Решение № 9 от 20.02.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Кърджали, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васка Д. Халачева при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Търговско дело № 20195100900038 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящият спор на основание чл.365, ал.1,т.3 от ГПК, е търговски и като такъв подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство по търговски спорове- Гл.

Тридесет и втора от ГПК.

Исковото производство по търговския спор първоначално е образувано по депозирана чрез процесуален представител от ищеца Н. Д. Н., против ответника "У." ***, гр. К., искова молба с вх.№1837/28.05.2019г./п.к. 27.05.2019г./, с която е предявен иск с правно основание чл.71 от ТЗ - да бъде осъден ответникът да му предостави: Счетоводен баланс към 31.12.2018г.; Отчет за приходите и разходите към 31.12.2018г.; Отчет за паричните потоци към 31.12.2018г.; Отчет за собствения капитал към 31.12.2018г.; Приложенията към ГФО за 2018г.; Оборотна ведомост към 31.12.2018г.; всички протоколи от заседания на Общото събрание на съдружниците на дружеството за периода от 2010г. до 2018г. и до 28.02.2019г.;

Книга за дяловете и протоколна книга за решенията на ОС на дружеството.

В исковата си молба ищецът изтъква, че притежава 35 дяла, равняващи се на 35 % от капитала на ответното дружество. Твърди, че на 28.02.2019 г. изпратил нотариална покана до ответното дружество, която била получена от управителя К. на 28.02.2019 г. Изтъква, че с нотариалната покана направил искане за представяне на документи, съставени от органите на управление на дружеството, като дал 5-дневен срок, а именно - до 05.03.2019 год. да му бъдат предоставени счетоводен баланс към 31.12.2018 г., отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал, всички към 31.12.2018 год., приложения към ГФО за 2018 год., оборотна ведомост към 31.12.2018 год., всички 1 протоколи от заседания на Общото събрание на съдружниците на дружеството за периода от 2010 год. до 28.02.2019 година, както и книгите по чл. 143, ал. 1 от ТЗ, а именно - Книга за дяловете и Протоколна книга за решенията на Общото събрание. Ищецът твърди, че в посочения срок и до момента на завеждане на исковата молба не получил исканите документи, което счита, че нарушава членственото му право на информация. С оглед на това моли да бъде осъдено ответното дружество да му представи поисканите документи.

Претендира и присъждане на разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор от ответното дружество. С него така предявеният иск е намерен за недопустим, с довод, че ищецът не е активно легитимиран да го води, поради обстоятелството, че е изгубил качеството си на съдружник. При условията на евентуалност са изложени и съображения за неоснователност на претенцията.

Претендира се и присъждане на разноски.

В откритото съдебно заседание, проведено при първоначалното разглеждане на делото на 11.11.2019г., при установени в производството нови обстоятелства, а именно, че описаните в исковата молба документи са необходими на ищеца за реализиране на правото му да получи паричната равностойност на дружествения си дял и служебно известното на съда обстоятелството, че в КОС е висящо т.д. № 43/19 г. с правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ и със страни, идентични със страните по настоящото търговско дело, съдът е формирал извод за отсъствие на правен интерес от воденето на делото, оставил е без разглеждане исковата претенция и е прекратил производството по делото.

С Определение № 5345/23.12.2019г., постановено по в.т.д.№786/2019 г., Апелативен съдПловдив е потвърдил първоинстанционното прекратително определение. По реда на инстанционния контрол, с Определение № 50065/01.11.2023 г., постановено по ч.т.д. № 336/2020 г. по описа на ВКС, е отменено въззивното определение на Апелативен съд Пловдив и потвърденото с него първоинстанционно определение, като делото е върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявената от ищеца искова претенция.

При новото гледане на делото в открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован по реда и при условията на чл.41, ал.2, във вр. с ал.1 от ГПК /в хипотезата на оттеглено пълномощно на процесуалния представител адв. Д.С./, не се явява и не взема становище по иска.

При новото гледане на делото в открито съдебно заседание, ответното дружество чрез писмено становище, намира предявения иск за недопустим, а при условията на евентуалност и за неоснователен, като недоказан. Излага съображения, че въз основа на влязло в сила на 07.12.2021 г. Решение № 466/27.03.2020г., постановено по т.д. №43/2019г., на ищеца в настоящото производство, са присъдени сумите, представляващи равностойността на неговия дял от дружеството. Твърди и, че така присъдените суми са му вече и изплатени.

Изтъква, че ищецът отдавна бил получил достъп до исканите и в това производство книжа, тъй като същите били изискани, представени, обсъждани и преценявани в производството, в което му е била определена и равностойността на дела му след напускане на дружеството.

2

Ответникът претендира присъждане на разноски. Прилага като ново писмено доказателство цитираното, влязло в сила Решение № 466/27.03.2020г., постановено по т.д. №43/2019г. по описа на КОС.

Окръжният съд, действащ в производството като първоинстанционен, по повод предявения иск, съобрази следното :

Безспорно, съгласно непротиворечивата съдебна практика, искът по чл. 71 от ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството за защита правото му на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други, различни от ОС органи на дружеството, т.е., активно легитимиран по иска е съдружник или акционер, а пасивно легитимирано е съответното дружество, чийто член е той. Искът не е ограничен със срок. С оглед вида на търсената с него защита, той може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен.

Съгласно цитираното Определение № 50065/01.11.2023 г., постановено по т.д № 336/2020 г. по описа на ВКС, следва в производството да се приеме, че е налице за ищеца правен интерес от иска по чл.71 от ТЗ, който в казуса е предявен като осъдителен. А по отношение на осъдителните и конститутивни искове по чл. 71 от ТЗ, правният интерес е презумптивен, като за допустимостта им е достатъчно да се установи, че ищецът има качеството съдружник към момента на завеждането му, независимо от обстоятелството, че това му качество е отпаднало в хода на процеса.

Както беше казано, в настоящия казус съдът е сезиран с осъдителен иск по чл.71 от ТЗ, който е подчинен на интереса на ищеца да установи размера на правото си на дял по смисъла на чл.125, ал.3 от ТЗ, при предприетото от него прекратяване на участието си като съдружник в ответното дружество по реда на чл.125, ал.2 от същия закон.

За да се произнесе по същество, тъй като всеки иск за защита на членствени права включва, както необходимостта от установяването на членствените права в твърдения от ищеца обем, така и доказване по делото на факта на нарушаването им, съдът съобрази събраните по делото доказателства:

Приета по делото в заверено копие е Нотариална покана с рег.№ *****/**.**.**** г. на нотариус с рег.№ **** на НК, от прочита на която се установява, че ищецът уведомявайки дружеството за намерението си по чл.125, ал.2 от ТЗ да прекрати участието си в дружеството, е поискал да му бъдат предоставени и изчерпателно посочени дружествените книжа /в обхвата посочен и в исковата молба/, а именно: Счетоводен баланс към 31.12.2018г.; Отчет за приходите и разходите към 31.12.2018г.; Отчет за паричните потоци към 31.12.2018г.; Отчет за собствения капитал към 31.12.2018г.; Приложенията към ГФО за 2018г.; Оборотна ведомост към 31.12.2018г.; всички протоколи от заседания на Общото събрание на съдружниците на дружеството за периода от 2010г. до 2018г. и до 28.02.2019г.;

Книга за дяловете и протоколна книга за решенията на ОС на дружеството, посочвайки, че те са му необходими „…за база за определяне дължимата от дружеството сума…“, съставляваща равностойност на дружествения му дял при инициираното прекратяване на 3

28.05.2019 г. на членството му в дружеството.

Представено по делото в заверено копие е и влязло в сила на 07.12.2021 г. Решение № 66/27.03.2020 г., постановено по т.д. № 43/2019 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали, потвърдено с Решение № 269/20.11.2020 г., постановено по в.т.д. № 496/2020 г. по описа на Апелативен съд- Пловдив, недопуснато до касационно обжалване с Определение №60623/07.12.2021 г., постановено по т.д № 484/2021 г. по описа на ВКС, от което се установява, че ответното в настоящото производство дружество е осъдено да заплати на ищеца Н., на основание чл.125, ал.3 от ТЗ сумата в размер на 200 900 лв., представляваща равностойност на неговия дял / = 35 %/ от имуществото на дружеството, изчислен към 31.05.2019 г. –края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членството му.

Настоящият съд, с оглед изложеното, намира исковата претенция за неоснователна. В производството не е спорно, че ищецът, считано от 13.03.2008 г. /справка в ТР/ и до 28.05.2019 г. е съдружник в ответното дружество, притежаващ 35 дяла от капитала на същото. В този смисъл, дори да се приеме от съда, че е установено правото на ищеца да получи исканите от него документи-дружествени книжа, посочени в нотариалната покана и в исковата молба, то обстоятелство, че размерът на дружествения му дял при прекратяване на членството му в дружеството, вече му е присъден с влязъл в сила съдебен акт, в основата на който са преценени и поисканите и в настоящото производство дружествени документи, води до извод, че не се установява по делото изискуемият се факт на нарушаване на предявените от ищеца членствени му права на информация.

При този изход на делото се следва на ответника присъждане на поисканите по делото разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 960 лв. с ДДС.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Н. Д. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., бул. „П.“ № **, вх.“*“, ет.*, ап.*, против ответника "У." ***, гр. К., с ЕИК *********, иск с правно основание чл.71 от ТЗ.

ОСЪЖДА Н. Д. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., бул. „П.“ № **, вх.“*“, ет.*, ап.*5, да заплати на "У." ***, гр. К., с ЕИК *********, сумата в размер на 960 лв. с ДДС, съставляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________

4