Решение № 2857 от 27.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2857 гр. Варна, 27.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110116766 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. М. Д. срещу В. Х. С., П. Х. С., Х. Т. Х. и В. Т. Х., с която е предявен петиторен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че А. М. Д. е собственик по силата на наследство и присъединено давностно владение, продължило повече от десет години, считано от 06.06.1991 г. до наши дни на недвижим имот, представляващ жилище *** ***, ***, находящо се в с. ****, общ. ***, обл. Варна, *** със застроена площ от 53,29 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение *** с полезна площ от 14,81 кв.м., както и на 14,6570 % ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху мястото от 60,04 кв.м., който имот е с идентификатор *** по КК и КР на с. ****, общ. ***, обл. Варна.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищецът е наследник на М. Х. Д., починал на 19.05.2022 г. и че приживе наследодателят му е притежавал жилище, представляващо апартамент *** ***, ***, ***, находящо се в с. ****, общ. ***, обл. Варна.

Сочи се, че след смъртта на баща си ищецът при предеклариране на имота е установил, че в данъчната служба при общ. *** и СГКК – Варна като собственици на горепосоченото жилище са записани В. Х. С., П. Х. С., Х. Т. Х. и В. Т. Х., които всъщност са собственици на съседното жилище. Посочва се, че през 2019 г. ответниците са установили, че апартаментът, който владеят и в който живеят, който е с идентификатор *** не отговоря на документа им за собственост- жилище *** ***, ***, находящо се в село ****, общ. ***, обл. Варна, за което са образували гр. д. № 20980/2019 г. по описа на ВРС, 30-ти състав, решението по което е потвърдено с решение на ВОС по въззивно гр. д. № 1978/2021 г. С горепосоченото решение е прието за установено, че недвижим имот с идентификатор ***., представляващо жилище *** находящо се в с. ****, общ. ***, обл. Варна със застроена площ от 14,81 кв.м., както и 14,6570 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото от 60,04 кв.м. на ПИ с идентификатор *** и ***. под обект с идентификатор *** е собственост на ответниците.

Сочи се, че в хода на съдебното производство е установено, че жилище *** описано в нот. акт за покупко-продажба ***, том ***, рег. № ****, дело **** представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. по одобрени КККР на с. **** със Заповед № РД-18-15/25.02.2015 г. на ИД на АГКК и е с административен адрес с. ****, ***, ****, ***, ***, а жилище *** описано в Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти № 284/17.06.1991 г., представлява самостоятелен 1 обект в сграда с идентификатор ***. по одобрени КККР на с. **** със заповед № РД-18-15/ 25.02.2015 г. на ИД на АГКК е с административен адрес: с. ****, ***, ***, ***, ***.

Поддържа се, че както наследодателят на ищеца М. Д., така и неговите наследодатели, винаги са живели в с. ****, ул. „***“, *** , ***, ***, въпреки че в договор № 280/06.06.1991, с който е придобита собствеността, съответно в нот. акт с вх. рег. № **** г., акт. ***, дело № *** на СВ – Варна имотът е записан като ***, ***, ***. Твърди се, че ищецът е присъединил осъщественото владение на неговия праводател от момента на закупуване на имота от Община – *** на 06.06.1991 г. до завеждане на настоящото дело, с което имотът е придобит по давност, тъй като същият се владее непрекъснато за период по-дълъг от тридесет години от праводателите на ищеца, а в последствие и от него, като в посочения период никой по какъвто и да е било начин не е смущавал владението им и не са били предявявани никакви претенции от трети лица по отношение на него. Сочи се, че правният интерес на ищеца за иницииране на настоящото производство изхожда от факта, че ответниците притежават документ за собственост за процесния имот (влязло в законна сила съдебно решение), което застрашава правото му на собственост.

С оглед на гореизложеното се моли съдът да приеме за установени между страните, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, представляващ жилище *** ***, ***, находящ се в с. ****, общ. ***, обл. Варна, ***.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който не оспорват допустимостта и основателността на така предявения иск. Не оспорват, че ищецът притежавал процесния недвижим имот, както и че М. Д. и неговите наследодатели винаги са пребивавали на този адрес, въпреки, че в Договор № 280/06.06.1991 г., с който са придобили собствеността върху горепосочения имот и съответно в издадения впоследствие нотариален акт имотът е записан като апартамент *** ***, ***., а не като *** ***, ***.

Признава се, че А. М. Д. е собственик на процесния недвижим имот, представляващ жилище *** ****, ***, ведно с прилежащото му избено помещение *** както и 14,6570% ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху мястото от 60,04 кв.м., който ПИ е с идентификатор *** по КК на КР на с. ****, общ. ***, обл. Варна.

В о.с.з. ищецът чрез адв. С. Г. поддържа исковата молба и моли за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК. Не претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответниците не се явяват и не се представляват в о.с.з.

Съдът, след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответниците, обективирано в депозираните писмени отговори на исковата молба.

В съдебно заседание е отправено и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 от ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същият да бъде уважен.

Водим от изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на В. Х. С., ЕГН **********; П. Х. С., ЕГН **********; Х. Т. Х., ЕГН ********** и В. Т. Х. , ЕГН **********, ч е А. М. Д., ЕГН ********** е изключителен собственик по силата на наследствено правоприемство и присъединено давностно владение, продължило повече от десет години, считано от 06.06.1991 г. до наши дни, на недвижим имот, представляващ жилище *** ***, ***, находящо се в с. ****, общ. ***, обл. Варна, *** със застроена площ от 53,29 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение *** с полезна площ от 14,81 кв.м., 2 както и на 14,6570 % ид.ч. от общите части на сградата и право на строеж върху мястото от 60,04 кв.м., който имот е с идентификатор *** по КК и КР на с. ****, общ. ***, обл. Варна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд - Варна.

Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3