Разпореждане № 830 от 16.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 830 гр. Благоевград, 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20261200500851 по описа за 2026 година

С Решение № 126/04.03.2026 г., постановено по гр.д. № 248/2023 г. по описа на РС- Разлог, е признато за установено по отношение на А. А. Б., ЕГН **********, С. М. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Б., ул. „И. В.“ №, както и И. Х. С., ЕГН **********, А. А. С., ЕГН **********, Х. Р. К., ЕГН ********** и С. Р. Ф., ЕГН **********, конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата Е. И.а Ш. ЕГН **********, че Х. И. К., ЕГН ********** и А. С. К., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Б., ул. „М. С.“ № *, притежават право на собственост по силата на упражнено давностно владение върху 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град Белица, с адрес на поземления имот: град Б., улица „И. В.”, площ: 621 кв.м.; при съседи: ***, 03504.4042083, ***, *** и ***, като осъжда на основание чл. 108 ЗС А. А. Б., ЕГН **********, С. М. Б., ЕГН ********** да предадат на ищците Х. И. К., ЕГН ********** и А. С. К., ЕГН ********** владението върху посочената идеална част. Отменен е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт № 46, том III, peг. № 3890, дело № 415/2022 г. по описа на нотариус М. К., вписан с вх. рeг. № 4365/08.08.2022 г., акт № 121, том XV, дело 2151/2022 г. по описа на Служба по вписванията- Разлог. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. А. Б., ЕГН **********, С. М. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Б., ул. „И. В.“ № *, както и И. Х. С., ЕГН **********, А. А. С., ЕГН **********, Х. Р.

К., ЕГН ********** и С. Р. Ф., ЕГН ********** са осъдени да заплатят поравно в полза на Х. И. К., ЕГН ********** и А. С. К., ЕГН ********** обща сума в размер на 25,56 евро, представляваща заплатена държавна такса за образуване на производството.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв. С. Б., пълномощник на А. Б. и С. Б..

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

1

Според жалбоподателите районният съд е достигнал до неправилния извод, че ищците са придобили по давност процесната 1/2 идеална част от наследствения имот, като е извършил непълна, едностранна и несъвкупна преценка на събраните доказателства. Поддържа се, че съдът е кредитирал единствено показанията на свидетелите на ищците, без да обсъди по същество показанията на свидетелите на ответниците и без да изложи мотиви защо ги отхвърля, с което е нарушил принципа за съвкупна оценка на доказателствата. Сочи се, че свидетелските показания на ищцовата стрА. установяват най-много фактическо ползване и стопанисване на имота, но не и упражняване на изключително владение върху идеалната част на другия сънаследник, нито извършване на действия по явно и недвусмислено отблъскване на неговите права. Въззивниците поддържат, че от показанията на свидетелите на ответната стрА. се установява, че имотът е бил възприеман като наследствен и общ, че Е. Ш. е посещавала имота, събирала е плодове, заявявала е наследствените си права и е упражнявала фактическа власт лично и чрез ответника Б., което според тях изключва извода за трайно и необезпокоявано изключително владение от стрА. на ищците.

В жалбата се излага още, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗС във връзка с чл. 68 и чл. 69 ЗС, като е приел за доказано придобиване по давност на наследствената идеална част, без да са установени необходимите предпоставки за преобръщане на държането във владение.

Поддържа се, че при наследствена съсобственост не е достатъчно един сънаследник да ползва, обработва или стопанисва имота, а е необходимо да извърши явни и недвусмислени действия, с които да отрече правата на остА.лите сънаследници и тези действия да бъдат доведени до тяхното знание. Според въззивниците по делото не са доказани нито конкретни действия по недопускане или отстраняване на E. Ш. от имота, нито изрично противопоставяне на нейните права, нито предаване на владението върху целия имот от наследодателката П. Б., поради което не е могъл да започне да тече придобивен давностен срок срещу нея.

Жалбоподателите считат, че първоинстанционният съд неправилно е изместил доказателствената тежест, като е приел, че липсата на действия от стрА. на Е. Ш. за прекъсване на придобивната давност, потвърждава владението на ищците, без предварително да е установено наличието на действия по отблъскване на нейните права и начало на давностното владение. Поддържа се, че съдът неправилно е приложил и съдебната практика на ВКС, тъй като е изследвал предпоставките за прекъсване на придобивната давност, без да е доказано, че такава изобщо е започнала да тече.

Във въззивната жалба се твърди още, че от събраните доказателства се установява, че Е. Ш. е придобила процесната 1/2 идеална част по наследство и е остА.ла неин собственик, като при условията на евентуалност се поддържа, че тя е упражнявала и самостоятелно владение върху своята идеална част. Според въззивниците последвалата продажба на тази идеална част на ответника А. Б. е извършена от действителен собственик и е породила вещноправното си действие, поради което ответниците са придобили собствеността на валидно правно основание. Поради липсата на доказано право на собственост на ищците върху спорната идеална част се поддържа, че ревандикационният иск по чл. 108 ЗС и обусловеният иск по чл. 537, ал. 2 ГПК са неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени, поради което се иска отмяна на първоинстанционното решение и 2 постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Постъпило е становище от И. Х. С. и А. А. С., чрез адв. С. Б., в което поддържат въззивната жалба.

Х. К. и А. К., чрез адв. Р. З.-К. са депозирали отговор на въззивната жалба.

В отговора се излага становище за неоснователност на въззивната жалба.

*************

В отговора се оспорват доводите във въззивната жалба относно неправилната преценка на доказателствата, като се поддържа, че районният съд е извършил пълен, обективен и съвкупен А.лиз на всички събрани доказателства и е изложил мотиви защо кредитира показанията на свидетелите на ищците и не възприема показанията на свидетелите на ответниците. Според въззиваемите съдът правилно е дал по-голяма тежест на показанията на свидетелите, живеещи в непосредствена близост до имота, тъй като те имат преки и постоянни наблюдения върху начина на ползването му, докато свидетелите на ответниците не живеят в района и не са установили трайни непосредствени впечатления относно владението на процесния имот. Поддържа се още, че показанията на свидетелите на ищците са логични, последователни и съответстват на остА.лите доказателства по делото, докато тези на свидетелите на ответниците са изолирани и неподкрепени от остА.лия доказателствен материал.

В заключение се поддържа, че районният съд правилно е приел, че ищците са придобили процесната 1/2 идеална част по давност, след като повече от двадесет години са упражнявали явно, спокойно, непрекъснато и несмущавано владение върху целия имот, противопоставено на Е. Ш..

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е процесуално допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 13.10.2026 г. от 11:10 часа, за която дата и час да се призоват страните и техните пълномощници.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 3