Решение № 2644 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2644 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110145862 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против: 1) З. А. П., 2) Л. Ц. Д., 3) А. В. И. и 4) Д. В. И..

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 47, находящ се в гр. ***** Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 149, 60 лв. (76, 49 евро), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 54, 57 лв. (27, 90 евро), представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 16.07.2025 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят исковите суми в условията на разделност, както следва: З. А. П. – 2/6, Л. Ц. Д. – 2/6, А. В. И. – 1/6, и Д. В. И. – 1/6. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Л. Ц. Д., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия за исковия период. Оспорва наследодателката й М. Б. И. да е била собственик на имота. Твърди, че имотът е общинско жилище, собственост на общината, а наследодателката й М. Б. И. е била негов 1 наемател, но е починала на 04.07.2020 г., преди исковия период, като с протокол опис за фактическо предаване от 27.07.2020 г., също преди исковия период, имотът е бил предаден на Столична община. С оглед изложеното оспорва наличието на основание за дължимост на исковите суми. Наред с посоченото, твърди, че е направила отказ от наследството на М. Б. И.. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение с ищеца за исковия период.

Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника З. А. П., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия за исковия период. Оспорва наследодателката му М. Б. И. да е била собственик на имота. Твърди, че имотът е общинско жилище, собственост на общината, а наследодателката му М. Б. И. е била негов наемател, но е починала на 04.07.2020 г., преди исковия период, като с протокол опис за фактическо предаване от 27.07.2020 г., също преди исковия период, имотът е бил предаден на Столична община. С оглед изложеното оспорва наличието на основание за дължимост на исковите суми. Наред с посоченото, твърди, че е направил отказ от наследството на М. Б. И.. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение с ищеца за исковия период.

Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от ответниците А. В. И. и Д. В. И..

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заповед от 23.08.2017 г. на кмета на Столична, Район „Илинден“ М.

Б. И. е настанена в общинско жилище – апартамент № 47, находящ се в гр.

**********.

По делото е представен и договор за наем от 02.10.2017 г., сключен с М.

Б. И. за процесния имот.

Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, М. Б.

И. е починала на 04.07.2020 г., с наследници по закон: 1. С. Б. П.а – сестра, починала на 28.06.2021 г., с наследник по закон З. А. П. – син; 2. С. Б. И. – сестра, починала на 25.12.2005 г., с наследници – Л. Ц. Д. – дъщеря, В.Ц. И. – син, починал на 15.12.2008 г., с наследници по закон – З.Д. И. – съпруга, А. В.

И. – син, Д. В. И. – дъщеря.

Видно от представеното съдебно удостоверение, Л. Ц. Д. е направила отказ от наследството на М. Б. И., вписан в особената книга на съда под № 2498/14.11.2025 г.

Представен е протокол-опис за фактическо предаване на имота на 27.07.2020 г. от сестрата на М. Б. И. – С. Б. П.а.

2

Страните не спорят, че за исковия период в имота е извършвана услугата дялово разпределение от „Холидей и Райзен“ ЕООД.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая се установи, че М. Б. И. е била наемател на процесния имот до настъпване на смъртта й на 04.07.2020 г. Исковият период м.05.2021 г. – м.04.2022 г. е след тази дата, поради което за същия М. Б. И. няма качеството клиент на топлинна енергия, съответно – наследниците й не отговарят за тези задължения.

При това положение предявените срещу ответниците искове се явяват неоснователи и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.

3

На процесуалния представител на ответниците Л. Ц. Д. и З. А. П. следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от по 100 евро адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.

Ответниците А. В. И. и Д. В. И. имат право на разноски по делото, но доколкото не са поискали присъждането на такива, нито ангажират доказателства за извършването им, разноски не следва да й се присъждат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 против З. А. П., ЕГН **********, Л. Ц. Д., ЕГН **********, А. В.

И., ЕГН ********** и Д. В. И., ЕГН ********** искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за: сумата 76, 49 евро (149, 60 лв.), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот: апартамент № 47, находящ се в гр. ******* аб. № 243221, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 10.09.2025 г. до изплащане на вземането; сумата 27, 90 евро (54, 57 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 16.07.2025 г., които се претендират в условията на разделност, както следва: З. А. П. – 2/6, Л. Ц. Д. – 2/6, А. В. И. – 1/6, и Д. В. И. – 1/6 – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати на адв. В. В. П., на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата 100 евро адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита на ответника З. А.

П..

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати на адв. В. В. П., на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата 100 евро адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита на ответницата Л.

Ц. Д..

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Холидей и Райзен“ ЕООД.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4

5