Решение № 1663 от 20.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1663 гр. Варна, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100501535 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба вх. № 16995/14.07.2022 г. депозирана от Н. Р. В. , чрез адв. Н. И., срещу Решение

№ 44/24.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1004/2021 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от Н. Р. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл. Варна, кв. „П.“, ул. „Б.“, *** срещу И. Р. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В.Д., обл. Варна, ул. „А.Г. *** иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 и т. 2 от СК за лишаване от родителски права по отношение на детето Р. И.ов М., с адрес: гр. Д., обл. Варна, кв. „П.“, ул. „Б.“ ***, като неоснователен и недоказан.

Жалбоподателката счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост.

Счита, че съдът неправилно е ценил приетите по делото писмени и гласни доказателства, а мотивите, досежно неоснователността на иска са необосновани и неподкрепени от събраните по делото доказателства.

Съдът не е отчел, че ответникът сам се е поставил в положение да не полага грижи за детето.

Неправилно и необосновано е достигнал до извода, че нито една от двете хипотези на чл. 132, ал. 1 от СК не е налице.

Твърди, че обстоятелството, че бащата изтърпява наказание лишаване от свобода за извършено от него тежко умишлено престъпление не е в интерес на детето.

Излага, че контактите на детето с ответника са възпрепятствани от неговото поведение и действия.

1

Съдът не е кредитирал показанията на свидетелите, водени от ищцата, в частта относно отношенията между страните. Не е съобразил и даденото от ответника съгласие да му се отнемат родителските права. Не е отчел и кредитирал и посоченото в социалния доклад, а именно, че ответникът трайно е абдикирал от задълженията си като родител.

Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна И. Р. М. , в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

ДСП-Д. не изпраща писмен отговор. С писмена молба вх.д. № 21859/23.09.2022г.

ДСП-Д., чрез директора Велина Андреева Николова счита, че съдът следва да постанови решение, което ще бъде в интерес на детето, поддържайки становището си, изразено в доклада от 03.02.2022г. по първоинстанционното дело.

В с.з. на 25.10.2022г. ВОП, чрез прокурор Милен Ставрев, считайки въззивната жалба за неоснователна, се моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Първоинстанционният съд се е мотивирал добре ,защо не е уважил иска.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

В исковата си молба Н. Р. В., като майка и законен представител на детето Р. И.ов М., р. 08.02.2017г., чрез адв. Н.И. е предявила срещу И. Р. М. иск с правно основание чл. 132, ал.

1, т. 1 и т. 2 СК за лишаване на ответника от родителски права по отношение на детето Р.

И.ов М..

Излага, че с ответника съжителствали на съпружески начала от началото на 2014г. до 16.11.2017г. По време на съвместното им съжителство ответникът преживял злополука. Тя полагала грижите за него. Заживели на квартира в гр. Д.. Съжителството започнало да става нетърпимо. Той започнал да ходи по игрални зали, да употребява алкохол и други забранени вещества. След това я тормозел, забравяйки всичко което прави за него и издръжката на домакинството. През 2016г. забременяла. И. решил да започне работа в строителството.

Многократно й нанасял побои докато е бременна. Баба й и дядо й, които живеели в близост идвали и я прибирали при тях. Тя обаче много искала детето й да има баща и се връщала отново при него, с надеждата, че ще се промени. Когато наближило времето да роди се преместили в гр. В.Д., защото И. дължал пари на много лица, като живели в предоставена им къща, където плащали само консумативите. И. получавал пенсия и работел. На 08.02.2017г. се родил синът им Р.. Един ден, когато детето било на 9 месеца, И. се прибрал към 2.00ч. през нощта в неадекватно състояние, като носел в ръката си пистолет. Блъскал по вратата и й нанасял обиди. Детете осе събудило и заплакало. Той се приближил, взел детето на ръце и поставил пистолета в ръчичката му. Казал, че трябва да свиква, защото като порасне ще го направи сводник, дилър и т.н. Когато посегнала да вземе пистолета, И. я ударил с пистолета по главата и й нанесъл побой с краката, докато държи детето в ръце.

Оставил детето и продължил да я бие. Позвънила на баба си и дядо си и чичо си да дойдат и я отведат от този дом. Обадила се и в полицията, но не казала за пистолета. По-късно разбрала, че същата вечер е извършено убийство, на което И. е бил съучастник.

Било повдигнато обвинение на И., затова, че на 16.11.2017г. в с. Войводино, в 2 съучастие с друго лице, като съизвършител и трето лице, като подбудител и помагач, отнел чужди движими вещи от владението на Недко Господинов Великов, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на Недко Господинов Великов. Бил осъден по НОХД № 1462/2018г. на ВОС на лишаване от свобода за срок от тринадесет години и три месеца, като първоначално е следвало да изтърпи при първоначален „строг“ режим, В момента той изтърпява наказанието в ОЗ-Варна.

Когато детето навършило една година, тя се запознала с М.Т. и заживяла съвместно с него. Той полагал грижите за нея и детето Р. вече повече от три години. Създал силна връзка с детето. То се обраща към него с „татко“.

Сочи, че не иска детето й да тръгне по пътя на И.. Със съпруга й полагат усилие да му създадат добро бъдеще и да върви в правилния път, като му дадат всичко най-добро, което заслужава едно дете.

През 2018г. подала искова молба с правно осн. чл. 127, ал. 2 от СК, като било образувано гр.д. № 34/2018г. на ДРС, по което с И. М. постигнали споразумение, обективирано в определение , влязло в сила на 14.05.2018г. Родителските права по отношение на детето Р. са й били предоставени на нея, бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 127.50лв., с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, считано от 08.01.2018г.

И. М. не изплащал издръжка за детето. Образувала в СИС при ДРС изп.д. № 7077/2020г., но до момента няма постъпили суми. Образувано е и НОХД № 10/2022г. на ДРС, по депозираната жалба срещу И. М. за неплащане на определената от съда издръжка за детето Р., разглеждането на което е насрочено за 15.03.2022г.

Считайки, че е налице тежък случай на поведение на бащата И. М. по отношение на детето Р., застрашаващо личността, здравето, възпитанието и имуществото на детето. Освен това родителят не полага грижи за детето и не дава издръжка за него.

Моли се да бъде лишен бащата И. М. от родителски права по отношение на детето Р.

И.ов М. на осн. чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК, евентуално на осн. чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК. Моли се да не бъдат определяни мерки за лични отношения на ответника с детето, а ако бъдат определени, те да бъдат в присъствието на социален работник.

В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор от И. Р. М. не е постъпил.

В редовно проведеното пред ДРС о.с.з. на 14.03.2022г., ответникът оспорва наведените от ищцата твърдения и показанията на разпитаните свидетели относно употребата на наркотици и това, че е давал на сина им пистолет, но изслушан на осн. чл. 59, ал. 9 от СК заявява съгласието си да бъде лишен от родителски права. Не може да полага грижи за детето. Признава, че не дава издръжка, с обяснението, че е в затвора. Там полага доброволен труд. Получава социална пенсия в размер на 143.00лв., от която му удържат разходите по хделата, които Н. В. е завела срещу него. Няма от къде да вземе пари. Смята, че тя отчуждава детето. Когато й се обади, нейната всяка втора дума е „Откажи се от детето“.

Той реагира нервно, като й казва обидни думи. Тя затваря и си сменя номера на теллефона.

3

Сочи, че търпи наказание „лишаване от свобода“ по присъда за убийство , която е за 18 години. В момента на изслушването тече 5-тата година.

Пред ВОС, в о.с.з. на 25.10.2022г. моли да бъде уважена жалбата. Не участва в отглеждането и възпитанието на детето. Когато е влязъл в затвора детето Р. е било на 8 месеца. То не го е виждало и не го познава. Смята, че не е добре детето да бъде водено в затвора на свиждане. В затвора работи като хигиенист в цех „Профили“. Работи за намаляване на присъдата на доброволни начала и не получава заплата. Има определен щат за работа на заплата, но е зает и не може да се вмести в него. Работейки, дори и без да получава заплата, може да скъси престоя си в затвора наполовина. Ако работи, би излязъл от затвора след 3 години и 7 месеца. Признава, че получава социална пенсия, но оттам му правят удръжки за разноски по запорите по водените дела.

ДСП-Д. не изпраща представител.

ВРП, чрез прокурор Ж. К. смята, че исковете са неоснователни.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори и се установява от представеното удостоверение за раждане на детето Р. И.ов М. ЕГН: **********, че негови родители са страните по делото Н. Р. Б. /В./ ЕГН ********** и И. Р. М. ЕГН **********.

Със споразумение, обективирано в протокол от о.с.з. на 04.05.2018г. по гр.д. № 34/2018г. на ДРС, родителските права по отношение на детето Р. И.ов М. ЕГН ********** са предоставени на неговата майка Н. Р. Б.; Местоживеенето на детето е определено при неговата майка; На бащата И. Р. М. е определен режим на лични отношения с детето Р., както следва: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00ч. до 12.00ч. на обществено място и в присъствието на майката, а след навършване на пет годишна възраст на дететовсяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя с преспиване, както и 20 дни през лятото, когато майката не ползва годишен отпуск; Бащата И. Р. М. ще заплаща месечна издръжка за детето Р. И.ов М., чрез неговата майка и законен представител Н. Р. Б. в размер на 127.50лв., считано от 08.01.2018г.

Видно от представените съдебни решения на ВАпС и ВКС, И. Р. М. е осъден на осн. чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ от 13г. и 3м. при първоначален строг режим. , като на от ГПи ад LUIq

От медицинско удостоверение № 1170/2017г., изд. от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД се установява, че е била освидетелствата Н. Р. Б., която е била с травматичен оток и разкъсно контузна рана по окосмената част на главата, като по предварителните данни на 17.11.2021г. към 2.00ч. в дома й в гр. В.Д. е била ударена с пистолет по главата от мъжа, с когото живее на съпружески начала. В заключение съдебният медик е посочил, че травматичните увреждания биха могли да бъдат получени по указаните време е начин.

4

С напомнително писмо Н. Р. Б. е поискала от И. Р. М. да заплати издръжка за периода от 08.01.2018г. до 06.06.2018г. за детето Р. И.ов М. в размер на 765.00лв., като е посочила банкова сметка. От извлечение от банковата й сметка се установява, че сума за издръжка не е постъпвала от 09.01.2018г. до 01.12.2021г.

От служебна бележка изх. № 137/21.07.2021г. е видно, че Р. И.ов М. посещава детска градина „Незабравка“, -гр. Д., която посещава редовно в Първа Б група.

От удостоверение № 202108-01/02.08.2021г., изд. от осигурителя „Фикс Сървис 72 България“ ЕООД е видно, че Н. Р. В. работи ие получила средно месечно брутно възнаграждение от 211.98лв. за периода 06-2021-07.2021г.

Според удостоверение за сключен граждански брак Н. Р. Б. и М.Т. В. са сключили граждански брак на 06.03.2020г.

С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 193, т. 1, рег. № 1348, д. № 155/07.03.2016г. М.Т. В. е закупил апартамент № 3, в гр. Д., кв. П., ул. „Б.“, бл. 12, с площ от 53.70кв.м.