Решение № 5101 от 15.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5101 гр. Пловдив, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20235330102739 по описа за 2023 година

Предявени са иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и насрещни обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Т. Т. М. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл.6, ал.1 от сключения между страните в гр. С. Договор за потребителски кредит № **********************/****** г. за заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изискания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие на страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, по изложените в исковата молба съображения.

Претендира разноски – включително и съдът да присъди на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът „Неткредит“ ООД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

С подадена заедно с отговора на основната искова молба от ответника насрещна искова молба, той моли съдът да осъди ищеца по основния иск да му заплати сумата 1 289, 64 лева, представляваща падежирала главница за периода от 28.06.2022 г. до 28.02.2023 г., заедно с обезщетение за забава върху тази сума за периода от 29.06.2022 г. до 13.04.2023 г. в размер на 51, 33 лева, заедно падежирала възнаградителна лихва върху тази главница за периода от 28.06.2022 г. до 13.04.2023 г. в размер на 903, 21 лева, заедно обезщетение за забава върху падежиралата възнаградителна лихва за периода от 29.06.2022 г. до 13.04.2023 г. в размер на 1

39, 70 лева, както и сумата 1 804, 15 лева, представляваща предсрочно изискуема главница за периода от 28.04.2023 г. до 28.01.2024 г., дължими по сключения между страните в гр. С.

Договор за потребителски кредит № **********************/****** г., заедно със законната лихва върху двете главници – които предявени с тази насрещна искова молба обективно съединени искове ищецът по основата искова молба моли съдът да отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на насрещната искова молба съображения, като прави възражение за нищожност на Договора, на който ответникът основава претенциите си по насрещната искова молба, както и възражение за прихващане и моли съдът, ако уважи насрещните искове, да прихване претендираните от ответника по насрещната искова молба суми от сумата 6 120, 19 лева, представляваща получени от ответника по основния иск без правно основание от ищеца по основния иск през периода 27.01.2022 г. – 21.05.2023 г. възнаградителна лихва (в размер на 2 120, 19 лева), неустойка (в размер на 2 000 лева) и възнаграждение за поръчителство/гаранция (в размер на 2 000 лева).

Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между ищеца и ответника в гр. С. е бил Договор за потребителски кредит № **********************/********* г., с който този ответник е предоставил на ищеца потребителски кредит под формата на заем в размер на 3 500 лева, като в чл.6, ал.1 от Договора страните са уговорили, че ако ищецът не представи на ответника гаранция по кредита, уговорена в чл.4, ал.3 от Договора, в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия на Договора, Т. М. дължи на ответника неустойка в размер на 6 000 лева.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението от ******** г. на вещото лице по *** Б. Д., макар и в Договора за потребителски да е бил уговорен годишен процент на разходите, включващ само договорната лихва, в размер на 49, 6 1 %, действителният годишен процент на разходите по този Договор (с включването на неустойката в размер на 6 000 лева) е 85, 71 % - поради което съдът намира, че действително посочената клауза на Договора противоречи на принципа на добрите нрави, заобикаля материално-правните изискания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърнява договорното равноправие на страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, а оттук - че искът с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и като такъв следва да се уважи.

Както се установява от посоченото заключение на ****, ищецът е заплатил изцяло на ответника действително дължимите задължения по Договора за потребителски кредит – 406, 21 лева главница и 457, 79 лева лихва, като предвид направеното от ищеца възражение за нищожност на целия Договор поради противоречие с добрите нрави, сключването му при 2 неспазване на нормите на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК във връзка с чл.22 от ЗПК и произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК – което съдът намира за основателно, предвид събраните по делото доказателства, ищецът по основния иск в качеството му на ответник по насрещната искова молба не дължи на ответника по основния иск, в качеството му на ищец по насрещната искова молба, суми по нищожния Договор, с оглед на което съдът намира, че предявените от ответника насрещни обективно съединени искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят, а предвид отхвърлянето им – че не следва да се уважава направеното от ищеца възражение за прихващане с отговора му на насрещната искова молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер общо на 490 лева – платени ДТ и депозит за ****, а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. на пълномощника на ищеца – ЕАД Е. И., адвокатско възнаграждение в размер на 1 080 лева с ДДС (като с оглед фактическата и правна сложност на спора и броят на предявените искове – включително и насрещните такива, и цената им, и предвид обстоятелството, че възнаграждението в минималните размери по Наредба № 1 на ВАдв.С, съдът намира, че възраженията на ответниците за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение).

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА НА клаузата на чл.6, ал.1 от сключения между Т. Т. М. , ЕГН **********, от гр. П., ул. „**************” № **, със съдебен адрес: гр. П., ул. „***********” № **, ап.***, Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ************, представлявано от адвокат Е. Г. И. - М. , И „Неткредит” ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Лъчезар Станчев” № 3 – “Литекс Тауър”, ет.10, представлявано от ************* И. Н. Х. - С., в гр. С. Договор за потребителски кредит № **********************/******** г. за заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изискания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие на страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Неткредит” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, против Т. Т. М. , с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, насрещни обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за осъждането му да заплати на ответното по основната искова молба дружество, в качеството му на ищец по насрещната искова молба, сумата 1 289, 64 лева, представляваща падежирала главница за периода от 28.06.2022 г. до 28.02.2023 г., заедно с обезщетение за 3 забава върху тази сума за периода от 29.06.2022 г. до 13.04.2023 г. в размер на 51, 33 лева, заедно падежирала възнаградителна лихва върху тази главница за периода от 28.06.2022 г. до 13.04.2023 г. в размер на 903, 21 лева, заедно обезщетение за забава върху падежиралата възнаградителна лихва за периода от 29.06.2022 г. до 13.04.2023 г. в размер на 39, 70 лева, както и сумата 1 804, 15 лева, представляваща предсрочно изискуема главница за периода от 28.04.2023 г. до 28.01.2024 г., дължими по сключения между страните в гр. С. Договор за потребителски кредит № *****************/********* г., заедно със законната лихва върху двете главници, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от Т. Т. М. , с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ.

ОСЪЖДА “Неткредит” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Т. Т. М., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 490 лева.

ОСЪЖДА “Неткредит” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА Еднолично адвокатско дружество Е. И., с посочените ЕИК, служебен адрес И Законен представител, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 1 080 лева с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4