Решение № 800 от 17.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. Варна, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20253100501424 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 ГПК сл.

Постъпила е жалба вх. № 23211/13.06.2025г. по описа на ЧСИ Х...

Г..., рег. № ... от длъжника А. К. К., ЕГН ********** срещу Разпореждане от 22.05.2025г. на ЧСИ Х... Г... по изп. д. № 191/2023г., с което съдебният изпълнител отказва да прекрати изпълнителното производство и жалба със същия вх. номер срещу Разпореждане от 12.06.2025г. на ЧСИ Х... Г..., с което е оставено без уважение искане на длъжника за изменение на определените по изп. д. № 191/2023г. разноски в общ размер от 6 602,51 лева.

В жалбите се твърди, че длъжникът А. К. е заплатил в полза на взискателя „...“ АД доброволно сумата от 99 699,93 лв., с което е погасил своя дълг и е поискал прекратяване на изпълнителното производство. Сочи се, че с Разпореждане от 22.05.2025г. ЧСИ незаконосъобразно отказва да прекрати изп.производство и претендира да бъдат заплатени такси по него, които не се дължат от длъжника, доколкото същият е изпълнил задължението си доброволно. Поддържа се, че неправилно с Разпореждане от 12.06.2025г. ЧСИ вместо да администрира подадената от длъжника частна жалба срещу разпореждането от 22.05.2025г., е приел, че тя представлява възражение срещу таксите и не го уважава. Искането е за отмяна на Разпореждане от 22.05.2025г. п о изп. д. № 191/2023г. Прави се доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК е постъпил о възражение от взискателя „...“ АД, с което се оспорва жалбата.

В изложените от ЧСИ мотиви се излагат съображения за 1 неоснователност на жалбата. Сочи се, че изпълнителното дело приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението, независимо дали длъжникът е изпълнил доброволно своето задължение.

Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата съображения, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК регламентира изчерпателно действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Сред тях в т. 6 е регламентиран отказът на същия да прекрати принудителното изпълнение.

Жалбоподателят има качеството на длъжник в производството, образувано въз основа на ИЛ, издаден от ВРС в полза на „...“ АД.

Не се спори и от материалите по делото се установява, че А. К. е заплатил доброволно на взискателя сумата от общо 99 699,93 лв., представляваща цялото задължение по издадения изпълнителен лист.

С молба от 14.05.2025г. длъжникът е депозирал искане до ЧСИ да бъде прекратено изпълнителното дело.

След постъпване на становище от взискателя, с Разпореждане от 22.05.2025г. ЧСИ Г... е постановил да бъдат предявени на длъжника натрупаните и неплатени такси и разноски по ТТРЗЧСИ и е отказал да прекрати изпълнителното дело. Съобщението е получено от А. К. на 29.05.2025г.

На 11.06.2025г. е депозирана частна жалба от длъжника срещу разпореждането от 22.05.2025г. на ЧСИ.

С разпореждане от 12.06.2025г. ЧСИ се е произнесъл по депозираната жалба, като е приел същата за възражение относно предявените такси и разноски по изпълнителното дело. На същата дата е депозирана настоящата частна жалба.

Във връзка с Разпореждане от 22.05.2025г. на ЧСИ Х... Г... по изп. д.

№ 191/2023г., ВОС намира следното:

Съгласно нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК , длъжникът има правото да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство пред съответния окръжен съд. Твърденията на жалбоподателя са, че ЧСИ незаконосъобразно отказва да прекрати изп.производство, доколкото длъжникът е изпълнил задължението си доброволно. Съдът не споделя това възражение по следните съображения:

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, 2 когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. По делото се установява, че длъжникът е погасил доброволно дълга, обективиран в изпълнителния лист, след образуване на изп. д. № 191/2023г. Размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на изпълнително действие.

Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят от взискателя, затова, на основание чл. 79 ГПК, между, него и длъжника възниква материално правоотношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, а не след неговото приключване. Поради това същото ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Ето защо и доколкото дължимите такси и разноски не са били заплатени от длъжника, правилно ЧСИ Хр.Г... е отказал да прекрати изпълнителното производство.

По отношение на Разпореждане от 12.06.2025г. на ЧСИ Х... Г..., ВОС намира следното:

Не се споделя възражението на жалбоподателя относно неадминистрирането на т.нар. жалба. Правилно в случая ЧСИ я е разгледал като възражение и се е произнесъл, тъй като при първоначално определяне на разноски от съдебния изпълнител, компетентен да се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски е именно органът по изпълнението. На следващо място, с разпореждане от 22.05.2025г. и съобщение на длъжника са предявени дължимите от него такси и разноски в общ размер от 6 602,51 лева, които са подробно описани. В случая не е налице необходимост от специални знания за изчисляването им, която да обоснове допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за недължимост на такси в изпълнителното производство поради доброволното му погасяване на задължението. Длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство /Решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., iv го на ВКС/. В Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ са регламентирани видовите такси в изпълнителното производство, които могат да бъдат обикновени и пропорционални. Обикновените такси, изрично посочени за кои 3 действия се събират, не зависят от материалния интерес. Видно от материалите по делото, дължимите такси по т.1,2,4,5,9,10 и 12 са правилно изчислени – 564 лева с ДДС, като към тях се прибавя и таксата по т.31 – 113 лева. Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е пропорционална и също се начислява и събира дори когато длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение.

Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес – т.е. според вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Ето защо, дължимата в настоящия случай пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се изчисли върху материалния интерес, както е сторил и ЧСИ Хр.Г....

С оглед гореизложеното, жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 23211/13.06.2025г. по описа на ЧСИ Х... Г..., рег. № ... от длъжника А. К. К., ЕГН ********** срещу Разпореждане от 22.05.2025г. на ЧСИ Х... Г... по изп. д. № 191/2023г., с което съдебният изпълнител отказва да прекрати изпълнителното производство и жалба със същия вх. номер срещу Разпореждане от 12.06.2025г. на ЧСИ Х...

Г..., с което е оставено без уважение искане на длъжника за изменение на определените по изп. д. № 191/2023г. разноски в общ размер от 6 602,51 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4