Решение № 9399 от 02.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9399 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Д. К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110103119 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Ищцата Б. Г. Б. е предявила отрицателен установителен иск за обявяване нищожността на неустоечна клауза в Договор за потребителски кредит № ====, сключен между ищцата и ответника С= ООД, кумулативно съединен с обусловен осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 244 лв., представляваща недължимо платена сума по Договора за потребителски кредит.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № = от 09.03.2022г., по силата на който ответникът предоставил заем на ищцата в размер на 1500лв. главница, със задължение да бъде погасен чрез 37 седмични вноски, с посочен ГПР под 50%. В договора било описано, че в срок от три дни след сключване на договора кредиторът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, които да отговарят на определени условия, а при неизпълнение се дължала неустойка. Твърди се, че процесната неустойка – чл.6, ал.2 от договора била нищожна на няколко основания (представлявала скрита лихва, защото била включена в погасителна план, целяла да заобиколи максималния размер на ГПР, с което била нищожна на основание чл.21 ЗПК, излизала извън присъщите на неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, поради което нарушавала добрите нрави, съответно заобикаляла закона по чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.33, ал.1 ЗПК, така и била неравноправна по чл.143, ал.2, т. 5 ЗЗП, защото задължавала потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано висока неустойка), както и че задължението било погасено предсрочно, 1 като първоначално били три вноски в общ размер на 244лв., след което предсрочно била погасена цялата главница от 1500лв., 170лв. договорна лихва и 244лв. неустойка.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „С=“ ООД, в който признава за основателен предявения иск по чл.237 ГПК и прави искане за постановяване на решение при признание на иска

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са два главни обективно кумулативно съединени искове: 1) Обуславящ отрицателен установителен иск за обявяване нищожността на неустоечна клауза по чл.6, ал.2 от Договор за потребителски кредит № ====, сключен между ищцата и ответника С= ООД от 09.03.2022г. с правно основание чл.21, ал.1 ЗПК вр. чл.19, ал.4 ЗПК, евентуално съединен с иск по чл.143, ал.2, т. 5 ЗЗП, евентуално съединен с иск по чл. чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД; 2) Обусловен осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване по обуславящия иск: в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, включващ процесната клауза за неустойка. В тежест на ответника е да докаже валидността на клаузата, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузата не е неравноправна и не излиза извън присъщите на неустойката функции.

По обусловения иск е разпределено в тежест на доказване на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил на ответника твърдяната сума, че същата е постъпила в патримониума на ответника, че това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, а именно: без да е било налице годен юридически факт (обусловено от изхода на обуславящия иск). В доказателствена тежест на ответника, съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получени суми (обусловено от изхода на обуславящия иск).

Съдът е обявил за безспорни всички факти и обстоятелства, които се твърдят от ищеца с оглед признанието на иска по чл.237ГПК.

По разноските:

С право на такива разполага ищецът, който е доказал сторени разноски в размер на 100лв. за д.т., така и е представляван от адвокат по чл.38 ЗАдв., поради което в полза на АД Д. М., БУЛСТАТ: =, следва да се присъди възнаграждение в минимален размер по НМРАВ в размер на 480лв. с ДДС.

С оглед на горното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения от Б. Г. Б., ЕГН: **********, гр.С==, срещу „С=“ ООД, ЕИК: =, гр.С===, отрицателен установителен иск с правно основание чл.21, ал.1 ЗПК вр. чл.19, ал.4 ЗПК нищожността на неустоечна клауза по чл.6, ал.2 от Договор за потребителски кредит № ====/09.03.2022г., сключен между страните.

2

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „С=“ ООД, ЕИК: =, гр.С===, да заплати на Б. Г. Б., ЕГН: **********, гр.С==, сумата от 244лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № ====/09.03.2022г., ведно със законната лихва от 17.01.2023г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „С=“ ООД, ЕИК: =, гр.С===, да заплати на Б. Г. Б., ЕГН: **********, гр.С==, разноски по делото в размер на 100лв.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. „С=“ ООД, ЕИК: =, гр.С===, да заплати на АД Д. М., БУЛСТАТ: =, адвокатско възнаграждение в размер на 480лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3