Протокол № 1390 от 10.07.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1390 гр. Пазарджик, 10.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20265220100582 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:10 часа се явиха:

Поради настъпили непредвидени обстоятелства - сигнал за наличие на бомба в сградата на Съдебната палата, съдебното заседание насрочено за 10:45 часа на 06.07.2026 г. не се провежда в определения час.

На именното повикване в 14:10 часа се явиха:

Ищецът П. П. П. - редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 19950/06.07.2026 г. от адв. Г. М., в която сочи, че поради служебна ангажираност не може да се яви за днешното с. з. и моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа ИМ и оспорва ОИМ. Не възразява да се приеме преписа на изп. д. № 538/2017 г. по описа на ЧСИ Д. М.. Изразява становище по хода на делото. Претендира разноски. Към молбата е депозиран Списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът Окръжен съд – П. - редовно призован, не изпращат законов или процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 19827/03.07.2026 г. от ответника чрез и. ф. председател Р. Ш., с която моли да се даде ход на делото, в случай, че не са налице процесуални пречки за това. Поддържа изцяло депозирания ОИМ. В случай, че ищецът предостави нови доказателства или направи нови доказателствени искания, моли да им бъде дадена възможност да изрази становище. В молбата е изразено становище по съществото на спора. Прави 1 възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Моли да им бъде изпратен препис от протокола но посочения в молбата интернет адрес. Към молбата е приложена Заповед № РД № 85/05.06.2026 г.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че въз основа на заявление от Окръжен съд - гр. П., с ЕИК 000471760 срещу ищеца бе образувано изпълнително дело с № 538/2017 г., по описа на ЧСИ Д. М. с № 828 от Камарата на частните съдебни изпълнители. Задължението произлиза от вземане по изпълнителен лист с № 327/11.05.2017 г., издаден по НОХД № 384/2017 г., по описа на Окръжен съд - гр. П. и е в общ размер на 9040,00 (девет хиляди и четиридесет) лева, които са разпределени в изпълнителния лист по следния начин:

1. 9000,00 ( девет хиляди) лева, дължими за глоба, наложена по НОХД № 384/2017 г., по описа на Окръжен съд-гр. П.

2. 30,00 (тридесет) лева, дължими за съдебно-деловодни разноски по НОХД № 384/2017г., по описа на Окръжен съд - гр. П..

3. 5.00 (пет) лева, дължими за издаване на изпълнителен лист в полза на ОД на МВР - гр. П. за суми по НОХД № 384/2017 г., по описа на Окръжен съд - гр. П..

4. 5,00 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист по НОХД № 384/2017 г., по описа на Окръжен съд - гр. П..

Твърди се, че с молба на кредитора от 17.05.2017г. по описа на ЧСИ Д.

М. с рег. Номер №828 от КЧСИ, с район на действие-Окръжен съд-гр. П., срещу П. П. е образувано изп. дело № 538/2017 г. за посочената в изпълнителния лист сума. До този момент по посоченото изпълнително дело 2 са извършени следните действия:

1. На 17.05.2017 г. до доверителя ми е изпратена покана за доброволно изпълнение;

2. На 18.05.2017 г. е извършена справка в БНБ за наличие на банкови сметки и банкови касети;

3. На 18.05.2017 г. е наложен запор върху вземания на длъжника по личната му партида в Затвора - гр. П.;

4. На 12.06.2017 г. Е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „ Сосиете Женерал Експресбанк“ АД;

5. На 14.10.2017 е наложен запор върху банкова сметка в „Пиреос Банк“ АД.

Това е и последното изпълнително действие, с което реално са предприети актове за удовлетворяване на взискателя по изпълнителното дело.

6. На 06.02.2020г. Окръжния съд е изискал информация от частния съдебен изпълнител кой е номера на изпълнителното дело, с което се претендира сумата за по-горепосочения изпълнителен лист.

7. На 28.07.2023г. съдебния изпълнител е направил справка до Национална агенция за приходите за недвижими, движими имоти, трудови договори и банкови сметки на длъжника по делото.

8. С писмо изх. №14072/11.04.2025 г. по случай постъпила молба в Окръжен съд-гр. П. от доверителя ми за реабилитация, взискателя е поискал информация от съдебния изпълнител, има ли образувано дело за вземането и какви действия са извършвани по него.

Това е и последното действие, което се съдържа в кориците на Изп. Дело №538/2017г., по описа на ЧСИ Д. М.. След тази дата от страна на съдебния изпълнител не са извършвани изпълнителни действия. Такива не искани и от взискателя по делото. Както е видно от по-горепосоченото в един продължителен период след като са наложени запори върху банкови сметки на 14.07.2017г. не са извършвани никакви действия. Всъщност такива изобщо не са извършвани, тъй като изискването на информация не съставлява по съществото си молба за извършването на изпълнителни действия. Именно и затова не са предприемани действия от съдебния изпълнител за налагане на запори или възбрани върху длъжниковото имущество.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД, давностните срокове се прекъсват в следните случаи: а) с признаване на вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Видно е, че нито един от по-горепосочените случаи не е налице за времето след 2017г. Г-н П. не е признавал вземането си, не е сключвал и извънсъдебно споразумение. Наред с това, Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т.. 8 от ГПК, ако взискателя на поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство подлежи на прекратяване с постановление на съдебния изпълнител. Видно е, че такова постановление не е налице до момента, но това не означава че делото не е прекратено с изтичане срока от последното валидно изпълнително действие, а именно от изтичане на две години, след като е наложен запор на лекия автомобил. Това означава, че изпълнителното дело срещу доверителя ми трябваше да е прекратено на 14.07.2019г., тъй като последното изпълнително действие, а именно запора на банкова сметка датира от 14.07.2017 г. След тази дата изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител не са извършвани. Следователно изпълнителното дело, следваше да е прекратено на 14.07.2019 г. И всички действия, извършвани по него са незаконосъобразни. В този смисъл е т. 10 от тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. на ВКС по т.д.

№ 2/ 2013. Длъжен съм да отбележа, че дори и да се сметне, че молбата от съдебния изпълнител до НАП за извършване на справка за наличие на банкови сметки, имоти и трудови договори, не прекъсва давностния срок, а представлява единствено справка, но не и изпълнително действие. Дори и да се приеме, че това е валидно изпълнително действие, то следва да се отбележи, че давностния срок за вземането е изтекъл в периода между 14.07.2017 г. 28.07.2023г., тъй като в този период не са извършвани никакви изпълнителни действия. Дори и да се вземе в предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК срока също ще е изтекъл. Не може да се приложи и разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, тъй като не са извършени действия, които реално след 14.06.2017г. да прекъснат давностния срок и да започне нова давност

Твърди се, че задължението на П. П. П. към Окръжен съд - гр. П., с ЕИК 4

000471760 е погасено по давност, поради изтичането на давностния срок, визиран в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, както и в чл. 171, ал. 1 от ДОПК. Ето защо, ще ви помоля, Уважаеми Районен Съдия, след като призовете страните в съдебно заседание и се убедите в твърдяното от доверителя ми, да се произнесете със съдебно решение, с което да установите в отношенията между П. П. П., с ЕГН ********** и, че ищецът не дължи на ответника Окръжен съд - гр. П., с ЕИК 000471760 общата сума в размер на 9040,00 (девет хиляди и четиридесет) лева, или равностойността им в евро, възлизаща на 4622,08 (четири хиляди шестстотин двадесет и две евро и осем цента), представляваща 9000,00 (девет хиляди) лева, дължими за глоба, наложена по НОХД № 384/2017 г., по описа на Окръжен съд - гр. П., 30,00 (тридесет) лева, дължими за съдебно-деловодни разноски по НОХД № 384/2017 г., по описа на Окръжен съд-гр. П., 5.00 (пет) лева, дължими за издаване на изпълнителен лист в полза на ОД на МВР-гр. П. за суми по НОХД № 384/2017 г., по описа на Окръжен съд-гр. П., както и 5,00 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист по НОХД № 384/2017 г., по описа на Окръжен съд-гр. П..

Претендират се разноски.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който не се оспорва обстоятелството, че вземанията, за които е издаден изпълнителният лист от 11.05.2017 г. по НОХД № 384/2017 г. са погасени по давност, като същевременно считаме исковата претенция за недопустима поради липса на положителни процесуални предпоставки от вида на абсолютните, за чиито наличие съдът следи служебно.

Твърди се, че за събиране на вземанията е образувано изпълнително дело № 20178280400538 по описа на ЧСИ Д. М., рег. № 828 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд - П.. Предвид обстоятелството, че по същото не са предприемани и извършвани изпълнителни действия повече от две години, изпълнителното производство е прекратено по силата на закона /в този см. и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК/. Окръжен съд П. като взискател не е поискал образуване на ново изпълнително дело, респ. не е дал повод за предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането. Предвид обстоятелството, че няма принудителни действия, следва да се приеме, че към настоящия момент няма висящо 5 изпълнително производство, обуславящо правото на иск по чл.439 от ГПК тоест няма длъжник по изпълнението, който да има правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск по чл.439 от ГПК.

Предвид признаването от страна на ответника, че вземанията по изпълнителния лист срещу П. П. П. по НОХД № 384/2017 г. са погасени по давност, съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Решение № 83/23.05.2018 г. по гр. дело №3448/2017 на ВКС, ГК, III г.о., Решение № 356/19.06.2014 г. по ч.гр. дело №1587/2014 на ВКС, ГК, I г. о. липсва правен интерес от предявяването на установителен иск.

Доколкото правният интерес е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото, то същият трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, какъвто е настоящият случай - липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. В същия см. е и Решение № 92/09.03.2023 год. по въззивно гражданско дело № 20225200500712/2022 год. по опис на Окръжен съд-Пазарджик, чиято фактическа обстановка е сходна на настоящия правен спор.

Самото признаване на този факт с първото процесуално действие от ответната страна води до липса на спор досежно спорния предмет, а именно дължимостта на погасеното по давност вземане, както и липса на правен интерес от търсената защита.