Решение № 901 от 06.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 901 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно гражданско дело № 20265300500213 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. А., чрез пълномощника му адв.И. Х. от АК Пловдив срещу решение № 5099/21.11.2025г. по гр.д. № 12612/2024г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен предявения от К. Н. А., ЕГН ********** от гр. П., обл.

Пловдивска, ул.“*** иск срещу Н. П. А., ЕГН ********** от гр.П., обл. Пловдивска, ул.“*** за заплащане на издръжка на основание чл. 144 от СК в размер на 500,00 /петстотин/ лева месечно, считано от 18.07.2024г. за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане.

С решението е отхвърлен и предявения от К. Н. А., ЕГН ********** от гр.П., обл.

Пловдивска, ул.“***

ИСК срещу Н. П. А., ЕГН ********** от гр.П., обл. Пловдивска, ул.“*** за заплащане на издръжка на основание чл.144 вр. чл.149 от СК в размер на 500,00 /петстотин/ лева месечно за периода от 18.07.2023г. до 18.07.2024г., за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане.

Решението се обжалва като неправилно. Сочи се, че съдът неправилно е интерпретирал показанията на свидетелите по делото. Сочи се, че свидетелят, който е разпитан, е заинтересован. Няма писмени доказателства, че К. има бизнес с коли. Сочи се, че съдът не се 1 е съобразил с практиката на Върховния съд - Постановление № 5 от 1970 година на ВС на Република България, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице. Сочи се, че съдът неправилно е коментирал размера на доходите на ответника и притежаваните от него недвижими имоти. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Н. А., чрез адв. С., с който решението се намира за правилно и обосновано. Иска се неговото потвърждаване. Претендират се разноските по делото.

Постъпила е и частна жалба от адв. И. Х. срещу определение от 17.04.2026 г. по същото дело в частта относно разноските по чл. 248 от ГПК. Сочи се, че районният съд се е произнесъл свръхпетитум и е присъдил недопустим размер на възнаграждението на адвоката, като не се е мотивирал за неговия размер. Иска се отмяна на определението и намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение до размера от 1100 лева или 562,42 евро.

Постъпил е отговор на частната въззивна жалба от адв. Н. С., в който същата се намира за неоснователна, а определението за правилно и съобразено със закона.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Възражението на жалбоподателят К. А., че неправилно е прието от първата инстанция, че той има бизнес с коли е основателно. ТакИ. безспорни писмени доказателства по делото не са събрани и не може този тип факти да се приемат за доказани само на база на свидетелски показания. Невъзможността детето да се издържа от доходите и от имуществото си, обаче е само едно от условията на чл.144 от СК за уважаване на иска. Тя в казуса е доказана по иска на ищеца. Съществува обаче и второ кумулативно основание за уважаване на този иск.

В тази насока неоснователно е възражението на жалбоподателят К. А., че съдът не се е съобразил с практиката на Върховния съд - Постановление №5 от 1970 година на ВС на Република България, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице. Сочи се, че съдът неправилно е коментирал размера на доходите на ответника и притежаваните от него недвижими имоти.

РС Пловдив за да отхвърли исковете за издръжка е приел също така, че за ответника са налице съществени затруднения да заплаща така поисканата издръжка за пълнолетен низходящ - учащ. Съгласно нормата на чл.144 от СК условие за присъждане на издръжка на пълнолетно дете при обучение във висше учебно заведение е доказаната възможност родителя да може да дава издръжката без особени затруднения. РС Пловдив правилно е 2 преценил, че в казуса бащата на ищеца е на 71 години, не работи и няма странични доходи, прекарал е инсулт и страда от диабет. Има високи разходи за лекарства и се нуждае от специална диета за диабета. Пенсията на бащата с добавките е 2 329 лева. По делото не се сочат и доказват доводи, че бащата има доходи от имущество, било като наем или като рента. При тези факти обоснован и законосъобразен е извода на ПРС, че бащата няма възможност да дава без затруднения ежемесечна издръжка на пълнолетния си син по 500 лева месечно. Ето защо обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди и по двата иска.

По частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК. Жалбата е основателна. Пред първата инстанция има доказателства за платени само 1 000 лева адвокатски хонорар от ответника Н. А. /л.25/. Уговорените по 250 лева за всяко съдебно заседание допълнително възнаграждение, няма доказателства да се реално платени и неправилно са присъдени с решението от ПРС. В тази част определението по чл.248 от ГПК следва да се отмени и да се намали адвокатския хонорар от 2 000 лева до 1000 лева.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК на въззИ.емия ответник Н. А. следва да заплати за въззивната инстанция всички такси и разноски за това производство, а именно реално платени 520 евро хонорар за въззивната жалба /л.11/ и 170 евро за частната жалба /л.39/ на пълномощника за защита пред настоящата инстанция. Общо дължими са 690 евро.

Възражението за прекомерност на адвокатските хонорари не се приема за уважително от съда, защото с оглед на тежестта на делото и наличието на две жалби по него, то размера не е прекомерен с оглед обичайните адвокатски възнаграждения за подобен род дела.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5099/21.11.2025г. по гр.д. № 12612/2024г. по описа на РС Пловдив, В ЧАСТИТЕ МУ, С КОИТО са отхвърлени предявените искове на К. Н. А., ЕГН ********** от гр. П., обл. Пловдивска, ул.“*** срещу Н. П. А., ЕГН ********** от гр.П., обл. Пловдивска, ул.“*** за заплащане на издръжка на основание чл. 144 от СК за минало време от 18.07.2023г. до 18.07.2024г. и за бъдещо време от 18.07.2024г. за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, ведно със законната лихва върху всяка вноска.

ОТМЕНЯ определение № 4797/17.04.2026г. по гр.д. №12612/2024г. на РС Пловдив,, като вместо това ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ал.1 от ГПК постановеното решение № 5099/21.11.2025г. по гр.д. № 12612/2024г. по описа на РС Пловдив, в частта относно разноските като НАМАЛЯВА от 2 000 лева на 1 000 лева или 511,29 евро съдебните разноски дължими от К. Н. А., ЕГН ********** на Н. П. А., ЕГН **********.

ОСЪЖДА К. Н. А., ЕГН ********** от гр. П., обл. Пловдивска, ул.“*** да заплати 3 на Н. П. А., ЕГН ********** от гр.П., обл. Пловдивска, ул.“*** направените по делото разноски в размер на 690 евро за адвокатска защита пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4