Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 436 от 03.11.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 98/2021
Вид
Решение № 436
Подписан
03.11.2021
В сила
11.12.2021
Състав
Евгений Пачиков, Любка Милкова, Йордан Воденичаров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Велико Търново, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Евгений Пачиков

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500098 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №260281/23.11.2020г., постановено по Гр.д. №267/2020г. по описа на РС – В. Т., ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. А. Д., ЕГН **********, че Д. Г. Д., ЕГН **********, е собственик на поземлен имот №803 от стр. кв. 88 по плана на с.Шемшево, заедно с построените в него къща, плевня и стопански постройки, включително на допълнителна постройка – гараж с площ от 18,00 кв.м., преустроен в автосервиз, находящ се в югозападната част от ПИ №803 от стр. кв. 88 по плана на с.Ш., като ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН ********** да предаде на Д. Г. Д., ЕГН **********, владението върху ползваните от него части от втория етаж на къщата в имота – кухненски бокс, баня и тоалетна със северозападно изложение, спалня със западно изложение и спалня с югозападно изложение, както и върху допълнителна постройка – гараж с площ от 18,00 кв.м., преустроен в автосервиз, находящ се в югозападната част от ПИ №803 от стр. кв. 88 по плана на с.Ш., както и

ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. А. Д., ЕГН ********** срещу Д. Г. Д., ЕГН ********** за прогласяване нищожността на пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.

№5241/17.10.2016г. и съдържанието рег.№5242/17.10.2016г. на Е. – Г. И. – пом. нотариус по заместване при нотариус Д. Д., поради липса на съгласие от страна на упълномощителя, както и за признаване за установено, че договор за покупко – продажба на недвижим имот от 17.10.2016г., обективиран в Нотариален акт №464/17.10.2016г. на Нотариус Д. Д., не е 1 породил действие, и

ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН **********, да заплати на Д. Г. Д., ЕГН **********, сумата от 770,50лв., представляваща направените разноски по първоначалната ИМ.

Против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Д. А. Д., чрез пълномощника му адв.К. от ВТАК, с която моли решението да бъде отменено изцяло и правният спор, предмет на делото, решен по същество, като първоначалният ревандикационен иск по чл.108 ЗС бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, и уважени предявените от въззивника насрещни искове за прогласяване нищожността на пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.№5241/17.10.2016г. и съдържание рег.

№5242/17.10.2016г. на Е. – Г. И., пом. Нотариус при нотариус Д. Д., поради липса на съгласие от страна на упълномощителя, както и за признаване за установено, че договор за покупко – продажба на недвижим имот от 17.10.2016г., обективиран в НА №646/17.10.2016г. на нотариус Д. Д., не е породил действие. Релевира оплаквания за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необосновано. Излага, че районният съд не се е произнесъл по възражението на въззивника за нищожност на нотариалното действие във връзка с удостоверяване на подписа на упълномощителката върху процесното пълномощно, което е извършено в нарушение на процедурата по чл.573 ал.3 ГПК – не са посочени уважителни причини за извършване на удостоверяването извън нотариалната кантора, не са посочени място, време, както и причини за незабавното извършване на удостоверяването, което води до нищожност на самото пълномощно и съответно на приложените декларации към упълномощителната сделка, и до нищожност на самата сделка по НА №372/2016г. по описа на Нотариус Д. Д., рег.№...... при НК. Излага, че приетите по делото 5 бр. Амбулаторни листи от 17.08.2016г., 19.08.2016г., 29.08.2016г., 16.01.2017г.,07.03.2017г. – всички са без подпис на пациента Д. А. и не установяват, че лицето Д. А. е присъствало в кабинета на лекуващия я лекар на посочените в листите дати, като освен адм. нарушение, тази документация не установява извършени прегледи на пациента Д. А.. Твърди, че по делото не е установено безспорно от кога наследодателя Д. А. страда от мозъчно – съдова болест и съдова деменция – заболявания, които водят до увреждане на паметта. Излага, че без доказателства по делото е уважен първоначалният иск по чл.108 ЗС и за допълнителна постройка – гараж с площ от 18 кв.м., преустроен в автосервиз, който не е посочен в твърдяното от ищцата придобивно основание – договор за покупко – продажба от 17.10.2016г., обективиран в НА №464, том III, рег.№5246, н д. №372/2016г. по описа на Нотариус Д. Д. с район на действие ВТРС.

Същите оплаквания навежда и досежно предявените от него насрещни искове, които моли да бъдат уважени. Претендира съдебни разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. Г. Д. – ищец по първоначалния иск по чл.108 ЗС и ответник по насрещните искове, чрез пълномощника й адв.И.Д. от ВТАК, с който оспорва въззивната жаба, като неоснователна, и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено 2 изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения, изложени в отговора на жалбата.

Претендира направените съдебни разноски пред въззивна инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.

В СЗ въззивникът Д. А. Д., чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК, с писмена молба от 11.05.2021г., поддържа изцяло въззивната жалба на предявените в нея основания и моли да бъде уважена по съображения, развити в молбата с характер на писмена защита.

Претендира разноски за две инстанции.

В СЗ въззиваемата страна Д. Г. Д., чрез пълномощника си адв.Д. от ВТАК, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В. Т. е бил предявен с първоначална ИМ от Д. Г. Д., чрез пълномощника й адв.Й. Д. от ВТАК, против ответника Д.

А. Д. от с. Ш., общ.В.Т., ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за установено, че ищцата Д. Г. Д. е собственик на недвижим имот – поземлен имот №803 от стр. кв. 88 по плана на с.Ш., с площ на ПИ от 1200 кв.м., заедно с построените в този имот: къща, плевня и други стопански постройки, находящ се в с.Ш., общ.В.Т., и за осъждане на ответника Д. А. Д. да предаде владението върху имота на Д. Г. Д.. В първоначалната ИМ са изложени твърдения, че ищцата е собственик на гореописания процесен недвижим имот по силата на договор за покупко – продажба от 17.10.2016г., обективиран в НА №464, том III, рег.№5246, н д.№372/2016г. по описа на Нотариус Д. Д. с район на действие ВТРС. Сочи, че имотът ищцата купува от баба си Д. Г. А., която е и майка на ответника. Твърди се, че къщата, която се намира в ПИ, е двуетажна, и ответникът ползва част от втория етаж на къщата и допълнителна постройка в имота. Сочи се, че въпреки, че ответникът Д.Д. е чичо на ищцата, отношенията между семействата им са много влошени. Твърди се, че въпреки изпратена от ищцата на 11.11.2019г. нотариална покана до ответника чрез нотариус Д. Д., последният в предоставения му 14 дневен срок е изпратил на ищцата покана, с която признава, че живее в процесното жилище, собственост на ищцата и отказал да й предаде владението върху имота.

3

С уточняваща първоначалната ИМ молба от 14.10.2020г. ищцата по първоначалният иск пояснява, че ответникът по първоначалният иск живее в западната част от втория жилищен етаж на къщата, като владее и ползва кухненски бокс, баня и тоалетна със северозападно изложение, жилищна стая – спалня, със западно изложение и жилищна стая – спалня, с югозападно изложение. Уточнява, че ответникът по първоначалния иск използва самостоятелен вход, който е от северната страна на къщата, както и ползва допълнителна постройка, която представлява гараж, преустроен за автосервиз, с площ от 18,00 кв.м., находящ се в югозападната част на УПИ XI – 803 от кв.88 по плана на с.Ш., както и че ищцата е собственик на всички постройки и сгради, находящи се в УПИ XI – 803 от кв.88 по плана на с.Ш., вкл. и върху допълнителната постройка - гараж, преустроен за автосервиз, с площ от 18,00 кв.м., находящ се в югозападната му част, на основание НА за покупко – продажба на недвижим имот №464/17.10.2016г.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът по първоначалния иск Д. А. Д., чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК, заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност и недоказаност на първоначалния иск по чл.108 ЗС, който оспорва и моли да бъде отхвърлен изцяло. Релевира възражение за нищожност на едностранната упълномощителна сделка с нотариални заверки №№5241 и 5242/17.10.2016г. на по. Нотариус по заместване Е. – Г. И. при нотариус Д. Д., район ВТРС, поради липса на съгласие, доколкото е извършена от дееспособно лице – наследодателя Д.

Г. А., която при сключването й, поради мозъчно – съдова болест /инсулт/ и съпътстваща съдова деменция, е била възпрепятствана, поради затруднения в мисловния процес, да взема решения, както и че същата не е могла да разбира или ръководи действията си. Освен, че е оспорил действителността на порочната овластителна сделка, ответникът по първоначалния иск с възражение е оспорил също сключения чрез пълномощника, въз основа на едностранната порочна овластяваща сделка, процесен договор за покупко - продажба от 17.10.2016г., обективиран в НА №464, том 3, рег.№ 5246, н.д.№372–2016г. на Нотариус Д.Д., район ВТРС.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът по първоначалния иск Д. А. Д., в качеството си на универсален правоприемник на починалата упълномощителка Д. Г. А., починала на .........г., съобразно и негова уточняваща молба от 08.06.2020г., е предявил против ищцата по първоначалния иск – Д. Г. Д. и са приети за разглеждане в процеса насрещни отрицателен установителен иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД за прогласяване за нищожна, поради липса на съгласие, на упълномощителната сделка, извършена от наследодателката Д.

Г. А. с пълномощно с нот. Заверки № №5241 и 5242/17.10.2016 на пом. Нотариус по заместване Е. – Г. И. при Нотариус Д. Д., район ВТРС, тъй като упълномощителката, макар и дееспособна, към момента на сключване на упълномощителната сделка, вследствие мозъчно съдова болест /инсулт/ и съдова деменция, не е могла да разбира или ръководи действията си, и насрещен установителен иск с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД за признаване, че договорът от 17.10.2016г. по НА №464, том 3, рег.№5246, за покупко – продажба на недвижим имот, нот. дело №372/2016г. на Нотариус Д. Д., район ВТРС, не 4 поражда действие, т.е. е относително недействителен спрямо ищеца по насрещния иск. С насрещната ИМ ищецът по насрещния иск е признал факта, че живее на втори жилищен етаж от жилищна сграда и ползва постройки в процесния ПИ №803 в стр. кв. 88 по плана на с.Ш.. Изложил е твърдения, че този имот притежава в съсобственост с брат си Г. А. Д., и е придобит по наследство от майка му Д. Г. А. /нот. акт №172, т.3, нот .д. 972/1974г. – ВТРС/, починала на .........г. Претендирал е направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК по отношение на насрещната ИМ ответницата по насрещните искове Д. Г. Д., чрез пълномощника си адв.И.Д. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на насрещните искове, които оспорва като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.