Решение № 1849 от 24.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1849 гр. Бургас, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20262120101127 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Е. Т. К. против ЗД „ЛЕВ ИНС“ АД, с която е предявен осъдителен иск.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се оспорва иска като неоснователен.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли съда да го уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуален представител на ответника не се явява. Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, ответникът депозира писмено становище, с което моли съда да отхвърли иска, а в условията на евентуалност да го уважи частично. Претендира разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:

Е. Т. К. е собственик на лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. № *** (за краткост Автомобила).

На 07.10.2025 г. свидетелят М. Д. К. управлява Автомобила по ул. *** в гр. Бургас в посока кръговото кръстовище преди КАТ. Автомобилът навлиза в кръговото кръстовище със скорост около 30 км/ч в крайна дясна лента, която е най-външната част на кръга, посока МОЛ „**“. Левият мигач на Автомобила е включен и подминавайки изхода за „***“, водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, опитвайки се да завие към „***“, удря Автомобила в задната лява част. От удара Автомобилът се завърта и се просурква до острова, който разделя двете платна на кръговото кръстовище, където спира, удряйки се в бордюра на този остров със задна дясна гума. Към същата дата съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, по което в качеството на застраховател е ответното дружество.

Водачът на автомобил „***“ не оспорва вината за произшествието, като той и 1 свидетелят К.а съставят и подписват двустранен констативен протокол за ПТП. В него водачът на автомобил „***“ саморъчно изписва, че е виновен и не е употребил алкохол.

След произшествието Автомобилът не е в движение, свидетелят се обажда на „Пътна помощ“ и превозното средство е откарано в сервиз.

На 08.10.2025 г. свидетелят К.а подава писмено уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС до ответното застрахователно дружество, като в него посочва датата, часа и механизма на настъпване на ПТП, както и увредените части по Автомобила – заден прозорец, две задни джанти, задно окачване, задна лява врата, заден калник. Пред застрахователя е образувана преписка по щета № *** от същата дата. На 08.10.2025 г. са съставени два описа на щета, като са констатирани – лека деформация, счупено стъкло десен панел, джанта лята задна дясна – леко деформирана, задна врата – лява (средно деформирана), джанта лята задна лява – за боядисване, панел заден ляв (калник) пета врата за боядисване. На 22.10.2025 г. е съставен и трети оглед за подмяна на заден десен носач долен, заден десен носач вертикален, задна дясна полуоска. На 28.10.2025 г. ищецът представя пред застрахователя два документа: фактура от 07.10.2025 г. (ведно с касова бележка от 24.10.2025 г.) за 80 лева, представляваща стойност на транспорт на Автомобила; стокова разписка за цена на: полуоска (266,67 лева), заден амортисьор (108,33 лева), носач основен (116,67 лева), носач малък (66,67 лева), носач (41,67 лева) и биалета (16,67 лева), ДДС 123,33 лева или общо 740 лева. Стоковата разписка не представлява документ за плащане.

На 26.11.2025 г. застрахователят превежда по банков път на ищеца сумата от 750,39 лева и с втори превод от същата дата сумата от 80 лева. С писмо от 28.11.2025 г. застрахователят информира ищеца, че размерът на изплатеното застрахователно обезщетение е преразгледан и предстои да бъде извършено доплащане в размер на 240,41 лева. Сумата е преведена по банков път на ищеца на 01.12.2025 г.

С писмо от 05.12.2025 г. застрахователят уведомява ищеца, че по застрахователната претенция са изплатени 80 лева за транспортни разходи, както и застрахователно обезщетение за нанесени увреждания на Автомобила на обща стойност 990,80 лева, които са разпределени, както следва: подмяна на материали и детайли – 463,25 лева; монтаж и демонтаж – 107,20 лева; ремонт – 64 лева; труд и материали за боядисване – 314,20 лева; матиране/полиране – 42,15 лева.

По делото са приети като доказателства фискален бон за сумата от 350 евро, платена на 22.01.2026 г. за нови джанти, фискален бон от 28.10.2025 г. за сумата от 214,74 евро за ремонт, фискален бон от 29.10.2025 г. за автостъкла на стойност 92,03 евро. Ищецът представя и доказателства за платена сума в размер на 350 евро на 28.01.2026 г. за изчукване на задна лява врата, подготовка и боядисване на задна лява врата и заден ляв калник, боя, консумативи и камера. Следва изрично да се посочи, че в работния лист е отразено, че се извършва ремонт на автомобила „*** роумстер“, а Автомобилът е модел „***“. Ищецът заплаща и 38,35 евро на 28.10.2025 г. за диагностика на Автомобила.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза стойността на щетата с алтернативни части възлиза на 1030,93 евро, а същата стойност с оригинални части (но с приложен коефициент на овехтяване) – 1381,73 евро.

Според експерта джантите на Автомобила не са за подмяна, поради което платената от ищеца сума от 350 евро на 22.01.2026 г. за две чисто нови джанти не е включена при остойностяване на щетите.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, на показанията на свидетеля М. Д. К. и на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, който е допустим.

2

Константна е практиката на ВКС, че законната лихва, дължима при непозволеното увреждане от датата на деликта, не представлява отделен иск, чийто размер ищецът следва да сочи, а законна последица от уважаването на иска за обезщетение. Доколкото отговорността на застрахователя спрямо увредените от застрахования лица за вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД, но с разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ законодателят е определил за застрахователя по-късен от посочения момент на изпълнение, обезщетението е дължимо от застрахователя със законната лихва от този момент, без да е необходимо при предявяването на иска за обезщетение същата да бъде определена предварително от ищеца по размер – в този смисъл Определение № 60494 от 19.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2043/2021 г., II т. о.

Ето защо следва да се приеме, че претенцията за присъждане на законна лихва не представлява отделен иск и в диспозитива на съдебното решение следва да се посочи само периодът, за който се дължи, но не и нейният размер, ако съдът приеме, че се дължи застрахователно обезщетение на ищеца.

В случая, К. претендира законната лихва от датата на увреждането 07.10.2025 г. до окончателното изплащане на застрахователно обезщетение.

По иска по чл.432 от КЗ:

Според разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.

Според разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Безспорно е налице пътно-транспортно произшествие, в което участват автомобил, управляван от лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, и автомобил, собственост на ищеца, т.е. за него настъпват имуществени вреди. Няма спор, че виновен за настъпилото ПТП е водачът, чиято гражданска отговорност е застрахована при застрахователя ответник. Няма спор и по характера на вредите, които са настъпили по Автомобила. Установи се, че застрахователят е изплатил на ищеца 80 лева за транспортни разходи, както и застрахователно обезщетение за нанесени увреждания на Автомобила на обща стойност 990,80 лева. Спорно по делото е единствено дали това обезщетение е достатъчно като размер за покриване на всички вреди по Автомобила или следва да се присъди и допълнително сума.

По размера на дължимото обезщетение съдът намира следното:

Съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. В този смисъл, не следва да се прилага коефициент на овехтяване при определяне на стойността на частите.

Обстоятелството дали ищецът е осъществил ремонт на процесното превозно средство няма характера на правопораждащ правото по чл. 432, ал. 1 КЗ факт.

Делинквентът дължи на собственика на вещта обезщетение за всички реално претърпени имуществени вреди, които се определят по размер съобразно необходимата за ремонта/поправката на увредената вещ сума. Без значение за дължимостта на обезщетението за такова увреждане е дали към датата на заявяване на претенцията и към датата на приключване на делото сумата за ремонта на вещта вече е била разходвана (ремонтът е бил извършен) или все още не е. Дори ремонтът все още да не е извършен, не се касае за бъдещи 3 вреди, които не подлежат на обезщетяване, докато не настъпят. Това е така, защото както вече се посочи, вредите настъпват в деня на увреждането, а не когато собственикът на вещта е заплатил сума за ремонт и поправка на увредената при това непозволено увреждане вещ.

Размерът на това обезщетение също не зависи от това дали ремонтът на вещта е извършен или все още не е: този размер се определя със заключение на вещото лице съобразно това каква сума ще е необходима за поправката на повредената при непозволеното увреждане конкретна вещ – изцяло в този смисъл цитираното Решение № 63 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 362/2023 г., I г. о.

По делото е прието заключение на вещото лице, като експертът посочва стойност, необходима за ремонт на Автомобила както с алтернативни, така и с оригинални части. Тъй като не се прилага коефициент на овехтяване, то обезщетението с нови алтернативни части е в размер на 1030,93 евро, а с нови оригинални части – 1952,24 евро. По делото няма доказателства вложените в Автомобила части да са оригинални. Предвид изложеното обезщетението за частите, които подлежат на подмяна, следва да бъде определено по осреднени цени за оригинални и з а алтернативни части. Следователно възстановителната стойност на тези части е 684,69 евро. Към тази сума следва да се прибави стойността за монтаж, демонтаж, възстановяване и боядисване, боя, спомагателни материали и камера по средни пазарни цени или дължимото обезщетение е в размер на 1632,83 евро. Тъй като застрахователят е заплатил сума в размер на 506,59 евро (990,80 лева), той ще следва да заплати разликата от 1126,24 евро, но искът е предявен за сумата от 957,79 евро, поради което следва да бъде уважен в този размер – съдът не може да присъди по-голяма сума от претендираната. Дори и да се приеме осреднена стойност на часова ставка за труд между 12 евро на час и 20 евро на час, т.е. 16 евро на час, то отново застрахователят ще дължи повисока сума за доплащане (982 евро) до пълния размер на застрахователното обезщетение от тази, претендирана от ищеца. Ето защо, искът се явява основателен и следва да бъде уважен.