Решение № 2688 от 12.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2688 гр. Варна, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20233110115379 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на В. П. С., ЕГН **********, с адрес гр*** срещу „***“ ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** да заплати на В. П. С., ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 344,16 лв., представляваща платена без основание недължима сума по Договор № *** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 24.10.2021 г., сключен между страните, който е нищожен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор № ***за предоставяне на потребителски кредит сключен с „***“ ЕООД. Съгласно, който на ищцата е предоставен потребителски кредит в размер на 700 лева, при лихва от 35,84 лева, при ГПР: 49.93 %, лихвен процент 5.12 %. Срокът за връщане на сумата е 45 дни, падежната дата е 08.12.2021г.

Съгласно чл.5 от процесния договор ищецът следва да сключи Договор за гаранция с дружеството „***“, с цел да бъде обезпечен, сключеният 1 договор.

Съгласно договореното между страните В. С. е следвало да върне на ответното дружество сума в размер на 735,84 лв., от които главница в размер на 700 лв. и възнаградителна лихва за периода на ползване на заемната сума в размер на 35,84 лв., но сумата която В. С. е заплатил на ответното дружество е 1080 лв., или с 344,16 лв. повече от договореното. Сумата от 1080 лева била заплатена на 01.12.2021 г.

Твърди се, че не е изпълнено изискването на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т.

10, т. 11 от ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Навеждат се твърдения за нищожност на договора на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.

В него се заявява, че предявените искове са неоснователни. Ищецът е поел задължение (чл. 3 от договора) да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 5,12 % на годишна база, при ГПР в размер на 49.93 %. Общата сума, която ищецът е трябвало да заплати на ответника е в размер на 735,84 лв. Не е основателно твърдението, че предоставяне на поръчителство от *** е условие за сключване на договор за кредит, а че при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищецът, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Счита, че предявените искове за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция, са недопустими поради непредявяването им срещу надлежната за този спор страна - ***Договорът за гаранция е сключен между ищеца и *** (както сам ищецът посочва), докато исковете са предявени срещу *** Твърди се, че ищецът, след като първо сам е посочил ***като поръчител и е получил информацията, съответно проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия. Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал.

2

4 от ЗПК, заявява, че договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя. Ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант предложен от кредитодателя, кредитополучателят получава незабавна информация за размера на разхода.

Този разход не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит, доколкото касае услуга, предоставяна от трето лице Фератум Банк (Малта), която е с незадължителен характер по смисъла на закона.

Твърди, че на ищеца е предоставена цялата необходима информация във връзка с ГПР и начина на неговото формиране. Предвидените разходи по кредита са включени в СЕФ по разбираем и ясен начин. Ищецът бил уведомен за задължението си за предоставяне на гаранция преди сключване на договора и сам е преценил да го сключи по предложените му условия.

ГПР по договора съответствал на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Ищецът е имал право да се откаже от сключения договор на основание чл.29 ЗПК, но не го е направил.

В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на ищцата не се явява. В писмено становище моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Представител на ответника не се явява в насроченото съдебно заседание в писмена молба моли за отхвърляне на предявените искове въз основа на доводите изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От договор № 1078846/24.10.2021 г. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, месечно извлечение по разплащателна сметка към 31.12.2021 г., справка за извършените операции по разплащателна сметка от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г., преддоговорна информация от 24.10.2021г., общи условия за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние на „***“ ЕООД от 07.04.2021 г., се установява, че на 24.10.2021г. между страните е сключен от разстояние договор за предоставяне на потребителски кредит в размер на 700 лева, при лихва от 35,84 лева, при ГПР 49.93 %, лихвен 3 процент 5.12 %. Срокът за връщане на сумата е 45 дни, падежната дата е 08.12.2021г.

Съгласно чл.5 от процесния договор ищецът следва да сключи Договор за гаранция с дружеството „***“, с цел да бъде обезпечен, сключеният договор. Длъжникът е декларирал, че при кандидатстването за кредит сам е посочил, че е избрал това обезпечение и е запознат с правото си да посочи като поръчител друго физическо или юридическо лице.

Съгласно договореното между страните ответникът е следвало да върне на ответното дружество сума в размер на 735,84 лв., от които главница в размер на 700 лв. и възнаградителна лихва за периода на ползване на заемната сума в размер на 35,84 лв.

Договорът е сключен при действието на ОУ, с които ищецът се е запознал преди сключването на договорите.

Ищецът кандидатства онлайн за отпускане на потребителски кредит от ответника като попълва онлайн форма на интернет страницата на Дружеството, там той отбелязва, че ползва гарант одобрен от ответното дружество *** След одобрението на ищеца за кредита на електронната му поща ответникът изпраща договорите, Общи условия /"ОУ"/ и Стандартен европейски формуляр („СЕФ"). В СЕФ се съдържат условията по договора – размера на кредита, лихвения процент, ГПР, които са уговорени в договора.

Взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР са посочени в т.8.5 от общите условия.

В чл.5.3 от ОУ е посочено, че за да повиши кредитоспособността си, съответно вероятността да бъде одобрен за кредит кредитоискателя може да предложи обезпечения под формата на гарант, поръчител, одобрен от кредитора или поръчител посочен от кредитоискателя.

От представеното копие от банково извлечение се установява, че на 14.12.2021г. ищецът е заплатил на ответника 1036 лева, а на 01.12.2021г. – 1080 лева. Не е посочено основание на извършените преводи.

От приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че в съответствие с направените констатации е видно, че за при заявката за кредит следва да се посочи гарант, като заявителят може да избере личен гарант - физическо лице. Дружеството има 4 разгледани и одобрени заявки за кредит, по които други кредитоискателя, различни от ищеца, са кандидатствали с личен гарант.

При кандидатстване за процесния договор за кредит, „***“ ЕООД е предоставило на ищеца чрез и-мейл следните документи: Преддоговорна информация (Стандартен европейски формуляр); Договор за потребителски кредит №***.; Общи условия.

Получаване на горните е потвърдено от длъжника като потвърждението по заявка за заем *** е извършено на 24.10.2021 г. в 14:57 часа чрез въвеждане на ЕГН и предоставеният уебкод - *** От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена и от изложеното от вещото лице в осз се установява, че ГПР по процесния договор за кредит е в размер на 49.93, като тази стойност е получена при следните условия: Главница по кредита - 700.00 лева; Дата на усвояване - 24.10.2021 г.; Размер на погасителната вноска - 735.84 лева включваща главница и лихва; Дата на погасителната вноска - 08.12.2021 г.; Бр. погасителни вноски - 1; Годишен лихвен процент - 40.96%.

Има данни, че на 14.12.2021 г. по банков път от страна на В. С. са преведени на „***“ ЕООД 1036.00 лева, като в тази сума е включена и предоставена гаранция от „***“ в размер на 300.16 лева. Размерът на гаранцията от 300.16 лева е преведена от ответника на „***“ и не е задържана при „***ЕООД. Няма данни за основанието на превода на тази сума, тъй като тя е преведена с много други суми по предоставени гаранции.

Ако клиент на ответника избере личен гарант, то не следва да се начислява такса за гаранция.

Във връзка с процесния договор за кредит са заплатени 1036.00 лева на 14.12.2021 г., като с тази сума са погасени следните задължения: Главница 700.00 лева; Редовна договорна лихва - 35.84 лева; Гаранция от *** - 300.16 лева, като сумата е получена от ответника преведена заедно с други подобни суми на „***

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

5 гр*** да заплати на В. П. С., ЕГН **********, с адрес гр*** сума в размер на 344,16 лв., представляваща платена без основание недължима сума по Договор № *** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 24.10.2021 г., сключен между страните, който е нищожен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 29.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Съдът е обявил за безспорно между страните, че са сключили Договор № ***г. за предоставяне на потребителски кредит сключен, че ответникът е изпълнил задължението си по договора като е дал в заем на ищеца сума в размер на 700 лева.

В тежест на ищеца е да докаже, че процесния договор е нищожен на твърдените основания, че е заплатил на ответника сумата от 1080 лева на 01.12.2021 г.

От събраните по делото доказателства, а и е обявено за безспорно между страните, че са сключили от разстояние процесните договори за кредит и договор за гаранция с описания предмет, цена и срок. Това се установява и от приетата по делото СТЕ. Видно от нея преди сключване на договора на ищеца са предоставени ОУ, СЕФ, а впоследствие и договорна информация.

Ищецът не оспорва, че е получил сумата по кредита, както и размерите на уговорените ГЛП, ГПР.

За обезпечаване на задълженията си по договора ищецът е сключил договор за гаранция с Фератум Банк, който не е представен по делото, но страните не оспорват сключването му във връзка с процесния кредит.

Съдът намира, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен на следните основания:

По възражението за нарушаване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК , съставът намира, че ГПР не е посочен ясно. В договорът е посочено ГПР 49.93%, като не е посочено ясно какво съдържа той освен уговорения лихвен процент от 5,12 %, не е посочено дали в него е включен разхода, който прави потребителя по договора за гаранция и е явно, че този разход не е включен в ГПР.

По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към 6 момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Формално в процесния договор и ОУ към него са посочени допусканията, при които е изчислен ГПР, но не и неговата стойност.