД действия спрямо ищеца ведно с присъждане на сторените разноски.

Следователно, конститутивната искова претенция е предявена от ищеца при твърдения, че същият има самостоятелно и изискуемо притезание срещу ответника-праводател по сключената сделка и е негов кредитор. Качеството на кредитор е обосновано с наличието на вземане срещу ограничено отговорен съдружник на дружеството – ответник, чиито дялове са предмет на наложен запор и последващо отправено изявление за прекратяване на членственото правоотношение в хипотезата на чл.

517, ал.3 ГПК.

Нови факти в хода на висящия процес:

Не е спорно между страните, че с определение от 08.04.2016 год., постановено по ч.гр.дело № 502/2016 год., ВОС, ГО, е обезсилил постановеното на 19.03.2014 год. по гр.д. № 10935/2010 год. разпореждане и издаденият въз основа на него обратен изпълнителен лист в полза на „Пикадили“ЕАД, за заплащане на сумата от 4 935 160.46 лева, събрана по изпълнително дело № 20117180401484 на ЧСИ Ст. Данова. С цитираното определение, съдът е задържал молбата на „Пикадили“ ЕАД, ведно с делото, като е постановил докладването им по в.гр.д. № 3344/2012 год. за произнасяне, по компетентност. С оглед горното, изпълнително дело 20158080401491 е прекратено на основание чл.433, ал.1 т.2 ГПК, считано от 08.04.2016 год., видно от изпратено от ЧСИ съобщение до длъжника, както и приложените справки по посоченото изп.дело. Въз основа на горното, до ТР при АВ е изпратено съобщение за вдигане на запора на дружествените дялове, което е сторено на 03.05.2016 год.

С постановено на 26.04.2016 год. определение по въз.гр.д. № 3344/2012 год., ВОС, ГО, е постановил издаването на обратен изпълнителен лист в полза на „ПИКАДИЛИ„ ЕАД, ЕИК *********, за сумата 4 935 160.46лв., преведена по изпълнително дело № 201171804001484 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег.№ 718, с район на действие ОС- Варна, образувано във основа на издаден изпълнителен лист по отменено решение № 896/ 05.07.2011г. по в.гр.д.№ 1078/ 2011г. ВОС в полза на Александър Неделчев, на основание чл. 245, ал.3 от ГПК.

Между страните по договора за цесия от

29.10.2015 год. е сключен анекс от 26.04.2016 год., с който е променено изпълнителното основание за прехвърленото вземане, като същото е издадено въз основа на определение № 1095/26.04.2016 год. по въз.гр.д. № 3344/2012 год., ВОС, ГО.

Така с молба вх. № 7680/28.04.2016 год., ищецът е образувал при ЧСИ с рег. № 808 Захари Димитров ново изпълнително дело 20168080400640, вкл. е насочил изпълнението си върху дружествения дял на длъжника Неделчев в „Телемонд“ ООД. Наложен е нов запор, вписан в ТР на 09.05.2016 год. На 10.05.2016 год. ищецът е обективирал повторно изявление за прекратяване участието на длъжника по реда на чл.517, ал.3 ГПК в ответното дружество.

Новонастъпилите факти и обстоятелства са въведени в процеса с молба на ищеца вх.№ 12915/04.05.2016 год.

Молбата не променя основанието, от което ищецът извлича качеството си на кредитор, а именно – взискател, който е насочил принудително изпълнение и е запорирал дружествени дялове на пасивно задълженото лице в капитала на ответника – праводател по атакуваната сделка.

Променено е единствено времевото осъществяване на твърдяния правопораждащ фактически състав като същият е обоснован със заварени, но и с новонастъпили факти и обстоятелства, които разглеждащият състав поначало е длъжен да съобрази, на основание чл. 235, ал.3 ГПК.

По допустимостта на постановения съдебен акт:

В решение № 131 от 16.06.2014г. по гр.д.

№ 4996/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., е прието, че искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното облигационно право на кредитора. С оглед на това е даден отговор, че страната, която е поискала отмяната по чл.135 ЗЗД, установява качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Настоящият състав споделя тази практика, с оглед на което приема, че наличието на изискуемата материалноправна предпоставка – ищецът, предявил иск по чл.135 ЗЗД, да е кредитор с неудовлетворено вземане, е въпрос, касаещ основателността, а не допустимостта на предявения иск.

Неоснователни са доводите на въззиваемите страни за недопустимост на предявения иск, респ. на постановеното решение, поради осъществена последваща разпоредителна сделка от купувача „Т. България“ ООД в полза на трето лице, вписана преди вписването на настоящата искова молба. Конкуренцията между тези трети лица и кредитора, с оглед вещните права върху недвижими имоти, е уредена в чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД - недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността, което означава, че кредиторът може да насочи принудителното изпълнение към правата, предмет на обявеното за недействително действие, дори и те да са вече в патримониума на правоприемник на лицето, с което длъжникът е договарял, освен ако третото лице е придобило правата възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността и то е добросъвестно. Щом самият закон допуска това и при наличие на останалите предпоставките за упражняване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД следва да се приеме, че е налице правен интерес за кредитора от предявяване на конститутивния иск, независимо, че имотът не е в патримониума на длъжниците, а е прехвърлен с последваща сделка на трето лице. Това прехвърляне не изключва наличие на правен интерес и не е основание за недопустимост на иска, а дали имотът, предмет на тази сделка, може да бъде върнат в патримониума на длъжника не е предмет на исковото производство, а на изпълнителното такова. В изпълнителното производство, но при наличие на решение, уважаващо иск по чл.135, ал.1 ЗЗД кредиторът преценява реализирането на правата си по решението, а третите лица се защитават по специалния ред, предвиден за обжалване действията на съдия изпълнител /чл. 435, ал.

5 изр. 2-ро ГПК/, при пропускане на сроковете за обжалване третото лице може да предяви владелчески иск /чл. 435, ал.

5 изр. 2-ро ГПК/. В този смисъл е и Решение № 129 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2481/2016 г., I т. о.,

ТК.

По идентични съображения, последващите разпоредителни сделки са ирелевантни и за основателността на предявената претенция /Определение № 250 от 17.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 1932/2015 г., I т. о., ТК/.

По съществото на спора:

В разпоредбите на чл. 517 ГПК е регламентирана процедура по реализиране на изпълнителния способ „Изпълнение върху дял от търговско дружество”. Тази процедура включва правила, които са относими към принудителното изпълнение на дял от имуществото на ООД, което по принцип не отговаря за личните задължения на съдружниците. Когато обаче принудителното изпълнение е насочено спрямо дела на съдружника длъжник, тогава законът създава изключение, предвиждащо последователност от действия, засягащи имуществената сфера и на търговското дружество.

Процесуалната предпоставка за упражняване на потестативното право по чл. 517, ал.3 ГПК е наличието на образувано и висящо изпълнително дело със страни кредиторът /взискател/ и длъжник /съдружник в ООД/. Съгласно чл. 517, ал. 1 ГПК в началото на реализация на изпълнителния способ се налага запор върху дела на съдружника в търговското дружество. Това е първото изпълнително действие, чрез което се насочва принудителното изпълнение спрямо имуществото на длъжника. Запорът върху дружествени дялове представлява обезпечителна мярка, произвеждаща предвидените в чл. 451, ал.1 ГПК последици, включващи и императивна забрана за разпоредителни действия със запорираното материално право. Взискателят разполага и с правата, предвидени в чл. 73в ТЗ касателно междувременно дължими плащания към съдружника, произтичащи от членственото правоотношения като дивидент. Следователно, наложеният запор не легитимира взискателя като кредитор на дружеството, което е трето лице за изпълнителното производство.

Следващата изискуема предпоставка за упражняване на потестативното право по чл. 517, ал.3 ГПК е прекратяването на участието на длъжника в дружеството. Моментът, в който настъпва прекратяването на участието на съдружника в ООД не е фиксиран в законовите разпоредби, но съдебната практика – Решение № 77 от 16.06.2012 г. по т. д. № 573/2011 г., II т. о. на ВКС и Решение № 101 от 25.06.2012 г. по т. д. № 877/2011 г., II т.о. на ВКС е константна в разбиранията си, че прекратяването настъпва от момента на връчване на изявлението на взискателя на дружеството. От посочения момент, взискателят е легитимиран да получи доброволно изпълнение в размер на „припадащата се на съдружника длъжник част имуществото, определена съобразно чл. 125, ал.3 ТЗ.“ Липсата на доброволно плащане е основание за пораждане единствено на потестативно право на кредитора да претендира овластяване от съдебния изпълнител и последващо съдебно прекратяване на дружеството. Кредиторът обаче не разполага с изискуемо и директно вземане спрямо дружеството и не е легитимиран да се удовлетворява принудително от имуществото на третото лице.