Решение № 8112 от 28.11.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

28.11.2019г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ

МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

Мл. съдия ИВА НЕШЕВА като разгледа докладваното от съдия Тонева ч.гр.дело № 13361 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 3345/14.03.2019г. на П.Г.П. и Б.И.П., взискатели по изп.д. № 20151110400002 по описа на СИС при СРС, 3 отд., 20 уч., срещу постановление на ДСИ от 19.02.2019г., с което на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено. Жалбоподателите поддържат, че атакуваното постановление е незаконосъобразно. С молба вх. № 14136/11.12.2017г. посочили способ за принудително изпълнение и внесли дължимите държавни такси на същата дата. Поради това не били налице основания за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като не бил изтекъл срокът от две години съгласно същата разпоредба.

Длъжникът по изпълнението – „И.“ ЕООД, ЕИК *******, не е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.

По делото са представени мотиви на ДСИ, с които се взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. 2 ГПК акт на съдебния изпълнител – постановление за прекратяване на изпълнителното производство, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Изпълнително дело № 20151110400002 по описа на СИС при СРС, 3 отд., 20 уч., е образувано по молба от 06.01.2015г. на П.Г.П. и Б.И.П., с която е поискано принудително събиране на вземанията по изпълнителен лист от 08.03.2006г., издаден по гр.д. № 517/2004г. на СГС, ГО, 7 състав срещу длъжника „И.“ ЕООД. В молбата са посочени изпълнителни способи – налагане на запор по банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и налагане на възбрана върху описан в молбата недвижим имот. С молба от 13.01.2015г. взискателите представили доказателства, че посоченият недвижим имот е възбранен в тяхна полза по друго изпълнително дело.

След връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника на 24.04.2015г. и преразпределение на делото, ДСИ изискал справки от НАП относно наличие на движимо и недвижимо имущество на длъжника.

С молба от 15.12.2016г. взискателите поискали налагане на запор по банковите сметки на длъжника в „Ситибанк Европа – клон България“, което искане е оставено от ДСИ без уважение /с разпореждане върху молбата/ и е указано на взискателите да внесат държавни такси за цялостно проучване.

Указанията са изпълнени.

С молба от 19.12.2016г. взискателите посочили способ за принудително изпълнение възбрана, опис и публична продан на недвижими имоти на длъжника, както и запори по банковите сметки на длъжника в „ПИБ“ и „Инвестбанк“. След изпратени запорни съобщения са наложени запори по банкови сметки на длъжника в „Сибанк“ ЕАД – на 29.12.2016г., и в „Инвестбанк“ АД – на 03.01.2017г., по които сметки има предходни наложени запори.

С молба от 06.01.2017г. взискателите представили на ДСИ вносен документ за платени държавни такси за цялостно проучване на длъжника и налагане на запор.

С молба от 11.12.2017г., във връзка със съобщение на ДСИ за постъпила справка за длъжника, взискателите посочили способи за принудително изпълнение възбрана, опис и публична продан на недвижими имоти и запори по вземания по банкови сметки – в банките, в които вече са били наложени запори, както и в „Уникредит Булбанк“ АД, „ЦКБ“ АД и „ПИБ“ АД, където длъжникът няма банкови сметки.

С атакуваното постановление от 19.02.2019г. ДСИ счел, че са налице законовите предпоставки и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК прекратил изпълнителното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за основателна.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение №

2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от исковия процес, в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.). Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването настъпва по право.

Съгласно същото тълкувателно решение, в хипотезата на чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н., до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

С оглед установеното по делото, в случая не са били налице законовите предпоставки на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изпълнителното производство не е било прекратено по силата на закона, поради което незаконосъобразно с атакуваното постановление ДСИ е констатирал прекратяване на делото. Няма период от време по изпълнителното дело, по-дълъг от две години, в който взискателите да не са искали от ДСИ извършване на изпълнителни действия. Обстоятелството, че по наложените запори не са постъпвали суми предвид наличието на предходни запори, не е основание за прекратяване на делото в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Както беше посочено, съдебният изпълнител е длъжен да приложи поискания от взискателя изпълнителен способ, а в случая това не е направено, въпреки многократните искания за извършване на публична продан на недвижими имоти на длъжника, каквито, съгласно извършената от ДСИ справка в НАП, длъжникът притежава.

Бездействието на съдебния изпълнител да приложи поискан от взискателя изпълнителен способ не може да обуслови извод за наличие на хипотезата на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК.

По изложените съображения атакуваното постановление следва да бъде отменено, а делото – върнато на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 3345/14.03.2019г. на П.Г.П. и Б.И.П., взискатели по изп.д. № 20151110400002 по описа на СИС при СРС, 3 отд., 20 уч., постановление на ДСИ от 19.02.2019г. по същото дело, с което на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено.

ВРЪЩА делото на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.