Решение № 3822 от 26.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3822 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Г. Стоев при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Здравка И. Въззивно гражданско дело № 20231100500416 по описа за 2023 година

Производството е по реда на 258 и сл. ГПК.

С решение № 9360 от 19.08.2021 г. на СРС, 119 с - в , по гр. д. № 40421/2021 г. частен съдебен изпълнител Г. С. Д., с рег. № 781 в КЧСИ е осъден да заплати на В. В.

П. с ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 12 048, 95 лв., получени без основание, както и разноски по делото в размер на 1 682 лв. направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението се оспорва от ответника Г. С. Д., чрез представителя му с доводи, че на първо място е недопустимо постановено в нарушение процесуалния закон.

Неправилно СРС е приел, ищецът е предявил срещу ответника ЧСИ Г. Д. иск по чл. 55 ЗЗД - за връщане на сумата 12 048, 95 лв., която ищецът твърди, че е преведена на ЧСИ без правно основание в изпълнение на наложен от него запор в „Юробанк България" АД по изп. дело № 228/2015 г. на ЧСИ Г. Д.. Поддържа, че в първото по делото съдебно заседание на 26.04.2022 г. ищецът е уточнил, че претендира сумата като вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ, като съдът е приел това изменение и разпределил доказателствената тежест на страните за установяване на вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ, с оглед фактическия състав на иска по чл. 74 ЗЧСИ, вр. с чл. 45 ЗЗД доказване на незаконосъобразни действия на ЧСИ, от които са настъпили вреди за ищеца в размер на 12 048, 95 лв., пряка причинна връзка между вредите и действията на ЧСИ. Излага доводи, че въпреки допуснатото от съда уточнение, в решението е разгледан иск за неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД - за връщане на получено без основание. Сочи, че това произнасяне е довело до постановяване на недопустимо решение по непредявен иск, което следва да се обезсили. По същество излага подробни съображения, че решението противоречи и на материалния закон. Сочи, че дългът по 1 изпълнителното дело е бил погасен в резултат на доброволни плащания от длъжника към взискателя след образуването на изпълнителното дело, което изключва възможността за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Неоснователно се прием, че тече срока за перемция в период, в който се извършват доброволни плащания от страна на длъжника в изпълнение на задължението, за събирането на което е образувано изпълнителното дело. Счита, че този извод на съда е в пълно противоречие със смисъла и предназначението на изпълнителния процес. Поддържа, че за да се приключи изпълнителното производство, трябва да се събере не само основният дълг, но и таксите и разноските на ЧСИ.

Взискателят е поискал ЧСИ Г. Д. да прекрати изпълнителното дело поради приключването му с изплащане на дълга, след заплащането на таксите и разноски към ЧСИ по изпълнението, с молба от 21.01.2020 г. Жалбоподателят се позовава на т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според която докато не се погаси и задължението за разноските по чл. 79 ГПК, изпълнителният процес не може да се приключи. Счита, че плащането на дълга след образуване на изпълнителното дело, включително по споразумение с взискателя, не освобождава длъжника от отговорност за разноските, която е обективна. По тези и допълнителни съображения моли да се обезсили решението и делото да се върне за разглеждане от друг състав или да се отмени решението и да се отхвърли иска изцяло. Претендира разноски в производството.

Въззиваемата страна по тази жалба - ищецът В. В. П., чрез представителя си оспорва жалбата като неоснователна в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Счита, че решението нее недопустимо постановено, а съдът е извършил неправилна правна квалификация на иска. Счита, че с оглед изложените в исковата молба твърдения и уточнението, направено в съдебно заседание, искът е с правно основание чл. 74 ЗЧСИ, вр. с чл. 441 ГПК, и чл. 45 ЗЗД - става въпрос за неправомерни действия на ЧСИ налагане на запор по събиране на сума по разноските в изпълнително дело, което вече е било прекратено по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Счита, че правилно съдът е описал, че се твърдят действия по неправомерно наложен запор, но неправилно е квалифицирал иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като е счел, че това действие води до неоснователното обогатяване на ЧСИ, понеже към момента на налагане на запора липсва правно основание за това изпълнително действие. Сочи, че ако съдът разгледа срещу ЧСИ иск на различно от правилната квалификация по чл. 74 ЗЧСИ вр. с чл. 441 ГПК и чл. 45 ЗЗД правно основание, това води до неправилност на съдебното решение, при погрешна правна квалификация, а не до недопустимост. Излага множество съображения, че ищецът е провел доказване на предпоставките по чл. 74 ЗЧСИ, вр. с чл. 441 ГПК - че е налице незаконосъобразно действие на ЧСИ, от което за длъжника е настъпила вреда в причинна връзка с това действие. Поддържа, че изпълнителното дело се е прекратило по право по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото последното изпълнително действие от ЧСИ Дечев е предприето 2015 г., дългът изцяло е запратен на банката на 10.11.2017 г. по извънсъдебното споразумение с ищеца. Предвид това извършеното от ЧСИ действие по запор през м. 01.2020 г. е незаконосъобразно, предприето по вече прекратено дело. Възразява се срещу твърденията на ответника, че разноските по изпълнителното дело следва да останат в него тежест, по арг. от чл. 79 ГПК, тъй като производството е било прекратено. Неверен е довода на ЧСИ, че по време на изпълнението на извънсъдебното споразумение за плащане на дълга не тече 2 – годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ако се приеме, че извънсъдебното плащане не прекъсват срока, последното е извършено на 10.11.2019 г. и след 10.11.2019 г. делото отново е прекратено по право. Поддържа, че се установява настъпването на вреда за него в резултат на действията на ЧСИ от 24.01.2020 г., като е 2 налице причинна връзка между действията на ЧСИ - незаконосъобразно наложения запор и настъпилата за него вреда. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски.

Третото лице помагач ЗК „Лев инс“ АД, е взело становище за недопустимост, респективно неоснователност на решението. Моли да се обезсили решението като недопустимо и делото да се върне на СРС за разглеждане на предявеното основание или да се отмени решението като незаконосъобразно и искът да се отхвърли изцяло.

Третото лице помагач „Инвестбанк“ АД, чрез представителя си, е взело становище за недопустимост на решението. Поддържа доводи, че ищецът е изменил правното основание на иска си в първото съдебно заседание и е предявил иск по чл. 74 ЗЧСИ, вр. с чл. 45 ЗЗД - за непозволено увреждане от действия на ЧСИ по събиране на такси по ИД, които са недължими, а съдът е приел за разглеждане този иск. Въпреки това в решението СРС се е произнесъл по иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – за неоснователно обогатяване, какъвто не е предявен. По същество се поддържат доводи, че не налице и фактическия състав на чл. 74 ЗЧСИ вр. с чл. 45 ЗЗД, като се поддържат съображенията, изложени във въззивната жалба. Излага множество съображения, че не е налице прекратяване на делото по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като доброволното плащане след завеждане на делото има за последица както прекъсване на давностния срок, така и прекъсване на преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Счита, че таксите към ЧСИ се дължат от длъжника, независимо дали задължението е заплатено от негова страна след започване на изпълнителното производство доброволно, което изключва противоправността в действията на ЧСИ и наличието на вреда за длъжника.

Сочи, че обезщетението по чл. 441 ГПК, вр. с чл. 45 ЗЗД се дължи само за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие – незаконните действия на ЧСИ. По тези и допълнителни съображения моли да се обезсили решението и да се върне делото на друг състав, респективно – да се отмени и иска да се отхвърли като неоснователен.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на обжалване. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Тъй като решението се оспорва изцяло от ответника въззивният съд намира, че то е валидно, но недопустимо постановено.

С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, задължение на решаващия съд е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения, с които се индивидуализира спорното материално право и съгласно заявения петитум. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното решение, когато съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет, по който не е бил сезиран - когато е разгледан иск на непредявено основание, за което не са изложени обстоятеллства от страната в исковата молба.

В случая в оспореното решение съдът се е произнесъл по иск с правно основание 3 по чл. 55 ЗЗД - неоснователно обогатяване - за връщане на сумата 12 048, 95 лв., която ищецът твърди, че е преведена на ЧСИ без правно основание в изпълнение на наложен от него запор в „Юробанк България" АД по изп. дело № 228/2015 г. на ЧСИ Г. Д..

Съдът констатира, че в исковата молба действително се съдържат твърдения, че посочената сума е неоснователно събрана от ЧСИ по вече прекратено изпълнително производство по силата на перемция - по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и поради настъпило погасяване на вземането по споразумение с взискателя.

В същото време, в първото по делото съдебно заседание на 26.04.2022 г. ищецът е изложил, че по смисъла на чл. 214 ГПК прави изменение на основанието на иска, без да променя размера му, като излага твърдения, че претендира сумата като понесени от него вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ Д. (неправомерно наложен запор), по смисъла на чл. 74 ЗЧСИ, вр. с чл. 441 ГПК, и чл. 45 ЗЗД. СРС е докладвал, че сумата се претендира вече като вреди от действия на ответника, приел е това изменение и повторно е разпределил доказателствената тежест на страните за установяване на причинени вреди от незаконосъобразни действия на ЧСИ по иска по чл. 74 ЗЧСИ, вр. с чл. 45 ЗЗД - доказване от ищеца на извършени незаконосъобразни действия на ЧСИ, от които са настъпили вреди за него в размер на 12 048, 95 лв., пряка причинна връзка между вредите и действията на ЧСИ.

Въпреки тока допуснатото изменение по чл. 214 ГПК, в решението съдът е разгледал предпоставките за уважаване на иска за неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД - връщане на получено без основание. Въззивният състав констатира, че произнасянето касае изцяло предпоставките по чл. 55, ал. 1 ГПК - за връщане на полученото при начална липса на основание - предаване на процесната сума от ищеца на ответника, получаването й от ответника, както и разместването на благата да е станало без правно основание. СРС е разгледал изцяло началната липса на основание за имущественото разместване, като е приел, че такава се установява и искът за връщане на претендираната сума е основателен.

Предвид изложеното, като съобрази оспорването и на двете страни в производството, настоящият състав намира, че не става въпрос за погрешно квалифициране на иска по чл. 55 ЗЗД, вместо по чл. 74 ЗЧСИ вр. с чл. 441 ГПК и чл. 45 ЗЗД и за неправилност на съдебното решение, при погрешна правна квалификация, а се касае до недопустимо произнасяне по непредявен иск.

Този извод се налага поради факта, че в хипотезата на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и при трите фактически състава - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ положителния факт е факта на плащане на сумата, чието връщане се претендира (в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1) . СРС се е произнесъл изцяло по материалните предпоставки за основателност на иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД – направена в полза на ответника престация на парична сума, получена без основание.