Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 117 от 30.03.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 83/2026
Вид
Решение № 117
Подписан
30.03.2026
Състав
ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.164 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 ал. 1 пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 т.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Плевен, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20264400500083 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение №1890/03.12.2025 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 4807/2025 г. по описа на същия съд е отхвърлен, като неоснователен предявеният от Ю. И. Д. от гр. Славяново, ЕГН ********** против В. С. П. от гр. Славяново, ЕГН ********** и Ф. Н. П. от гр.

Славяново, ЕГН ********** иск по чл. 240 ал. 1 от ЗЗД за заплащане при условията на солидарност на сумата от 3 300 лв., представляваща непогасен остатък от задължение по договор за паричен заем от 31.05.2023 год.

Със същото решение е отхвърлен, като неоснователен предявеният от Ю. И. Д. от гр. Славяново, ЕГН ********** против В. С. П. от гр. Славяново, ЕГН ********** и Ф. Н. П. от гр. Славяново, ЕГН ********** иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане при условията на солидарност на сумата от 1 000 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 3 300 лв. за периода от 31.07.2023 год. до 06.08.2025 год.

Осъден е Ю. И. Д. от гр. Славяново, ЕГН ********** да заплати на В. С. П. от гр. Славяново, ЕГН ********** сумата от 6 800 лв., получена без 1 правно основание, ведно със законната лихва, считано от 11.09.2025 год. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът на Ф. Н. П. от гр.

Славяново, ЕГН **********, като неоснователен.

Осъден е Ю. И. Д. от гр. Славяново, ЕГН **********, да заплати на В. С. П. от гр. Славяново, ЕГН ********** и Ф. Н. П. от гр. Славяново, ЕГН ********** направените деловодни разноски в размер на 943, 30 лв.

Срещу постановеното първоинстанционно решение е постъпила въззивна жалба от Ю. И. Д. чрез пълномощника му – адв. Г. С. от ПлАК, в която се изразява становище, че същото е неправилно. Според въззивника, първоинстанционният съд е допуснал свидетелски показания за обстоятелства, като такива са недопустими, както и неправилно е интерпретирал събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Въззивникът моли

Окръжния съд, да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло иска така, както е предявен, ведно с претендираната мораторна лихва и разноските по делото, както и да отхвърли, като неоснователен и недоказан насрещния иск на ответниците.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите В.

С. П. и Ф. Н. П. чрез пълномощника им – адв. Л. М. от ПлАК, в който се изразява становище, че въззивната жалба е изцяло неоснователна, а постановеното решение на ПлРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС. Въззиваемите считат за неоснователно твърдението във въззивната жалба, че съдът неправилно е допуснал свидетелски показания за обстоятелства, за които те са недопустими, като посочват, че съгласно задължителната практика на ВКС, забраната за свидетелски показания за договори на стойност над 5000,00 лв. не е приложима, когато спорът не е за наличието на документ, а за смисъла на постигнатите договорености, обстоятелствата, при които е сключен договорът и дали задълженията са били изпълнени. Твърдят, че в случая, свидетелските показания са необходими и допустими, за да се установи, че действителната воля на страните не е била заемане на 6000,00 лв., а уреждане на отношения във връзка с имот или предишни задължения, както и че сумата по процесния договор никога не е била реално предадена. Според съдебната практика, дори при наличие на документ, какъвто в случая е договорът с нотариална заверка 2 на подписите, но без разписка за предаване на сумата, свидетели са допустими за опровергаване на съдържанието му, ако се касае за установяване на привидни действия или прикрити уговорки. Твърдят, че в представения договор от 31.05.2023 г. не е отразено, че сумата е предадена, липсва разписка и няма банков превод. Нотариалната заверка на подписите не удостоверява съдържанието или факта на плащане, а само авторството на документа.

Твърдят, че свидетелските показания на разпитания по делото свидетел – помощник-нотариус, както и липсата на разписка, водят до единствения възможен извод, а именно, че сумата от 6000,00 лв. не е предадена, следователно, договор за заем не е възникнал.

Въззиваемите считат за правилно първоинстанционното решение в частта, с която Ю. Д. е осъден да върне сумата от 6800,00 лв. Твърдят, че по делото е безспорно доказано, че ответникът В. П. е превел на ищеца общо 9300,00 лв. След като искът за заем от 6000,00 лв. е отхвърлен, поради липса на предаване на сумата, а от свидетелските показания се установява, че единственият реален дълг е бил 2500,00 лв., то разликата от 6800,00 лв. е получена от въззивника без правно основание.

Въззиваемите молят Окръжния съд, да потвърди изцяло първоинстанционното решение. Претендират направените разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, въззивникът Ю. И. Д. се явява лично и с процесуалния си представител – адв. Г. С., който поддържа въззивната жалба, като моли съда, да отмени първоинстанционното решение. Развива подробни съображения по съществото на спора. Не претендира разноски по делото.

В съдебно заседание, въззиваемите В. С. П. и Ф. Н. П. не се явяват и не се представляват. В постъпила писмена молба, пълномощникът – адв. Л. М. моли съда, да потвърди първоинстанционното решение. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции, съгласно списък по чл.80 от ГПК. Представя писмени бележки по делото.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирани страни, поради което е процесуално допустима.

3

Разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящето производство обхваща решението частично.

В частта, в която е отхвърлен насрещният иск по чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД предявен от Ф. П. против Ю. Д. решението не е обжалвано, поради липса на правен интерес и е влязло в законна сила.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, като съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран.

С въззивната жалба, както и с отговора по нея не се въвежзат нови фактически твърдения или нови обстоятелства, като Окръжният съд е обвързан с фактите приети от първата инстанция.

Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от РС-Плевен и тя е следната:

Не се спори между страните, че на 31. 05. 2023 год. са сключили договор за паричен заем за сумата от 6 000 лв., с нотариално заверка на подписите, която е следвало да бъде върната от въззиваемите - заематели на въззивника . заемодател до 31. 07. 2023 год. Изрично писмено е уговорена лихва при неиздължаване в срок след падежа от 1% на ден върху главницата за всеки просрочен ден.

Не е спорно, че въззиваемите са заплатили на три пъти обко сумата от 2700лв., съответно на 31.08.2023г. – 1200лв.; 12.10.2023г. – 1000лв. и на 16.11.2023г. – 500лв.

Установено по делото е и, че на 04.01.2023г. между същите страни – заемодател Ю. Д. и заемател В. П. е сключен договор за заем за сумата от 2500лв., който договор е сключен в устна форма. По отношение на неговия 4 размер правилни са изводите на съда, че следва да се приеме 2500лв., доколкото само ищецът –въззивник твърди, че сумата е била 4500лв.

Ответниците признават неизгодното за тях обстоятелство за поемана на задължение за 2500лв., което се потвърждава и от събраните по делото свидетелски показания, поради което и съдът счита, че между страните е сключен именно договор за заем за сумата от 2500лв.

Надлежно установено е по делото, че с парични преводи, чрез интернет платформа WISE въззиваемите са платили на въззивника следните суми: на 23.02.2023г. – 2000лв.; на 09.03.2023г. – 1050лв.; на 06.04.2023г. – 1050лв.; на 20.04.2023г. – 1000лв.; на 06.05.2023г. – 1000лв. и на 11.05.2023г. – 500лв. или до сключването на договора от 31.05.2023г. общо сумата от 6600лв.

При така установените фактически обстоятелства Окръжният съд стига до различни от първата инстанция правни изводи.

По главния иск по чл.240 ал.1 от ЗЗД.

Правилно РС-Плевен е изложил приложимите към договора за заем правни постановки – че същият е реален, което включва във фактическия състав за сключването му освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са предмет на договора.

Неправилно обаче съдът е приел, че не е установено предаването на посочената като заем сума от заемодателя на заемателя. За да обоснове този си извод съдът не е тълкувал волята на страните, а се е позовавал на свидетелските показания и обясненията на страните. Окръжният съд счита, че свидетелските показания в този случай са процесуално недопустимо доказателствено средство, тъй като са в нарушение на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, като липсва изрично съгласие на ищеца – въззивник за тяхното събиране.

/напротив има изрично противопоставяне в отговора на насрещния иск./ Тази норма изрично забранява установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. По делото няма данни страните да са в посочените родствени връзки, а размерът е 6000лв. Поради това се изключва възможността, както първата, така и втората инстанция да цени показанията на тези свидетели, за да установи сключването на договора и съответно реалния елемент – предаването на паричната сума.

5

Както е видно приложеният договор е с нотариална заверка на подписите, което е надлежно удостоверено и от изисканите от Нотариус П.Ц. документи. В него изрично е посочено, че Ю. Д. предоставя на В. П. и Ф. П. паричен заем за сумата от 6000лв., която заемополучателите се задължават да върнат.

Действително в договора не се съдържа клауза посочваща, че парите са предадени на същата или по-ранна дата, нито е приложена разписка или друг изходящ от въззиваемите документ в тази насока.

Тълкувайки действителната воля на страните в изпълнение на чл.20 от ЗЗД, както и фактическите действия на същите след сключване на договора, Окръжният съд счита, че договорът е надлежно сключен, съответно сумата е предадена на ответниците. На първо място използваната в договора формулировка „предоставя“ дава точна и ясна представа за извършеното от заемодателя действие не само за обещаване на паричен заем, а за реалното предаване на същия. В българския език има и по-точни термини за това действие, но страните са свободни да се договарят съгл. чл.9 от ЗЗД и сключеният от тях договор има силата на закон помежду им – чл.20а ал.1 от ЗЗД. Съдът е длъжен само да тълкува тяхната действителна воля.

Едновременно с това въззиваемият В. П., след датата на сключване на договора е заплатил на въззивника сумата от 2700лв., съответно на 31.08.2023г.-1200лв.; на 12.10.2023г. – 1000лв. и на 16.11.2023г. – 500лв. Тези му действия са конклудентни и съответно навеждат на извода, че същият е заплащал части от получения заем. Преводите на парични суми от заемополучателя към заемодателя, след сключването на договора за заем е недвусмислено признание за неговото съществуване. Абсолютно лишено от логика е плащането на пари, ако такива не са били заети от въззиваемите. С тази преводи задължението по заема е погасено частично до размера от 3300лв., който остава дължим към датата на завеждане на делото.