Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2256 от 22.11.2019, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 2467/2019
Вид
Решение № 2256
Подписан
22.11.2019
Състав
ДАРИНА НЕДЕЛЧЕВА РАЧЕВА ГЕНАДИЕВА, ЯНКА ЖЕЛЕВА ГАНЧЕВА, ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 1, пр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 234, ал. 1, т. 1 · Закон за митниците
  • чл. 128 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
  • чл. 70 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)
  • чл. 12 · Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета
  • § 4 · Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

Гр. Варна, 2019 година

В името на народа

Административен съд – Варна, ІІІ касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Янка Ганчева

ЧЛЕНОВЕ:

Дарина Рачева

Даниела

Недева при участието на прокурора

Александър а и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева касационно административнонаказателно дело № 2467 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ срещу Решение № 1495/22.07.2019 г. по н.а.х.д. № 2763/2019 г. на Варненски районен съд, ХХVІІ състав, с което е отменено Наказателно постановление № 358/2018/2019 г. от 15.05.2019 г., издадено от Заместник-директора на Териториална Дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници", на основание Заповед № ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“, с което на „Милки Груп Био" ЕАД за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, вр. чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл. 128, § 1 и § 2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията, на основание чл. 234, ал. 2, т.

1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 793,92 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

В касационната жалба се твърди, че районният съд неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са събрани категорични доказателства, че дружеството е избегнало отчасти заплащането на дължими държавни вземания. Твърди се още, че митническите органи са извършили задълбочен анализ на митническата стойност на внесените в ЕС стоки с код по КН 15119099 с произход Малайзия по месеци за изследваните периоди в отделните държави-членки, като е установено, че митническата стойност на процесната стока в Република България е най-ниска.

Посочено е, че неправилно съдът е приел, че след като проверката на ОЛАФ не е приключила и не е изготвен окончателен доклад, то писмото на ОЛАФ няма характеристиките на официален документ, който да има обвързваща доказателствена сила. Излагат се твърдения, че предоставената от ОЛАФ информация е в съответствие с разпоредбата на чл. 12, § 4 от Регламент № 883/2013 и потвърждава съмненията на митническите органи относно занижена митническа стойност по конкретната митническа декларация, тъй като писмото на ОЛАФ е официална служебна кореспонденция и същото е официален документ. Твърди се още, че износната декларация, макар и частен документ, дава пълна характеристика на стоките по отношение на вид, количество и цена и нейната стойност представлява договорната стойност на стоките, продадени за износ, с местоназначение в митническата територия на Съюза, а липсата на самата фактура на по-висока стойност към износната декларация не е пречка за определяне на по-висока митническа стойност по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл.128 §1 и §2 от Регламент № 2015/2447 на Комисията. Посочено е също, че в износната митническа декларация е декларирана фактурна стойност на доставка между FELDA IFFCO SDN BHD към „Милки Груп Био” ЕАД, в кл.22 „получена сума” е посочена стойност, която представлява цена FOB пристанището на натоварване, като същата превишава с 30 % стойността, декларирана в българската вносна митническа декларация, посочено и в писмото от ОЛАФ. Всички реквизити от документите по процесната доставка, посочени в митническата декларация за допускане за свободно обръщение и в малайзийската декларация са идентични, с изключение на номера на фактурата и обявената стойност на стоката, декларирани в българската вносна митническа декларация.

Твърди се, че представените обяснения от износителя, според които упоменатият във фактурата вътрешен номер на договора от SAP системата е само за вътрешна справка, не кореспондират на събраните от АНО доказателства. Излагат се доводи, че ВРС не е коментирал в мотивите си изложените констатации на ОЛАФ за систематично занижаване на стойността с 30 % при декларирането на внос в Република България и за уговорен максимален размер отстъпка – до 30 % за всяка доставка в представеното в съдебното производство рамково споразумение.

Съгласно споразумение за дистрибуция конкретна търговска отстъпка е следвало да бъде уговорена като конкретен размер във всеки търговски договор, за всяка конкретна доставка, а видно от представения търговски договор такава отстъпка не е уговорена към момента на приемане на митническата декларация. С тези доводи се твърди, че нарушението е безспорно установено и ВРС е постановил неправилно решение. Моли се същото да бъде отменено и да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – „Милки

Груп Био“ ЕАД – гр. София, ЕИК *****, оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор. Намира за правилни изводите на ВРС относно доказателствената стойност на писмото на ОЛАФ и на износната митническа декларация, като се позовава и на писмо № ОС/2018/0052 LC/2018/0247/28.02.2019 г. на Генералния директор на ОЛАФ до „Милки Груп Био“ ЕАД, с което дружеството е уведомено, че проверката не е приключила и не е издаден окончателен доклад, както и на Решение на СЕС от 15 септември 2011 г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т. 35. По отношение установеното разминаване в стойностите с около 30% сочи, че същото се дължи на договорената търговска отстъпка, която не е отразена в износната декларация. Искането е обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното от ВРС решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Милки Груп Био“ ЕАД против Наказателно постановление № 358/2018/2019/15.05.2019 г., издадено от Заместник-директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 793,92 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания, на основание чл.

234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ. За да се произнесе по спора ВРС е установил от фактическа страна, че на 23.01.2018 г. на МП „Пристанище Варна“ 2005 към Митница Варна с митническа декларация за „Допускане за свободно обращение с крайно потребление на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава-членка“ MRN 18BG002005H0001115 дружеството е декларирало стока „1120 колета по 20 кг. палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39“, с обща фактурна стойност в кл.22 в размер на 12465,60 USD (единична цена FOB 556,50 USD за 1 тон); с митническа стойност в размер на 21920,37 лв.; бруто тегло 23139,20 кг.; нето тегло 22400,00 кг.; тарифен код ********** и държава на произход Малайзия“; с начислени държавни вземания в размер на 1972,83 лв. мито и 0,00 лв. ДДС или общо в размер на 1972,83 лв. Поради възникнали съмнения, че декларираната в декларацията стойност е действителната продажна цена, митническите органи предприели проверка. При анализ на митническата стойност на стоки с код по КН 15119099 с произход Малайзия във всички държави-членки за периода октомври 2013 г. до септември 2017 г. се установило, че митническата стойност на процесните стоки е значително по-ниска от тази на сходни стоки в останалите държави-членки, като по месеци за периода от 01.01.2017 г. до 31.11.2017 г., с изключение на месеците февруари, август и ноември, митническата стойност на процесната стока в Република България е най-ниска.

След направена справка „Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИСЗА“ се установило, че декларирана и приета митническа стойност на сходна стока с произход Малайзия, внасяна в същия период от друго дружество е 1,37 лв. за 1 кг. Била отправена молба до Европейската служба за борба с измамите (OLAF) да потърси съдействие от митническите органи на Малайзия за получаване на информация за стойността, на която стоките били изнесени от Малайзия за България. В получения отговор с писмо № ОСМ(2018)18661/03.09.2018 г., изпратено на 04.09.2018 г. по AFIS-mail от OLAF е посочено, че в резултат от проведена оперативна среща в Куала Лумпур на 30.07.2018 г. малайзийските органи са предоставили на OLAF копия на 23 износни декларации за доставки на палмово масло за България, които кореспондират пряко с вносните операции в България, предмет на проверката, като декларираната стойност при износа на стоките показва систематично занижаване на стойността с около 30% при декларирането на същата стока за внос в България.

Посочено е, че вписаните в износните декларации в Малайзия номера на фактури, представени от „Милки Груп Био“ ЕАД се различават от номерата на фактурите, отнасящи се до съответните вносни операции в България, като OLAF счита, че фактурите, представени в България, са неистински. Към писмото е приложен имейл, получен от малайзийските органи, със списък на процесните доставки и съответстващите им износни декларации.

Предвид горното административнонаказващият орган е приел за доказано обстоятелството, че износът по малайзийска износна декларация № В18211028617/27.11.2017 г. и вносът по митническа декларация за „Допускане за свободно обращение на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава-членка“ MRN 18BG002005H0001115 касаят една и съща доставка, като при вноса стоката е декларирана на по-ниска от реалната й стойност. За така констатираното нарушение, а именно, че на 23.01.2018 г. на МП „Пристанище Варна“ 2005 към Митница Варна с митническа декларация за „Допускане за свободно обращение с крайно потребление на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава-членка“ MRN 18BG002005H0001115, дружеството е декларирало стока „1120 колета по 20 кг. палмова мазнина IFFCO HQPO 36/39“, с обща фактурна стойност в кл.22 в размер на 12465,60 USD (единична цена FOB 556,50 USD за 1 тон); с митническа стойност в размер на 21920,37 лв.; бруто тегло 23139,20 кг.; нето тегло 22400,00 кг.; тарифен код ********** и държава на произход Малайзия“; с начислени държавни вземания в размер на 1972,83 лв. мито и 0,00 лв. ДДС или общо в размер на 1972,83 лв., вместо да декларира стоката с фактурна стойност в кл.22 в размер на 17808,00 USD (при единична цена FOB за метричен тон в размер на 795,00 USD); с митническа стойност в размер на 30741,69 лв. и с дължими държавни вземания в размер на 2766,75 лв. мито и 0,00 лв. ДДС, в следствие на което е избягнало частично плащане на публични държавни вземания в размер на 793,92 лв. мито и 0,00 лв. ДДС, срещу дружеството бил съставен Акт за установяване на митническо нарушение № 297/24.11.2018 г., а въз основа на него било издадено Наказателно постановление № 358/2018/2019/15.05.2019 г., с което на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 793,92 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания.

За да отмени оспореното пред него наказателно постановление, въззивният съд приема, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са събрани категорични доказателства, обосноваващи извод, че „Милки Груп Био“ ЕАД е избегнало да заплати отчасти дължими държавни вземания, посочвайки във вносната декларация занижени стойности на декларираната стока. Според ВРС, бланката на ОЛАФ, подписана от директор на отдел В1 – Митнически и търговски измами към ОЛАФ № ОСМ/2018/18661/03.09.2018 г., на която се позовава наказващият орган, представлява само кореспонденция и има уведомителен характер, а няма характеристиките на официален документ, който да има обвързваща материална доказателствена сила. В подкрепа на така направения извод, ВРС се позовава и на писмо № ОС/2018/0052 LC/2018/0247 от 28.02.2019 г. на Генералния Директор на ОЛАФ до „Милки Груп Био“ ЕАД, според което проверката не е приключила и не е издаден окончателен доклад. ВРС е достигнал до извод и че износната митническа декларация, на която се основава обвинението, не е документ, който удостоверява действителната договорена или реално платена цена. Налице е позоваване на нормата на чл. 5, т. 12 от МК, според която митническата декларация е актът, с който дадено лице изразява в установена форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки, които следва да бъдат приложени. Посочено е, че наказаното лице не е титуляр на режима „износ“ по смисъла на чл. 5, т. 35 от МК, освен това приемането на износната декларация по чл. 172 от МК, поради естеството й на едностранен акт не представлява „решение“ по смисъла на чл. 5, т. 39 от МК (Решение от 15 септември 2011 г., ДП Груп, С-138/10, EU:C:2011:587, т. 35).