Определение № 286 от 12.06.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 234/2025
- Вид
- Определение № 286
- Подписан
- 12.06.2025
- В сила
- 12.06.2025
- Състав
- Яника Тенева Бозаджиева, Виктория Росенова Стоилова, Мариета Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 6, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 286 гр. София, 12.06.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Яника Т. Бозаджиева
Членове:
Мариета Неделчева
Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20251800600234 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
СОС, в качеството му на инстанция по въззивен контрол на актовете на прокуратурата по чл. 243 НПК е сезиран с протест против Определение № 24 от 07.02.2025 г., постановено но ЧНД № 36/2025 г. по описа на Районен съд Б., по силата на което е отменено Постановление на РП - Б. за прекратяване на досъдебно производство № 83/2023 г. по описа на ОСлО при СОП /пр. пр. № 1524/2021 г. по описа на РП - Б./, за прекратяване на наказателно производство поради недоказаност на обвинението.
Досъдебното производство е било образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК и е водено за това, че на 28.12.2021 г., в с. Р., общ. П., С. област, е причинена средна телесна повреда на С.Т.Г., изразяваща се в счупване на 9-то и 10-то ребро в дясната гръдна половина, довели до трайно затруднение движението на снагата - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
РС - Б., по силата на атакуваното определение, е приел, че прокурорският акт страда от съществено противоречие относно основанието за прекратяване на воденото наказателно производство. Посоченото от прокурора в заключителната част на постановлението основание за прекратяване - чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, не отговаря на изразената от прокурора в мотивите на постановлението воля, и ограничава процесуалните права на пострадалото лице, което според първоинстанционният съд 1 съставлява абсолютно основание за отмяна на постановлението. На следващо място, съдът е извел като допълнително основание за отмяна на постановлението липсата на пълен, обективен и всестранен анализ на доказателствата по делото, водещо до извод за неговата необоснованост.
Първоинстанционният съд е откроил основните противоречия в доказателствените материали, които е следвало да бъдат осъдени от прокурора детайлно с цел разкриване на обективната истина.
Това определение на РС - Б. е протестирано от прокурора с искане за отмяната му и за потвърждаване на постановлението на РП - Б. за прекратяване на наказателното производство. На първо място се сочи, че хипотезата на прекратяване на наказателното производство по чл. 243, ал. 1, т.
2 от НПК е приложима в настоящия случай, независимо от липсата на привлечено към наказателна отговорност лице. Според прокурора, въпреки проведеното пълно разследване, не може да се докаже, че деянието е извършено. Прокурорът изразява несъгласие, че в постановлението е допусната неяснота относно възприетите факти и относно това на каква доказателствена основа почиват тези изводи. Този упрек на съда е неясен, тъй като от една страна съдът се е солидаризирал напълно с изводите на прокурора по фактите, а от друга страна, е изразил критика срещу направения от прокурора доказателствен анализ. По-нататък в протеста се заявява, че направеният анализ на гласните и писмените доказателства е достатъчен и ясно сочи, че въпреки усилията на органите на досъдебното производство, не може да се установи, че нараняванията на пострадалия С. Г. са причинени по начина, който той описва. На последно място се твърди, че констатираните увреждания на свид. В. не са включени в предмета на доказване на настоящото производство, не са основателни и критиките на съда спрямо прокуратурата в това отношение. В заключение прокурорът посочва, че изразените в постановлението за прекратяване на наказателното производство съображения почиват на подробен и задълбочен доказателствен анализ, като моли за отмяна на определението на РС - Б. и за потвърждаване на постановлението.
Въззивният съд, като прецени събраните доказателства на досъдебното производство и осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното определение и постановление на базата на приложимите законови разпоредби , намира за установено следното:
2
При упражняване на правомощията си по чл. 243 НПК, РС - Б. е достигнал до правилен краен извод, че атакуваното постановление за прекратяване на наказателното производство е съставено при нарушение на процесуалните правила, определящи реда и начина на водене на разследване и разкриване на обективната истина, а също така - на преценката на доказателствата, изграждане на вътрешно убеждение - фактически и правни изводи от решаващия прокурор.
На първо място, изразеното в определението на първоинстанционния съд становище, че хипотезата на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е неприложима в настоящия случай, не се споделя от настоящата съдебна инстанция.
Настоящият състав на въззивния съд счита, че когато след проведено обективно, всестранно и пълно разследване съществува непреодолимо противоречие в доказателствения материал, поради което не може да се направи единствен възможен и категоричен извод дали е извършено престъпление, е налице именно това основание за прекратяване на наказателното производство /в този смисъл - Опр. № 309 от 02.03.2017 г. по ЧНД № 211/2017 г. по описа на ОС - П./. Освен това при наличието на неправилно изведено основание за прекратяване на производството от прокурора, съдът разполага с правомощието по чл. 243, ал. 6, т. 2 от НПК, което би могло да намери приложение във всеки случай, когато фактическите изводи на прокуратурата са правилно изведени, след подробен и ясен анализ на доказателства. Това не е сторено в настоящия случай, което въззивният съд намира за по-съществения порок в обсъжданото постановление. Поради това и правилен е упрекът /въведен като второ основание за отмяна на постановлението/, че постановлението страда от липса на фактически анализ на цялата събрана по делото доказателствена съвкупност, което е довело до отмяната му поради констатираната необоснованост.
Настоящият въззивен състав, е имал поводи и при предходни произнасяния по чл. 243 НПК да отбележи, че фактическите изводи на Прокуратурата, възприети в постановлението, с което се слага край на наказателното производство, следва да съответстват на същите изисквания за преценка на доказателствата и за изграждане на вътрешно убеждение, поставени от закона като изисквания пред доказателствено правната и логическата дейност на съда, в мотивите към съдебен акт. В пълна степен, 3 когато осъществява функцията на решаващ орган в досъдебното производство, за Прокуратурата важи възприетото, в Решение № 237/4.06.2013г. по н.д. № 668/2013г. Второ НО на ВКС: „Всеки съд е суверенен при решаване на въпроса за достатъчността и надеждността на доказателствените източници при изграждане на фактическите и правните си изводи. На последваща проверка подлежи спазването на правилата за формиране на волята му, а именно дали изводите му почиват на съвкупната преценка на доказателствените материали и дали те са оценени съобразно действителното им съдържание, без превратно възприемане на съдържащата се в тях информация”.
Суверенитетът на прокуратурата, като единствен титуляр на обвинителната функция, не освобождава решаващия прокурор да мотивира актовете си, като излага съображения за правните си и предпоставящите ги фактически изводи в съответствие с доказателствата и правилата по оценката и анализа им, като основава изводите си на основата на цялата доказателствена съвкупност и мотивира същите по убедителен, непораждащ съмнение начин като единствено възможни.
В настоящия случай, въззивната инстанция споделя изцяло упреците, отправени от първия съд към съдържанието на постановлението и преценката на първоинстанционния съд, че постановлението страда от дефицит относно дължимия анализ на доказателствената съвкупност по делото. При собствена преценка и запознаване със съдържанието на същото, въззивният съд намира за верен извода на първостепенния съд, че постановлението е лишено от мотиви - липсват фактически изводи, които е приел решаващия прокурор, изцяло отсъства анализ на доказателствата така, както повелява законът - на цялата доказателствена съвкупност. Всяко от доказателствата следва да е тълкувано според собствения му смисъл и съдържание, да бъде съпоставено в критичен анализ с доказателства, които му противоречат по смисъл и съдържание и да бъде търсено мястото му в съвкупността, отношението му с другите доказателства от цялата доказателствена съвкупност. Настоящият съд и в други свои решения подчертава, че най-лесният начин да се игнорира принципът на разкриване на обективната истина е фрагментарният подход към доказателствата - откъсване на дадено доказателство от останалите и фрагментиране - необсъждане на самото доказателство в цялост, изваждане на 4 отделни части, откъсване от контекста на общия смисъл. Такъв подход постига като ефект преиначаване на действителния смисъл на доказателството и придаване на значение, което няма, за да обслужи една предварително възприета позиция - защитна или обвинителна, без оглед на доказателствата и във вреда на обективната истина.
Обсъждайки гласните доказателства по делото в постановлението, прокурорът е посочил, че за да се възприеме като достоверна версията на когото и да е от свидетелите, същата следва да е последователна, логична и да звучи житейски убедително, и най-вече да се подкрепя от другите събрани доказателства. Така отчитайки, че в една част показанията на свид. С. Г. са дискредитирани /макар и по съображения, които биха могли да претърпят критика/, прокурорът е счел, че не следва да послужат в изграждане на фактическите изводи относно спорните по делото въпроси. Правилно в тази връзка първоинстанционният съд е посочил, че прокуратурата е допуснала нарушение на принципа по чл. 14, ал. 2 от НПК, като са били отхвърлени превратно, без конкретни съображения относими и особено значими гласни доказателства по делото. Действително събраните в хода на производството доказателства са противоречиви - по този въпрос е налице единодушие в контролирания съдебен акт и в атакуваното постановление. Именно това е налагало подходът на прокуратурата да бъде по-задълбочен и внимателен, както съвсем резонно е посочено на стр. 10 от определението на съда.
Постановлението не страда от пълна липса на мотиви, но същите са крайно недостатъчни, за да послужат за прекратяване на настоящото наказателно производство. Това е така и поради факта, че положените от органите на досъдебното производство усилия са довели до събиране на значим по обем и съдържание доказателствен материал, който заслужава надлежен анализ и съвкупна проверка.
Дължимата от прокурора проверка на доказателствата би следвало да се изрази в излагане на подробни съображения относно достоверността на показанията на всеки един свидетел, като направеният опит в тази насока не отговаря на стандартите, необходими за упражняване на правомощията на прокуратурата по чл. 243 от НПК. Безспорно е, че участвалите в случката свидетели са заинтересовани от изхода на делото, като отношенията им са били конфликтни в дългогодишен период, предшестващ инкриминираната 5 дата. Това налага абсолютна необходимост от подробен анализ на всички събрани данни и задълбочена съпоставка помежду им, с цел открояване на несъмнено установените факти. Зад опита на прокуратурата да стори това стои фрагментарно и непълно тълкуване на показанията на свидетелите и конкретно на свидетеля С. Г.. Същите са анализирани само в конкретни части, които превратно са тълкувани, за да бъдат в крайна сметка неоснователно отхвърлени показанията на свидетеля относно механизма на причиняване на нараняванията му. В отделните обсъдени от прокурора части показанията на този свидетел не са нелогични и биха намерили действително обяснение и евентуална подкрепа или опровергаване в други доказателства, както е изяснил първият съд.
В други части значими по своето съдържание доказателства са били напълно игнорирани от прокурора. Не са били обсъдени данните от проведения следствен експеримент, с цел проверка на показанията на свидетеля Е. А., които разкриват напълно различна хипотеза на нараняване на пострадалия при случайно падане на 27.12.2021 г. и не е даден отговор на въпроса подкрепя ли се тази версия от доказателствата по делото и житейски логично ли е получаването на телесното увреждане по този начин. Не са подложени на дължимия анализ гласните доказателства, събрани при проведените очни ставки, за изясняване на противоречията между тях. Освен това не са подложени на съпоставка и депозираните неколкократно показания на различни свидетели в хода на досъдебното производство, с цел проследяване на тяхната устойчивост във времето.
Разпечатката съдържа 26 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7074b5d2-2065-48ea-8923-31ca821d00c9