Решение № 193 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231110157193 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са от „Т.“ ЕАД срещу И. Д. М. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ, з а установяване съществуване на вземане за сумата от 200 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.11.2019 г., ведно със законната лихва, върху главницата от датата на заявлението-29.03.2023 г. до окончателното изплащане и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 23.68 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 10.03.2023 г. и за сумата от 6.84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 10.03.2023 г.

Ответникът И. Д. М. e получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК не е подал писмен отговор.

С Определение № 22731/02.06.2024 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Б.“ ООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 05.08.2006 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето 1 решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението Договор № 2570/09.10.2006 г. По делото е прeдставен Договор № Д-072/09.06.2020 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение(„Бруната“ ООД), от което е видно, че ищеца и третото лице-помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден.

Ответникът не успя да проведе обратно доказване.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

От приложеното по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №100, том VIII, рег.№ 12617, дело № 1312/2005 г. се установи, че процесния недвижим имотапартамент № 51, находящ се в гр.София, ж.к.„Дружба 1“ бл.23, вх.В, ет.5 е собствен на ответника Б.Т.И., като дарителят В.И.М. е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху имота. Видно от Препис-извлечение от акт за смърт № 0330/14.12.2006 г. дарителят В.И.М. е починал на 13.12.2006 г., т.е. преди процесния период, за който се претендира заплащането на потребената топлинна енергия.

Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, публикувани във в-к „Монитор“ и в сила от 10.07.2016 г.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 347.61 лева; сума за битово-горещо водоснабдяване от 1561.71 лева; сумата за дялово разпределение от 38.67 лева и сумата от изравнителните сметки (за възстановяване) от 11.19 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 1936.80 лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоснабдяване; за дялово разпределение и за изравнителни сметки (за възстановяване), както и лихва от 431.62 лева, считана от първия ден след срока на забавата 2 за плащане на задължението до 10.03.2023 г.

Съобразно правилото на диспозитивното начало, регламентирано в чл.6 ГПК и приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, предявения иск за главницата следва да бъде уважен за цялостния размер от 200 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 31.11.2019 г., както и предявения иск за мораторната лихва също следва да бъде уважен за цялостния размер от 23.68 лева и за периода от 15.09.2020 г. до 10.03.2023 г. Последица от уважаването на иска за главницата е и присъждането на законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК-29.03.2023 г. до окончателното изплащане.

Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. Независимо от това, че по делото не е предявен иск за главницата за дялово разпределение, то настоящият съдебен състав намира за неоснователен предявения акцесорен иск за сумата от 6.84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение и за периода от 16.10.2020 г. до 10.03.2023 г. и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.

На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата от 1018.84 лева, представляваща разноски- за държавна такса от 97.03 лева, възнаграждения за вещи лица от 776.26 лева и юрисконсултско възнаграждение от 145.55 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

Н а адвокат Н.И., като пълномощник на ответника следва на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.3 ЗА да му се определи адвокатско възнаграждение (като се редуцира претендираното) в размер от 400 лева (за заповедното производство и исковото производство) , съобразно направеното от ищеца още с исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК и с оглед решаването на правния спор да му се присъди адвокатско възнаграждение от 11.87 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против И. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Младост 1А“, блок 506А, вх. 2, ет. 4, ап. 28, иск по чл.

422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл.

149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 200 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 31.11.2019 г., ведно със законната лихва, върху главницата от датата на заявлението-29.03.2023 г. до окончателното изплащане.

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против И. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Младост 1А“, блок 506А, вх. 2, ет. 4, ап. 28, иск по чл.

422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 23.68 лева, представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия и за периода от 15.09.2020 г. до 10.03.2023 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против И. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Младост 1А“, блок 506А, вх. 2, ет. 4, ап. 28, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуване на вземането за сумата от 6.84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 10.03.2023 г.

ОСЪЖДА И. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Младост 1А“, блок 506А, вх. 2, ет. 4, ап. 28, да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 1018.84 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23 Б, да заплати на адвокат Н.И. И., ГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул.„Гургулят“ №31, ет.1, на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.3 ЗА, сумата от 11.87 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на страната на ищеца на трето лицепомагач „Б.“ ООД, ЕИК 041029500, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

"Братя Бъкстон" № 85.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4