Решение № 635 от 29.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. София, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Г.ева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Невена Б. Г.ева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000500127 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260922 от 04.07.2023 год., постановено по гр.д.№ 16245/2016 год. по описа на Софийския градски съд, ГО, 9-ти състав, е прието за установено по предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК, че Л. К. К. и Н. Д. К. дължат при условията на солидарност на „Банка ДСК” ЕАД сумата 242 214.14 лева, представляваща главница по договор за ипотечен кредит от 12.09.2007 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.01.2015 г. до окончателното й изплащане; сумата 21 104.62 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.10.2013 г. до 04.12.2014 г.; сумата 3 476.82 лева - наказателна лихва за периода от 05.12.2014 г. до 27.01.2015 г. и сумата 405 лева - заемни такси по същия договор, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 23.02.2015 г. по гр. дело № 4601/2015 г. по описа на СРС, като исковете са отхвърлени до пълните предявени размери. Със същото решение е отхвърлен предявения от „Банка ДСК“ ЕАД против Х. И. К. иск с правно основание чл.422 от ГПК за същите суми, като са разпределени и разноските по делото.

Решението е обжалвано от ответниците Л. К. К. и Н. Д. К. с доводи за неправилност. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че сумата по кредита е била усвоена изцяло, както и по делото не е доказан размерът на дълга. Твърди, че липсват доказателства за надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост. Отделно от това се твърди, че исковете срещу Н.

К. са изцяло неоснователни, тъй като същия е направил надлежен отказ от наследството, 1 оставено му от баща му Д. К., кредитополучател по договора за кредит. Молят решението да бъде отменено, като исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемият „Банка ДСК“ ЕАД оспорва наведените по жалбата доводи като неоснователни и молят за потвърждаване на решението.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежни страни в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оплаквания, съдът намира следното:

Пред първоинстанционният съд са предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.430 от ТЗ от ищеца „Банка ДСК“ ЕАД срещу Д. Х.в К. и Л. К. К. с които е поискано от съда да признае за установено съществуване на вземанията му срещу ответниците произтичащи в следствие настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит от 12.09.2007 г. и анекси към него, за следните суми: 243 812.35 лева, представляващи главница; 56 421.93 лева – договорна лихва за периода 16.09.2012 г. – 27.01.2015 г.; 3 476.82 лева – санкционираща лихва за периода 05.12.2014 г. – 27.01.2015 г. и сумата от 405 лева – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2015 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело 4601/2015 г. по описа на СРС. Твърди, че съгласно сключен ипотечен договор от 12.09.2007 год. предоставила на ответниците сума в размер на 254 000 лева, а последните се задължили да я върнат солидарно, ведно с възнаградителна лихва за срок от 360 месеца, считано от усвояване на кредита, като кредитът е усвоен на 21.09.2007 г. Поради нередовно погА.ване на задълженията били подписани и последващи допълнителни споразумения, променящи периода и лихвата. Поддържа, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателите, банката упражнила правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 05.12.2014 г., като на длъжниците, на 02.12.2014 г. били връчени покани-уведомления.

Ответниците Л. К. К. и Д. Х.в К., починал в хода на производството и заместен по реда на чл.227 от ГПК от Н. Д. К. оспорват изцяло предявените искове, като твърдят, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, клаузите по договора не са индивидуално определени и не дължат плащане.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз основа на подробен анализ на приетите доказателства, като по нея не се и спори между страните.

Видно е от събраните доказателства, че на 12.09.2007 год. между „Банка ДСК“ ЕАД и Л. К.

К. и Д. Х.в К. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който на кредитополучателите е отпуснат кредит в размер на 254 000 лева, със срок за издължаване 360 месеца, считано от датата на усвояване на сумата. Уговорено е, че усвояването на кредита се осъществява по следния начин: сумата в размер на 113 927.87 лева по сметка в 2

„Уникредти Булбанк“ АД за рефинансиране на ипотечен кредит на кредитополучателя Д. К., а остатъкът на сумата от кредита в размер на 140 072.30 лева - по разплащателна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Д. К.. Усвояването на кредита е осъществено на 21.09.2007 г. и на 24.09.2007 г. със сумата от 114 394.87 лева, чрез извършено рефинансиране на задължението по кредит от „Уникредит Булбанк“, а останалите средства до пълния размер на усвоения кредит от 254 000 лева са разходвани за различни плащания и преводи от страна на Д. К., като трансфери по банкови сметки, плащания на застраховки, лизингови вноски, битови сметки, ПОС терминали, изтеглени средства чрез АТМ - устройства и дължими банкови такси, видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от настоящия състав. Въз основа на това неоснователни са доводите на въззивниците, че кредита не е усвоен изцяло.

Установи се по делото, че кредитополучателите са изпаднали в забава и въз основа на това за банката е възникнало правото да обяви целия кредит за предсромчно изискуем.

Посредством 3 броя уведомления от 26.11.2014 г., изпратени по пощата, банката е уведомила ответниците, че поради забава в погА.ванията на задълженията по договора за ипотечен кредит от 12.09.2007 г. и съобразно уговорените в него условия, кредитът се обявява за предсрочно изискуем, считано от получаването им.

Спорно е дали това волеизявление е достигнало до ответниците. В тази връзка на първо място съдът приема, видно от представените известия за доставяне, че уведомленията са връчени на ответниците на 02.12.2014 г., след което банката е вписала в счетоводните си книги за дата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 05.12.2014 г., и е подала заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 28.01.2015 г., по което е образувано гр. дело № 4601/2015 г. на СРС, ГО, 53 състав. В отговора на исковата молба ответниците са оспорили подписите, положени за получател в известията за доставяне да принадлежат на ответника Д. К., но въпреки че същите са представени в оригинал от ищцовата страна, ответниците не са формулирани доказателствени искания за установяване неистинността на оспорените документи, като изрични указания за разпределение на тежестта са дадени коректно от съда. Поради това следва да се съобрази формираната трайна съдебна практика, съгласно която извънсъдебните изявления на гражданско-правните субекти могат да бъдат връчени лично срещу подпис на лицето, а също така е редовно и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила на чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги.

На самостоятелно основание, съгласно приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като 3 кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника, за обявяване предсрочната изискуемост на кредита.

В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.д.№ 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, което „задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погА.ват - например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска“. Прието е, че при преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска съгласно чл.235, ал.3 от ГПК. Съдебната практика е възприела, че съдът, разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал.1 и чл.422, ал.1 от ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, тъй като моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес. За да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, когато в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се претендират суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по реда на чл.415, ал.1 и чл.422, ал.1 от ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.

Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника — кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. В настоящия случай, към исковата молба са приложени и уведомленията с които банката обявява кредита за предсрочно изискуем, поради което са неоснователни доводите на въззивника за ненастъпила предсрочна изискуемост.

Съгласно чл.430, ал.2 от ТЗ, кредитополучателят дължи и уговорената с банката лихва за ползването на предоставената му на парична сума. По настоящето дело се установи, че едностранното изменение на лихвения процент, посредством увеличаването му от банката, 4 основано на неравноправна клауза от договора и недействителността на клаузи от допълнителното споразумение от 11.02.2011 г., размерът на задължението на възнаградителна лихва следва да бъде определен съобразно първоначално уговорените лихвени проценти за отделните периоди – 5.9 % , съответно 7,79 %, а извършените плащания за неговото погА.ване и дължимостта на лихвата, само до обявяването на кредита за предсрочно изискуем – 05.12.2014 г. Съгласно изчисленията на приетата от първоинстанционият съд съдебно – счетоводна експертиза, въззивния съд определя по реда на чл.162 от ГПК дължимите суми, съобразно варианта на първоначалния договор за банков кредит и погасителен плен /без капитализация на лихви/, при съобразяване, че клаузата на чл.7, пр. последно от договора е нищожна, т.е. без да се вземат предвид последващите увеличения от страна на банката на размера на възнаградителната лихва, както и при приспадане на надвнесената като възнаградителна лихва сума от дължимата главница. Въз основа на това съдът приема, че размерът на дължимата главницата възлиза на сумата от 242 214.14 лева, размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода от 21.10.2013 г. до 04.12.2014 г. е 21 104.62 лева, както и сумата от 405 лева, представляващи заемни такси.