Решение № 59 от 08.09.2023, Районен съд - Тополовград
- Съд
- Районен съд - Тополовград
- Дело
- Гражданско дело 151/2023
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 08.09.2023
- В сила
- 08.09.2023
- Състав
- Милена Иванова Семерджиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. Тополовград, 08.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20232320100151 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „*******.“ ООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление : гр.С., ул.“***************, представлявано от управителя С.С., чрез юрисконсулт П.Т., против С. А. С. с ЕГН ********** от гр.Т., обл.Х., ул.“**********.
Ищецът твърди, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 62, том VII, рег.№ 1509, дело № 1284/2008 г., от служебния архив на С.Г. – Съдия по вписванията гр.Т., Търговското дружество „*******.“ ООД в качеството си на „купувач“ е закупил от Д.В.И., П.В.К., Т.В.А., Н.В.А. и Я.В.П. в качеството им на „продавачи“ следния недвижим имот:
-Поземлен имот № 016004, представляващ лозе с площ 15.000 дка, четвърта категория, находящ се в местността „Селището“, с.О., общ.Т., обл.Х.. По настоящем същия по кадастрална карта с идентификатор:
***
Данъчната оценка на процесния имот е 2808 лева.
Тъй като основния предмет на дейност на дружеството е отдаване под наем и аренда на притежаваните от дружеството земеделски имоти и във 1 връзка с това е извършена справка за съответната стопанска година за притежаваните имоти, при която е установено, че в Общинска служба по земеделие Т. на основание чл.69 ал.1 от ППЗСПЗЗ, ответника С. А. С. е заявил имота като своя собственост, също и в електронните регистри на ДФЗ за стопанската 2021/2022 г. имотът е деклариран за ползване от ответника. След като са узнали тези факти са извършили и справка в Службата по вписванията по партидата на имота, при която са установили, че освен вписването на покупко-продажбата от 2008 г., съществува последващо вписване на нова покупко-продажба за същия имот от 25.10.2019 г. извършена с нот.акт № 41, т о м I, рег.№ 00347, дело № 0040/2019 г., от служебния архив на М.Б. – Нотариус с рег.№ 764 с район на действие гр.Т., по която дружеството не е участник. Като продавачи на имота са се представили други лица подробно описани в нотариалния акт. Твърди се, че тези лица към момента на извършената втора продажба не са били собственици на процесния имот, като тези лица много добре са знаели, че същия вече не е тяхна собственост и въпреки това са се легитимирали като продавачи. Другите участници във втората покупко-продажба се явяват наследници на останалите „продавачи“ от първата. За осъществяването на втората продажба, продавачите са се легитимирали със същия документ, който е бил използван и при първата покупко-продажба по която приобретател е ищцовото дружество. Твърди се, че втората продажба не поражда транслативен ефект за новия купувач – ответника, тъй като към момента на изповядването й продавачите не са носители на правото на собственост и не могат да се разпореждат с процесния имот като го прехвърлят на други лица. Съответно последващия приобретател на имота – ответника придобил го по веригата правоприемство го е закупил от несобственик и тази прехвърлителна сделка, макар и валидна не може да произведе търсения вещнопрехвърлителен ефект. Поради което се твърди, че ответника не е придобил правото на собственост върху имота. Също така се твърди, че от значение е поредността на вписванията при конкуренция на права, между лица придобили имоти от един и същ собственик.
Поради което ищецът претендира да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищеца е единствен собственик на Поземлен имот № 016004, представляващ лозе с площ 15.000 дка, четвърта категория, находящ се в местността „Селището“, с.О., общ.Т., обл.Х., по настоящем същия по кадастрална карта с идентификатор:
2
*** и да бъде осъден ответника да предаде владението върху имота, както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като е постъпило писмено становище с вх.№ 803 от 04.08.2023 г., в което изрично последният заявява, че е съгласен делото да се гледа в негово отсъствие.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на 19.06.2023 г. В законоустановения едномесечен срок по чл.
131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника и последния не е взел становище по исковата молба.
В съдебно заседание, редовно призован ответникът не се явява, без да е посочил уважителни причини за това и не изпраща представител, нито пък е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е депозирал искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът след като обсъди искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, с оглед на представените по делото доказателства – нотариален акт № 62, том VII, рег.№ 1509, дело № 1284/2008 г., от служебния архив на С.Г. – Съдия по вписванията гр.Т., нотариален акт № 41, том I, рег.
№ 00347, дело № 0040/2019 г., от служебния архив на М.Б. – Нотариус с рег.
№ 764 с район на действие гр.Т., справка по имот № 310837/09.03.2023 г. от СВ – Т., регистър на история на имот 16.4 към 10.03.2023 г. от Общинска служба по земеделие – гр.Т., уведомление от Агенция по геодезия, картография и кадастър с изх.№ 24-5175/14.02.2023 г., удостоверение за данъчна оценка с изх.№ 7609000398/11.05.2023 г. на Община Т., сектор МДТ и кадастрална скица на поземлен имот № 15-441152/25.04.2023 г. на СГКК гр.Х., го намира за основателно.
Срещу ответника неприсъствено решение може да се постанови при наличието на следните кумулативни условия, които са налице в настоящото производство: ако той не се е явил в първото заседание по делото; не е представил в срок отговор на исковата молба; не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и когато искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства.
За да се постанови неприсъствено решение трябва на страните да са 3 указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В случая, тези последици са указани на страните по делото, видно от приложените призовки, с които е обявена датата на съдебното заседание и с които е изпратен препис от доклада по чл.140 от ГПК, постановен с определение № 198/21.07.2023 г.
По делото са налице и другите предпоставки, посочени по-горе, а именно – неявяването на ответника в първото заседание по делото, непредставяне в срок на отговор на исковата молба и непоискване на разглеждане на делото в негово отсъствие.
По делото, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, твърдени от ищеца, изложени по-горе, както и с оглед представените от ищеца писмени доказателства, също изложени по-горе в съответствие с изискуемата предпоставка на чл. 239 ал. 1 т.2 от ГПК у съда се създаде убеждението за вероятна основателност на предявения иск, с правно основание чл.108 от ЗС.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника, с което да бъде уважен предявения иск изцяло.
Следва да бъдат присъдени и направените от ищеца разноски, които съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК възлизат общо в размер на 410 лева, от които: 50 лв. – държавна такса и 360 лева – юрисконсултско възнаграждение. Останалите посочени суми касаещи такси към Общината за снабдяване с необходими документи и такса вписване към АВ в списъка на разноските представени от ищцовото дружество не съставляват съдебни разноски които да подлежат на присъждане с настоящото решение.
Съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, тъй като не съдържа констатация относно съществуването на спорното право, а само установява вероятната основателност на иска.
Решението обаче подлежи на отмяна от въззивния съд при условията на чл.
240, ал.1 от ГПК, както и страната, срещу която е постановено неприсъствено решение има на разположение и иск за същото право или оспорването му по чл. 240 ал. 2 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
4
РЕШИ:
По иска на „*******.“ ООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“***************, представлявано от управителя С.С.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. С. с ЕГН ********** от гр.Т., обл.Х., ул.“**********, че „*******.“ ООД – гр.С. е собственик на следния недвижим имот: Поземлен имот № 016004, представляващ лозе с площ 15.000 дка, четвърта категория, находящ се в местността „Селището“, с.О., общ.Т., обл.Х., по настоящем същия по кадастрална карта с идентификатор: *** и ОСЪЖДА С. А. С. ДА ПРЕДАДЕ на „*******.“ ООД гр.С. владението върху процесния имот.
ОСЪЖДА С. А. С. ДА ЗАПЛАТИ на „*******.“ ООД гр.С. направените по делото разноски в размер на 410 лева/четиристотин и десет лева/.
Решението не подлежи на обжалване, но подлежи на отмяна от въззивния съд при условията на чл. 240, ал.1 от ГПК, както и страната, срещу която е постановено неприсъствено решение има на разположение и иск за същото право или оспорването му по чл. 240 ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 5