Решение № 152 от 07.05.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Смолян, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20265400500112 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от № 10559/23.12.2025г. от „Ю. Б.“ АД, представлявано заедно от Д. Ш. и П. Д. в качеството им на изпълнителен директор и прокурист, чрез пълномощника адв. Ц. срещу Решение № 540 от 25.11.2025 г. постановено по гр.д. № 573 по описа за 2025г. на PC – Смолян. Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно поради нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необоснованост, като иска от настоящата инстанция, да се постанови съдебно решение, с което да бъде върнато производството на първоинстанционния съд за извършване на необходимите съдопроизводствени действия. Излага следните съображения: Производството по гр.д. 573/2025г., по описа на PC - Смолян, е образувано срещу лицата Т. У., З. Х. и С. К., в качеството им на наследници на правата и задълженията, оставени им от кредитополучателя А. Х.. Установено било, че кредитополучателите А. Х. и Л. Х. са починали, като оставили за наследници ответниците: Т. У., З. Х. и С. К.. До ответниците били изпратени покани за доброволно изпълнение, съгласно които същите са поканени да изпълнят задължението на наследодателите си в срок от 7 дена. В предоставения им срок изпълнение не било осъществено, както и не е представено възражение за недължимост на сумата или откази от наследството. С оглед на същото обстоятелство от страна на „Ю. Б.“ АД е подадена Искова молба с вх. № 3173/10.04.2025г. срещу горепосочените лица, като в рамките на гражданското производство ответниците са подали отговори, с които са представени откази от наследство, направени след датата на образуване на първоинстанционното производство.

1

В жалбата се твърди, че предвид представените от ответниците откази от наследство, съответно и наличието на недвижими имоти - собственост на починалите кредитополучатели, следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗН, а именно:

„Когато няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове, или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат, наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират." След направена справка в Имотен регистър по партидата на починалия А. Х. било установено, че същият е притежавал поземлен имот, УПИ ***, с площ от 552 кв.м., по плана на с. С., общ. С., предвид което, с Молба от 29.08.2025 г. въззивникът поискал да бъде издадено удостоверение, с което да се снабди с информация дали държавата, в лицето на Министерство на финансите или О. С., следва да приеме по опис оставеното от кредитополучателя наследство, представляващо недвижимо имущество. Със същата молба било поискано производството по отношение на отказалите се от наследството ответници да бъде прекратено, съответно първоинстанционният съд да извърши замяна на ответниците в производството, съгласно чл. 228 ГПК с О. С. или Държавата. Поисканата замяна била допустима, като също така било поискано прекратяване и оттегляне на исковете срещу ответниците и замяната им с О. С. и Държавата.

Твърди се, че замяната на страна по чл. 228 ГПК касае конституирането на ответник по делото, тъй като е направен отказ от исковете срещу първоначалните ответници и на практика, е направило производството без надлежен ответник. Съгласно молбата от 29.08.2025 г., следвало да се конституира като ответник Държавата или Общината, след като се установи характера на преминалия в тяхна собственост имот, заради който отговарят по опис и до стойността на имота.

Взема се становище, че съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът е следвало да остави производството без движение и да даде указания на ищцовата страна да посочи надлежен ответник по делото. Недопустимо било съдът да води производството срещу ответник по почин на съда, а следвало същият изрично да бъде посочен от страната. Твърди се, че след като не е дал указания по чл.129, ал. 2 ГПК и при изричното искане на ищеца за снабдяване със съдебно удостоверение с оглед конституирането по делото на надлежна страна, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като се е произнесъл по непредявени искове, срещу ненадлежен ответник. Видно от молбата от 29.08.2025 г., волята на ищеца била да посочи надлежен ответник по делото -Държавата или Общината, в зависимост от характера на имота, а не съдът да се произнася по същество и по исковете срещу първоначалните ответници. Като сторил обратното съдът постановил недопустимо съдебно решение и при свръхпетитум, което счита, че следва да се обезсили.

Допълнително, решението на PC Смолян е неправилно и е поставено в нарушение на материалноправни и процесуални правила на чл. 11 ЗН и чл. 228 ГПК. PC - Смолян не се бил съобразил с направеното от ищеца процесуално искане, като е прекратил 2 първоинстанционното производство по отношение на ответниците без да издаде исканото от съдебно удостоверение и без да извърши исканите процесуални действия, а именно да конституира Държавата и Общината по настоящото производство. Вместо това, PC Смолян постановил решение, с което отхвърлил исковете, като осъдил ищеца да заплати разноски, които не се следват, тъй като същият не е дал повод за завеждане на производството, още повече, взимайки предвид, че ответниците не са направили отказ от наследството на кредитополучателите преди, а след завеждане на производството пред първоинстанционния съд. С оглед изложеното, се иска цялостна отмяна Решение №540/25.11.2025 г. по описа на Районен съд Смолян и връщане производството на първоинстанционния съд за извършване на необходимите процесуални действия.

В подаден от въззиваемата страна отговор, въззивната жалба се определя като неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, както според материалния, така и според процесуалния закон. От настоящата инстанция се търси цялостно потвърждаване на облажвания акт, със следните мотиви:

Във въззивната жалба, жалбоподателят неправилно продължава да твърди, че ответниците имат качеството на наследници към момента на предявяване на иска. Твърди се некоректно прилагане на закона и в частност разпоредбата на чл. 48 и чл. 49 ЗН, в които разпоредби без всякакво съмнение се казва, че наследството се придобива с приемането му, което от своя страна може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството или когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. Така, наследствената маса, с всички права и задължения на наследодателя, става част от имуществото на наследниците, едва след като те са приели това наследство по един от двата начина. Едва тогава, те придобиват качеството на наследници. Това, че отказите са направени едва след предявяването на иска не променя хипотезата на правната норма. Към момента на завеждане на иска, ответниците изначално не са имали качество на наследници. Без правно значение било, дали ответниците са получили покани за доброволно изпълнение преди това, защото те никога не са имали правното задължение да отговарят за дълга на наследодателя им. От житейска гледна точка, това бил и първият момент, в който те изобщо разбират, че съществува наследство, от което те следва тепърва да се откажат или да приемат, още повече като се има предвид и отдалечената им роднинска връзка, като реда им за наследяване, както и отказите, за които те няма как да са били наясно.

Жалбоподателят не се бил ползвал от правната си възможност и задължение, по чл.

51 ЗН, преди да заведе иска, да поиска от районния съд, да даде срок ответниците да приемат наследството или да се откажат. Това се определя като необходимата грижа на жалбоподателя преди предявяването на иск, който довел до разноски и загуба на време, които са можели да бъдат спестени. Това поражда съмнението, че искът е заведен с единствената цел да си послужат с допълнителното време, необходимо им да намерят подходящ ответник.

Относно молбата ва въззивника, направена на 29.08.2025 г., с което се иска съдебно 3 удостоверение за проверка на статут на имот, с което да се определи дали претенцията да бъде насочена към Общината или Държавата, твърди се, че такова удостоверение е било издадено на 02.10.2025 г., като насроченото заседание на 08.10.2025г. е отложено именно поради причина - жалбоподателят да има достатъчно време да получи необходимата му информация и да посочи нов ответник. Такъв срок му е предоставен изрично до следващо съдебно заседание на 22.10.2025 г., но представител или пълномощник на жалбоподателя не се явил на заседанието, не е входирана и нарочна молба за отлагане, или пък дори някакъв резултат от направената проверка с въпросното съдебно удостоверение. По този начин, липсата на надлежен представител на жалбоподателя във всяко съдебно заседание, или дори следенето на протоколите от същото, показвали незаинтересованост и силно неглижиране на съдебния процес, което не можело да се вмени във вина на съда и неправилност на решението. Молбата от 29.08.2025 г., на която основава правото си на обжалване се гради на две неща: на признаване, че настоящите въззиваеми не са надлежни ответници и на искане да се издаде удостоверение. Удостоверението е издадено, указания от съда за посочване на нов ответник също, а от жалбоподателя не последвало съответно действие. Това оставило на съда една единствена правна опция и задължение, а именно да приключи делото с постановяване на решение срещу посочените ответници.

На следващо място, твърди се в отговора, че разпоредбата на чл. 228 ГПК е една правна възможност за ищеца, но не и законово задължение на съда, ако няма направено конкретно искане за замяна. В случай на отказ от иска срещу първоначалния ответник, съдът не е длъжен служебно да конституира нов ответник, а следва да даде възможност на ищеца да упражни правото си да насочи иска срещу друго лице. Самото конституиране на нов ответник е процесуално действие, което следва да бъде инициирано от ищеца, а не служебно от съда. С оглед изложеното се иска отхвърляне на въззивната жалба - депозирана от „Ю. Б.“ АД срещу Решение № 540 от 25.11.2025 г. по гр. дело № 573/2025 г. по описа на Районен съд - Смолян и постановяване на съдебен акт, с който да се потвърдите първоинстанционното решение на Районен съд-Смолян. Претендират се разноски пред двете инстанции.

След проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид на което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Производството е образувано по искова молба на „Ю. Б.“ АД против Т. Е. У., З. Ф.

Х. и С. А. К., в която се твърди от ищеца, че ЕТ „А. Х.“, вписан в ТР с ЕИК ******, представлявано от А. Ф. Х., ЕГН **********, като кредитополучател е ползвал банков кредит, съгласно сключен на 12.05.2010 г. с „Ю. Б." АД Договор за банков кредит продукт „Бизнес Овърдрафт" № В1.*****. По договора за кредит като солидарен длъжник се е задължила и Л. З. Х., съпруга на длъжника А. Х.. Разрешен размер на кредита е 13000.00 лева, като същата сума се отпуска за срок от 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита. Ползването и погасяването на кредита са уговорени при лихвен 4 процент определен в чл. 5 от Договора и такси съгласно чл. 7 от Договора. По делото не е оспорено, че на дата 22.07.2024 г. кредитополучателят е преустановил плащането на месечните погасителни вноски по кредита за главница и лихва, като е изпаднал в забава. По кредита е допуснато просрочие на дължимите месечни вноски, считано от датата на изпадане в забава- 22.07.2024г. По повод изпадането в забава, на длъжниците е изпратена покана за обявяване на договора за предсрочно изискуем. Установено е, че кредитополучателят А. Х. и солидарният длъжник Л. Х. са починали, като са оставили за техен наследник синът им А. А. Х., на когото е връчена покана за доброволно изпълнение. В отговор на получената покана А. Х. е предоставил удостоверение за наследници и вписани откази от наследство. От същите документи е установено, че Л. Х. е починала преди съпруга си А. Х., с оглед на което същият е наследил наследството й, както правата, така и задълженията. С оглед установените обстоятелства била изпратена покана за доброволно изпълнение до следващия наличен ред наследници- родителите на А. Х., като след получаването на поканите същите също са направили отказ от наследство. С оглед на гореизложената обстановка, единствените живи и неотказали се наследници на кредитополучателя А. Х. са следните лица: Т. Е. У. - чичо на А., З. Ф. Х. - чичо на А., С. А.