Определение № 749 от 23.10.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 749 гр. ХАСКОВО, 23.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500559 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 – чл.279 от ГПК, вр. чл.618 а – чл.618 д от ГПК, вр. чл.21, т.1 от Регламент /ЕС/ № 655 / 2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела /Регламента/.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ

–

„ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София /Банката/ е останал недоволен от Определение № 864 от 18.08.2026 год., поправено с Определение № 972 от 10.09.2026 год., постановени по ч.гр.д. № 1638 / 2025 год. по описа на Районен съд – Димитровград, с първото от които е оставена без разглеждане подадената от Банката молба от 19.06.2026 год. за издаване на три европейски заповеди за запор на банкови сметки в Револют на длъжниците Ф. К. и А. П. А. и запор на банкови сметки в Република Италия на длъжника Ф. К., поради което го обжалва с искане за отмяна на определението и постановяване на друго, с което въззивният съд изпрати трите заявления за издаване на европейска заповед за запор по компетентност на родово и местно компетентния съд – Софийски градски съд, а при условията на евентуалност – за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл. 21, т.3, вр. чл.11 от

Регламента, преписи от жалбата не се изпратени на длъжниците Ф. К. и А. П.

А..

Съдът, след преценка на събраните по делото

1 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по ч.гр.д. № 1638 / 2025 год. по описа на Районен съд – Димитровград е образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „Юробанк България“ АД – гр.София срещу длъжниците - А. П. А. и Ф. К., по което заповедният съд е издал Заповед № 939 от 20.10.2025 год. за изпълнение на парично задължение въз основана на документ по чл.417 от ГПК, като е разпоредил длъжниците да заплатят солидарно на Банката, посочените в заявлението суми, съгласно извлечение от счетоводни книги, дължими по договор за кредит овърдрафт № ***- год., изменен с три допълнителни споразумения.

Въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист № 748 от 20.10.2025 год.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение по чл.414 от ГПК, подадено от длъжника А. П. А., поради което с Разпореждане № 410 от 12.02.2026 год., заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск срещу длъжника М. за установяване на вземанията, присъдени със заповедта за изпълнение.

В изпълнение на дадените указания, Банката е предявила иск срещу длъжника М., входирана в Софийски градски съд /СГС/ с № 30540 от 05.03.2026 год., въз основа на която е образувано гр.д. № 2389 / 2026 год. по описа на СГС, висящо понастоящем.

При служебна справка от електронното досие на ч.гр.д. № 1638 / 2025 год. по описа на Районен съд – Димитровград, съдът установи, че по делото не са приложени доказателства, от които да се установи връчена ли и кога заповедта за изпълнение и на солидарния длъжник Ф. К..

С молба от 18.06.2026 год., подадена от Банката са приложени три молби по формуляр за издаване на европейски заповеди за запор на банкови сметки на длъжниците на основание заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1638 / 2025 год. по описа на Районен съд – Димитровград, по която първоинстанционния съд се е произнесъл с определението – предмет на обжалване в настоящото производство, оставяйки без разглеждане молбите, приемайки за недопустимо в заповедното производство да се разглеждат искания за обезпечение на иска, преценено като несъвместимо с характера на производството. Съдът е посочил, че не се явява компетентен да разгледа спора по същество по смисъла на чл.618 а от ГПК и, че не съществува възможност в заповедното производство да бъдат издадени европейски заповеди за запор на хартиен носител, доколкото това не било изрично предвидено в ГПК.

Определението е съобщено на Банката на

24.08.2026 год., а подадената от нея частна жалба е постъпила в съда на 20.08.2026 год., от което следва извод за нейната допустимост – постъпила в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

2

Съгласно чл.5, Глава 2 от Регламент /ЕС/ № 655 /

2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансгранично събиране на вземания по граждански и търговски дела, Заповедта за запор е достъпна за кредитора в следните ситуации: а/ преди кредиторът да предприеме действия в някоя държава членка за образуване на съдебно производство срещу длъжника по същество или на всеки етап по време на това производство до момента на постановяване на съдебното решение или на одобряването или сключването на съдебната спогодба; б/ след като кредиторът е получил в държава членка съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, който изисква длъжникът да заплати сумата по иска на кредитора.

В разпоредбата на чл.4, т.10 от Регламента е дадено определение за понятието „автентичен акт“ - документ, който е официално съставен или заверен като автентичен в държава членка и чиято автентичност: а/ е свързана с подписа и съдържанието на акта; и б/ е установена от публичен орган или друг орган, оправомощен за тази цел.

Съгласно Решение на Съда /шести състав/ от

07.11.2019 год. /преюдициално запитване от Софийски районен съд – България/ - К.Н.К./В.А.С., Е.Е.К. /Дело С – 555/18/ /2020/С 10/20/, Член 4, т.10 от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че невлязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение като тази по главното производство не попада в обхвата на понятието „автентичен акт“ по смисъла на тази разпоредба.

Безспорно по делото е установено, че към

18.06.2026 год. - момента на подаване на молбата за издаване на европейските заповеди за запор на банкови сметки на длъжниците в заповедното производство, за обезпечаване вземанията на Банката по Заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1638 / 2025 год. по описа на Районен съд – Димитровград, Заповедта не е била стабилизирана, поради подадено срещу нея възражение по чл.414 от ГПК от страна на длъжника М. и поради липса на доказателства, установяващи връчването й на длъжника К., т.е за последния не е започнал да тече срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК, което от своя страна обосновава извод за това, че представената от жалбодателя с молбата за издаване на европейска заповед за запор, заповед за изпълнение, не е автентичен акт по смисъла на цитираното по-горе решение, явяващо задължително за съда, съгласно чл.633 от ГПК и не може да послужи като основание за издаване на исканите заповеди за запор.

Достигайки до същия краен извод, макар и с различни мотиви, и отказвайки да издаде поисканите от Банката три европейски заповеди за запор по банкови сметки на длъжниците в заповедното производство, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което по изложените по – горе съображения следва да бъде потвърдено.

Като неоснователно съдът намира искането на

3

Банката – жалбоподател трите молби за издаване на европейска заповед за запор /ЕЗЗ/ да бъдат изпратени по подсъдност на родово и местно компетентния съд – Софийски градски съд, в съдебния район на който са постоянните адреси на длъжниците и по описа на който съд е образувано гр.д.

№ гр.д. № 2389 / 2026 год., висящо понастоящем, въз основа на искова молба, подадена от Банката против един от солидарните длъжници – А. М., за установяване съществуването на вземания, присъдени в полза на Банката съгласно цитираната по-горе заповед за изпълнение, доколкото в случая искането на Банката за издаване на ЕЗЗ е обосновано с твърдения за получен от нея в качеството й на кредитор „автентичен акт“, по смисъла на чл.5, б.“а“ от Регламента, а не с твърдения за образувано и висящо съдебно производство, по смисъла на чл.5, б.“а“ от Регламента.

В подкрепа на изложените доводи е и разпоредбата на чл.8 от Регламента, съгласно която съдържанието на молбите за получаване на заповед за запор, на посочените в чл.5 от Регламента, две основания по б.“а“ и б.“б“, включва информация за различни обстоятелства, което изключва възможността за служебната подмяна на основанието, на което се иска издаване на ЕЗЗ. В тази насока е и съдържанието на представените от Банката молби по формуляр за издаване на ЕЗЗ, в т.8 от които като основание за издаването им е посочена заповедта за изпълнение като „автентичен акт“ – обстоятелство, което само по себе си изключва компетентността на СГС да се произнесе по молбите. СГС би се явил компетентен да се произнесе само по молба за издаване на ЕЗЗ на банкови сметки на длъжника М. – ответник по иск, предявен от Банката, въз основа на който е образувано гр.д. № 2389 / 2026 год. по описа на съда, но на основание чл.5, б.“а“ от Регламента, вр. чл.618 а, ал.3 от ГПК, но не и на основание чл.5, б.“б“ от Регламента, вр. чл.618 а, ал.2 от ГПК, на което основание се иска издаване на ЕЗЗ в настоящото производство. В случая различните основания, на които се иска издаване на ЕЗЗ определят и компетентния съд, служебната подмяна на които основания е процесуално недопустимо.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 864 от

18.08.2026 год., поправено с Определение № 972 от 10.09.2026 год., постановени по ч.гр.д. № 1638 / 2025 год. по описа на Районен съд – Димитровград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5