Решение № 525 от 04.03.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 7817/2024
- Вид
- Решение № 525
- Подписан
- 04.03.2026
- В сила
- 15.10.2026
- Състав
- ИВЕЛИНА ЛЕНКОВА МАВРОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 14, ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 525 гр. Бургас, 04.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20242120107817 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ във вр. с § 19 от ПЗР на ЗИД на АПК (обн. ДВ, бр.39 / 2011 год.) и чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на А. П. Т. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
Бургас, ж.к. ***, ***, в качеството му на наследник на В. Д. Ц., действащ чрез пълномощника си адвокат А. П., с която се претендира да бъдат отменено Решение № 3038/30.01.2024 г. на Общинска служба „Земеделие“ – Созопол в частта му по т. III, с която е отказано възстановяване на правото на собственост на наследниците на Ц., бивш жител на гр. Ч., починал на **** г. на нива с площ от 3. 200 дка в землището на с. Ч., м. „**“, на нива с площ от 0. 295 дка в землището на с. Ч., м. „***“ и на нива с площ от 0. 920 дка в землището на с. Ч., м. „***“.
Жалбоподателят излага, че неправилно е отказано възстановяване на горните имоти, които можели да бъдат възстановени, тъй като липсват сгради и нужда за отбрА.та – проведени мероприятия и републиканска пътна мрежа, като излага подробно доводите си в тази насока. Излага се също така нищожност на решението, поради наличието на неистински подписи на състава на административния орган – на всички подписи или част от тях.
Насрещната страна по жалбата Общинска служба „Земеделие“ – Созопол не 1 изразява становище по жалбата и не изпраща свой представител в съдебното производство.
Заинтересованите страните С. Т. Т., С. Т. Т., Н. Я. Т., Д. Х. Д., З. Х. А., Г. В. Ц., В.
В. С., Д. К. В., М. К. Я. и П. Л. А. не се изразили становище по жалбата. Същите не се явяват и не изпращат свой представител в съдебно заседание.
Съдът като взе предвид жалбата и изложените в нея доводи за частичната нищожност и незаконосъобразност на обжалвания акт, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като изхождаща от лице, което е сред наследниците на В. Д. Ц., които са правоимащи по процесната реституционна преписка, поради което и съответно има правен интерес от това, тъй като с решението се засягат и неговите реституционни права. Наред с това жалбата следва да се приеме за депозирана в срок, предвид изложените твърдения за нищожност на атакуваното решение, тъй като нормата на чл. 149, ал. 5 от АПК предвижда, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Относно доводи за незаконосъобразността на решението, предвид събраните данни, че решението е било изпратено единствено на М. К. Я., тъй като тя била входирала молба от името на наследниците за изпълнение на решение № 1385/21.06.2023 г. по описа на БРС, депозирА.та жалба също следва да се приеме за подадена в законоустановения срок, тъй като няма данни решението да е съобщавано от административния орган на жалбоподателя.
С Решение № 1385/21.06.2023 г. по гр.д. 2337/22022 г. по описа на БРС е отменено предходното поставено решение по реституционната преписка по заявление с вх. № 3038 от 26.05.1992 г., а именно Решение №3038/08.07.2020 г. на ОС „Земеделие” - Созопол в частта, с която е отказано възстановяване на правото на собственост на наследниците на В. Д. Ц. на следните недвижими имоти: нива от 3200 дка, находяща се в землището на гр. Ч., в местността „**“,заявен с пор. № 2 от заявлението и установен с други удостоверения 68А; нива от 0,295 дка, находяща се в землището на с. Ч. в местността „***“, заявен с пор. №6 от заявлението и установен с други удостоверения 68А; нива от 0,920 дка, находяща се в землището на с. Ч. в местността „***“, заявен с пор. № 26 от заявлението и установен с други удостоверения 68А, като е върната преписката на Общинска служба “Земеделие“ гр.Созопол за повторно произнасяне с административен акт по отношение на посочените имоти, който да е надлежно мотивиран, в изпълнение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Следва постановяване на настоящото Решение № 3038/30.01.2024 г. на Общинска служба „Земеделие“ – Созопол, което е атакувано в частта му по т. III, с 2 която е отказано възстановяване на правото на собственост на наследниците на Ц., бивш жител на гр. Ч., починал на **** г. на нива с площ от 3. 200 дка в землището на с. Ч., м. „**“, тъй като в имотът са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността; на нива с площ от 0. 295 дка в землището на с. Ч., м. „***“, тъй като имотът попада в републикански път – II-99 Ч. - Бургас и на нива с площ от 0. 920 дка в землището на с. Ч., м. „***“, тъй като имотът попада в републикански път – II-99 Ч. - Бургас.
Изпълнена по делото, предвид направените оспорвания във връзка с автентичността на решението, е съдебно-графологична експертиза, заключението по която съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвено от лице с нужните специални познания и като неоспорено от страните, от което се установява по категоричен начин, че решението е подписано от посочените членове П.К.К., М. К. К. и Ж.Д.Д.-Л., съответно началник и членове на Общинска служба „Земеделие“ – Созопол.
Въз основа на така установените факти релеванти за решаването на делото съдът намира от правна страна следното:
Постановеното решение макар и постановено от компетентен орган се явява нищожно в атакуваната му част. Административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни. Според правната теория и практика порочните административни актове са нищожни и унищожаеми, в зависимост от степента на порока, от който е засегнат акта. Нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци дисквалифицират административния акт. Липсата на предписаното от закона правно основание за постановяване на административния акт се приема за особено съществен порок за валидното действие на административния акт, който обосновава неговата нищожност, за което съдът следи служебно. В този смисъл е постановено Решение № 16202 от 30.12.2009 г. по адм. д. № 6358/2009 г., IV отделение на ВАС, Решение № 1813 от 03.11.2017 г. В процесния случай оспореният административен акт в атакувА.та му част следва да бъде прогласен за нищожен предвид установения тежък процесуален порок при издаването му – липсата на посочено основание за постановяване на отказа. Така и съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК актът съдържа фактически и правни основания за издаването му. В случая, според съда, в решението в обжалвА.та му част, липсват освен правно основание, и фактически основания за издаване на акта. За първият от имотите като причина за отказа да бъде възстановена собствеността в стари реални граници е записано „проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността“ – какви са тези мероприятия, дали действително не позволяват възстановяването на собствеността и т.н. не е ясно, което препятства проверката за досежно посоченото фактическо основание. Същото се 3 отнася и досежно отбелязването за по отношение на другите два имота, че попадали в републикански път – II-99 Ч. – Бургас, като не е ясно дали и каква част от тях попадат в този път, а така и или иначе съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, каквото доказване в случая не бе и проведено от административния орган.
Страните не са предявявали претенции за присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Обявява Решение № 3038/30.01.2024 г. на Общинска служба „Земеделие“ – Созопол, в частта му по т. III, с която е отказано възстановяване на правото на собственост на наследниците на В. Д. Ц., бивш жител на гр. Ч., починал на **** г. на нива с площ от 3. 200 дка в землището на с. Ч., м. „**“, на нива с площ от 0. 295 дка в землището на с. Ч., м. „***“, и на нива с площ от 0. 920 дка в землището на с. Ч., м.
„***“, за нищожно.
Връща преписката на Общинска служба “Земеделие“ - Созопол за повторно произнасяне с административен акт в горната част по отношение на посочените имоти, с ясно посочване на правни и фактически основания и надлежно мотивиране, в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4