Решение № 130 от 09.07.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Ямбол, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20262300500120 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр. София, подадена чрез пълномощника- юрисконсулт Д. И., против Решение рег. № 4 от 05.01.2026 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 1769/2025 г. по описа на този съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя против П. В. П. от с. *, общ. *, иск по чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК за главница за разликата над сумата от 5677,31 лева до предявения размер от 6 650,36 лева; за сумата от 1586,97 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.04.2024 г. до 18.10.2024 г. и за сумата от 62,02 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.04.2024 г. до 12.11.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 1261/27.11.2024 г. по ч.гр.дело № 3686/2024 г. по описа на ЯРС.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Оплакването на въззивника е за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради неправилно тълкуване от страна на първоинстанционният съд на понятията „общ размер на кредита“ и „годишен процент на разходите“. Излагат се доводи, според които ГПР в договора е посочен според изискванията на закона- както като процент, така и с думи и цифри, посочена е общата дължима сума от потребителя. Посочен е и общият размер на предоставения финансов ресурс /общ размер на кредита/, като по този начин потребителят е бил наясно какви са последиците за него от сключването на договора, каква сума получава и каква сума следва да върне на кредитора. Излага се също така, че в договора не е предвидено заплащане на такси, които да влияят на ГПР, който включва единствено уговорения годишен лихвен процент, изчислен за срока на договора върху предоставената като общ размер на кредита сума, поради което и не е възможно в ГПР да бъдат посочени такси и разходи, които в договора не са предвидени. По отношение на разходите, представляващи съдебни разноски при неизпълнение на задълженията по договора от страна на потребителя, както и начисляване на законна лихва за забава, въззивникът сочи, че не е възможно да бъдат включени в ГПР при сключване на договора, 1 тъй като към този момент кредиторът не е бил наясно дали потребителят ще изпадне в забава, за каква сума и за какъв период, както и не е бил наясно дали ще бъдат образувани производства пред съд или пред частен съдебен изпълнител, в които банката ще търси възстановяване на сумата по кредита. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд за липсата на яснота относно начина на формиране на ГПР, като се твърди, че както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят изискване за посочване в договора на компонентите на ГПР, а същите са нормативно определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Поддържа се, че такова изискване е налице само по отношение на референтния лихвен процент, като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит променлив лихвен процент, но в процесния случай уговореният лихвен процент по кредита не е променлив, а фиксиран, поради което и не е необходимо договорът да съдържа ясна и разписана изчислителна процедура /формула/, в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти /пазарни индекси и/или индикатори/. В заключение се поддържа, че не са налице посочените от първоинстанционния съд пороци на процесния договор за кредит, а страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, тъй като договорът е съобразен с изискванията на ЗПК. Банката е изправна страна, тъй като е изпълнила задълженията си по договора, като е предоставила на ответника заемната сума, но последният не е заплатил дължимите от него суми по договора за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, установени чрез ССЕ. По изложените в жалбата подробни съображения въззивникът моли за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната му част и за постановяване на ново решение от въззивния съд, с което предявения иск от него иск да бъде уважен изцяло, с присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции, както и на разноските в заповедното производство.

С подадения писмен отговор въззиваемият П. В. П., чрез пълномощника си адв.

М. М. от АК- Пловдив, е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Изложени са съображения, според които обжалваното решение е постановено в съответствие със закона, при спазване на процесуалните правила, обосновано е и не страда от релевираните в жалбата пороци, идентични с тези, изложени в отговора на исковата молба, за недействителност на договора за потребителски кредит поради нарушение на императивните разпоредби на ЗПК- чл. 11, ал.1, т.9, т.10, т.11, т.12 от ЗПК и чл. 10, ал.1 от ЗПК. По изложените в отговора на въззивната жалба съображения, въззиваемият моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на ЯРС в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, с присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Редовно призовано за о.с.з., въззивното дружество не изпраща представил.

Пълномощникът на въззиваемия П. П.- адв. М. преди о.с.з. е депозирал писмено становище, с което оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението на първата инстанция в оспорената му част, като излага допълнителни съображения за нищожност на договора за кредит поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК с позоваване на практика на ВКС, СЕС и националните съдилища по аналогични казуси.

Моли и за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната на въззиваемия безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. пред настоящата инстанция.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Ямболският районен съд е сезиран с предявените от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД гр.София, против П. В. П. от с. *, обл. * обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД- за установяване съществуването на вземания на ищеца: за главница в размер на 6650,36 лв., за възнаградителна лихва в размер на 1586,97 лв., дължима за периода 15.04.2024 г.- 18.10.2024 г. и мораторна лихва за забава върху главното вземане в размер на 62,02 лв. за периода от 15.04.2024 г.- 12.11.2024 г., всички дължими по договор за потребителски кредит от 13.11.2023 г., обявен за предсрочно изискуем, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. 3686/2024 г. по описа на ЯРС.

2

С отговора на исковата молба ответникът е заявил множество възражения за нищожност на сключения договор за потребителски кредит, поради противоречието му с разпоредбите на ЗПК– чл. 11, ал. 1, т.9, т.10, т. 11, т.12, чл.10, ал.1, чл.19, ал.4 ЗПК, вр. с чл.

22 ЗПК- макар и в договора да е посочен ГЛП, не са посочени условията за неговото прилагане, фиксиран ли е той за целия период на договора или е променлив, липсва посочване в договора и в погасителния план какъв е общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да се направи проверка дали посочения лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя; ГПР не конкретизира кои компоненти са включени, каква е структурата му, как се формира същия; в погасителния план липсвала задължителната информация по ЗПК, като е посочена общата дължима от кредитополучателя вноска по кредита, без да е уточнено какво включва тя; застрахователното удостоверение и приложенията към него, съдържащи задължение за заплащане на застрахователна премия и съставляващи елемент от договора, са изготвени на шрифт, по- малък от 12 и са нечетливи; в договора за потребителски кредит не се съдържа информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване безвъзмездно информация от кредитора под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания; невключването на застрахователната премия и такса за експресно разглеждане на документите в ГПР, което представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Установено е, че на 13.11.2023 г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, по който „Ти Би Ай Банк" ЕАД като кредитор е поел задължението да предостави на П. П. като потребител потребителски кредит. В чл.7.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит– 6 800 лв., която сума представлява и общия размер на кредита. Договорът е сключен за срок до 15.11.2028 г. В чл.7.2 е уреден начина на усвояване на кредита от потребителя, като не е налице спор, че сумата от 6 800 лв. е получена от потребителя. Уговореният между страните лихвен процент (ГЛП) възлиза на 41,15 % (чл.9.1), а ГПР е посочен в размер на 49,65 % (чл.10), определен съгласно приложение №1 към ЗПК. Съгласно чл.10 от процесния договор за потребителски кредит, общо дължимата от потребителя сума по договора възлиза на 16 123,26 лв. Тази сума е следвало да бъде погасена на 60 погасителни месечни вноски, като всички вноски са в размер на 268, 71 лв., с изключение на последната изравнителна вноска в размер на 269,37 лв., съгласно погасителния план по чл.11.2., който е инкорпориран в договора. От погасителния план е видно, че се олихвява общия размер на кредита от 6 800,00 лв., посочен е падежа на всяка погасителна вноска, каква част от главницата и лихвата покрива вноската и размера на остатъка по кредита.

В чл.19 от договора е предвидено, че при сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, по свое желание и по свое усмотрение той може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора като застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на самия договор.

Представен е стандартен европейски формуляр, в който общият размер на кредита е посочен в размер на 6 800,00 лв. В същия изрично е посочено, че към договора за кредит не е сключен договор за застраховка, като сключването на такъв не се установява и от съдържанието на представения договор за кредит от 13.11.2023 г. По делото не са налице доказателства, от които да се установява кредитополучателят по договора за потребителски кредит да се е възползвал от правата, предоставени му в чл.19 от договора, като се присъедини към предлагани от кредитора застрахователни програми.

Не е спорно и е установено, че с уведомление, връчено на ответника на 18.10.2024г. ищецът- кредитор е обявил процесния договор за кредит за предсрочно изискуем.

Вещото лице- икономист, извършило назначената от първата инстанция икономическа експертиза е дало заключение, според което заемната сума по договора за потребителски кредит в размер на 6 800,00 лв. е усвоена от ответника П. на 14.11.2023 г..

Извършените от ответника плащания по договора до 26.11.2024 /датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ са в общ размер на 1 079,93 лв., с която сума са били погасени вноски от №1 до №4 по погасителния план, както и начислена от кредитора лихва 3 за забава в размер на 5,09 лв. На 20.03.2025 г. ответникът е заплатил доброволно сума в размер на 42,76 лв., с която е погасено частично начислено от кредитора обезщетение за забава. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК непогасената главница по договора е в размер на 1 980,31 лв., а обезщетението за забава върху падежиралата и непогасена главница за периода 16.04.2024 г. /датата, следваща падежа на първата непогасена вноска/ до 12.11.2024 г. е в размер на 80,97 лв. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК- 26.11.2024 г. не са били заплатени 7 вноски от погасителния план- от № 5 до № 11, в размер на общо 8 318,30 лв., от които: главница в размер на 6 7650,36 лв., договорна лихва за периода 15.04.2024 г.– 18.10.2024 г. и обезщетение за забава за периода 16.04.2024 г.- 12.11.2024 г. След приспадане на платената на 20.03.2025 г. сума от 42,76 лв., обезщетението за забава е в размер на 38,21 лв. Обезщетението за забава за периода 15.12.2023 г. до 13.11.2024 г. е в размер на 104,79 лв. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК- 26.11.2024 г., неплатените задължения по договора за потребителски кредит са били в размер на общо 8 299,35 лв., от които: главница в размер на 6 650, 36 лв., договорна лихва за периода 15.04.2024 г.- 18.10.2024 г. в размер на 1 586,97 лв. и обезщетение за забава за периода 15.04.2024 г.- 12.11.2024 г. в размер на 62,02 лв. След приспадане на платената на 20.03.2025 г. сума от 42,76 лв., обезщетението за забава е в претендирания размер от 62.02 лв.