Определение № 3046 от 12.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3046 гр. София, 11.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20231000503200 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Л. Й. Д. от гр. *** срещу разпореждане № 20107 от 20.09.2023 г. по гр.д. № 3782/ 2023 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І21 състав, с което e оставено без уважение искането й за предоставяне на правна помощ, върната е искова молба с вх. № 29 715/ 29.03.2023 г. и производството по делото е прекратено.

Оплакването е основано на твърдението, че съдът е нарушил правото й на справедлив съдебен процес, тъй като не й назначил служебен адвокат, който да напише правно издържан текст на исковата молба.

Молбата е определението да бъде отменено и да бъде постановено друго определение, с което молбата й да бъде уважена.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.

Л. Й. Д. от гр. *** сезирала Софийския градски съд с искова молба, в която изложила твърдения, че с постановяването на решение по гр. д. № 11 716/ 2000 г. на Софийския районен съд, ТСК, 69 състав съдия И. И. умишлено не спазила Закона за научните степени и научните звания и правилника за прилагането му, с което й причинила неимуществени вреди в общ размер 134 000 лева. В края на изложението формулирала искане да й бъде назначен „особен представител, който да оформи исковата ми молба юридически, аз не съм 1 юрист“. Във връзка с това искане представила декларация по чл. 83, ал.2 от ГПК ( л.41 от делото).

С разпореждане № 11 302 от 25.05.2023 г. съдът оставил без движение исковата молба, като дал указания за отстраняване на установените нередности.

В молба с вх. № 52 449/ 2.06.2023 г. ищцата повторила искането да й бъде назначен служебен защитник, който да напише юридически грамотно исковата молба и да отговори на всички въпроси, изредени в разпореждането от 25.05.2023 г.

С обжалваното определение съдът приел, че нередовностите на исковата молба не са били отстранени в предоставения срок, както и че предвид разпоредбата на чл. 132 от Конституцията предявеният иск е процесуално недопустим, което с оглед чл. 24, т.2, предл. последно от Закона за правната помощ обуславяло неоснователност на молбата по чл. 95 от ГПК и върнал исковата молба.

При тази фактическа обстановка на спора настоящият състав на въззивната инстанция преценява частната жалба като процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването на валиден и допустим, подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съображенията за нейната основателност са следните.

Задължително условие за възникването на валидно процесуално правоотношение между лицето, което търси защита на нарушено свое субективно право и компетентния съд, е наличието на искова молба, която е съобразена с изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

В изпълнение на задължението си по чл. 129, ал. 2 от ГПК, когато исковата молба не отговаря на тези изисквания, съдът трябва да съобщи на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

В настоящия случай в исковата молба е било изрично заявено искане за назначаване на особен представител, което в разпореждането си по чл. 129 от ГПК съдът правилно разчел като искане за предоставяне на правна помощ, но приел, че не може да се произнесе преди да бъде уточнен предмета на делото. Предвид конкретните факти това процесуално действие е логически неиздържано. В обстоятелствената част на молбата емоционалните изживявания, високата самооценка и подробното описание на събития от личния живот на ищцата преобладават над оскъдното споменаване на факти и обстоятелства, които биха могли да бъдат преценявани като основание на иска. Непоследователността в -3- изложението на фактическите твърдения и неясното формулиране на искането към съда са очевидни и предоставянето на правна помощ би било безусловно необходимо в случай, че 2 са налице изискванията в чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ. Затова съдът е трябвало да се произнесе по молбата по чл. 95 от ГПК и едва след стабилизирането на постановения акт да извърши надлежните съдопроизводствени действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба.

Съобразно приетото в Решение № 196 от 26.06.2014 г. по гр. д. № 6686/ 2013 г. на ВКС, IV г. о., което настоящият състав напълно споделя, в случаите, когато съдът, макар да е изпълнил задължението си да информира страна за възможността да ползва правна помощ, не се произнесе по молба, подадена по реда на чл. 95, ал. 1 от ГПК, е допуснато съществено процесуално нарушение, като са накърнени правните гаранции, осигуряващи състезателност, равенство на страните и установяване на истината.

В съответствие с изложените съждения обжалваното определение ще следва да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато на първостепенния съд за да се произнесе по молбата по чл. 95 от ГПК и след стабилизирането на постановения акт да извърши надлежните съдопроизводствени действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО разпореждане № 20107 от 20.09.2023 г. по гр.д. № 3782/ 2023 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І- 21 състав.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие с дадените указания.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3