Решение № 278 от 11.03.2026, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- Административно дело 86/2026
- Вид
- Решение № 278
- Подписан
- 11.03.2026
- В сила
- 11.03.2026
- Състав
- Бисерка Бойчева
Цитирани разпоредби
- чл.137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.138 ,ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143 ,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146,т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146,т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146,т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146,т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146,т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168,ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 ,ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл.165 · Закон за движението по пътищата
- чл.165,ал.1,т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172,ал.5 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 278
Монтана, 11.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - III състав, в съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
При секретар ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БИСЕРКА БОЙЧЕВА административно дело № 20267140700086 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 171,т.1,б“з“ /бб от ЗДвП,
Образувано е по жалба от Л. П. Л. от [населено място],[улица]против Заповед за прилагане на ПАМ №26-4506-000043/21.02.2026г. на младши оперативен дежурен към РДГП-Драгоман, ГПУ-Чипровци, с която на жалбоподателя и на основание чл.171,т.1,б“з“ /бб от ЗДвП е наложена ПАМ -временно отнемане на СУМПС, на водач до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 3 месеца,за нарушение на чл.103 ЗДвП.
В жалбата си иска отмяна на заповедта, като незаконосъобразна ,поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и материалния закон. В съдебно заседание ,чрез процесуалния си представител, адв. С. от АК-Монтана поддържа жалбата и моли заповедта да бъде прогласена за нищожна ,като издадена от некомпетентен орган ,каквито аргументи развива в с.з.,алтернативно моли за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна . Претендира разноски, съгласно списък.
Ответникът по жалбата – младши оперативен дежурен към РДГП-Драгоман, ГПУ-Чипровци се явява лично в съдебно заседание,оспорва жалбата и развива доводи за потврърждаване на заповедта ,като законосъобразна.
Административен съд-Монтана-ІІІ състав ,след преценка на оспорената заповед, доводите на страните и представените писмени доказателства, установи следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 от АПК.Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 24.02.2026г./л.8/, а жалбата срещу заповедта е депозирана чрез органа до съда на 24.02.2026г./л.3/,т.е. в 14 дневния срок по чл.149,ал.1 АПК,което я прави допустима за разглеждане.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Приети са доказателствата по административната преписка ,ведно с жалбата и доказателствата ,представени с нея.
С определение №233/26.02.2026г. съдът е допуснал до разпит по искане на ответника двама свидетели при режим на призоваване,които са разпитани в с.з. на 09.03.2026г. - мл. инсп. Д. М. Л. и мл. инсп. Д. Т. Д..
От разпита на св. мл. инсп.Д. М. Л.- актосъставител по АУАН серия АД бл.№ 0632108/21.02.2026г.,се установява ,че на дата 21.02.2026г. са били наряд в района на с.Гинци/гранична зона около 30 км от границата с ГКПП-Драгоман/ и забелязали черен автомобил на цвят , много мощен, който се движи изключително рисково, изпреварва на забранени места и автоматично го последвали. След звукова и светлинна сигнализация от служебен автомобил и впоследствие стоп-палка през десен преден прозорец на служебния автомобил водачът Л. Л. не се съобразил със сигналите за спиране , ускорил и продължил да се движи в посока с.Гинци-гр.Монтана.Твърди ,че след като ги забелязал ,водачът ускорил движението си и продължил да кара рисково. На 15 км след прохода Петрохан всички автомобили отбивали встрани, пътната настилка била затрупана със сняг, като автомобилът на жалбоподателя спрял едва след като се получила тапа от двете страни на пътя и всички автомобили спрели. Обадили се и на РУ-Берковица да го заградят, но това щяло да се случи след с.Бързия. След спирането извършили проверка ,изготвили докладна записка ,в която отразили, че резултатите от пробите за алкохол и наркотични вещества са отрицателни.
От разпита на св. мл. инсп. Д. Т. Д., че във въпросния ден и час на 21.02.2026г. се движели в колона и на огледалото за обратно виждане забелязал, че автомобил джип дава ляв мигач и изпреварва всички нарред ,при забранено изправарване и непрекъсната линия,без да се съобразява че отсреща може да идва автомобил.Карал рисково и барзал ,имало сняг по пътя.Ограничението на скоростта в тази зона била 30 км./ч. а той бил с много повече. Подали светлинен и звуков сигнал, но той не спрял ,в района на селото били зад него, но след него той натиснал газта и те изостанали. След Петрохан се получила тапа ,защото имало снегорин, който чистел пътя и тогава водачът на джипа спрял ,казал че не е чул ,извършили му проверка, но не установили нарушения. Преди това се обадили на дежурните в РУ-Берковица ,за да отцепят района при Бързия.
Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели , като обективни и в унисон с другите доказателства по делото.
От данните по делото се установява,че на жалбоподателя Л. П. Л. е съставен акт за установяване на административно нарушение серия АД, бл.№0632108/21.02.2026г. за това,че на 21.02.2026г. около 13,15ч.в с. Гинци ,по главен път ІІ-81 км.45+075 с посока на движение от гр.София към гр.Монтана управлява л.а. „Мерцедес“ с рег.№[рег. номер] негова собственост, като при подадена звукова и светлинна сигнализация от служебен автомобил с рег.№[рег. номер] и впоследстиве стоп- палка по образец през десен преден прозорец на служебния автомобил лицето преднамерено и целенасочено не се съобразява със сигналите за спиране ,ускорява и продължава да се движи с висока скорост към гр.Монтана .Същият е последван със звукова и светлинна сигнализация като е спрян за проверка на републикапнски път ІІ-81 в района на км. 56+200.По време на движението си водачът създава непосредствена опасност за другите участници в пътното движение,с което е нарушил чл.103 ЗДвП.Актът е подписан от нарушителя с обяснения, че е изпреварил на разрешен участък и не е превишил допустимата скорост ,в момента в който чул слаб сигнал спрял ведната на пътя вдясно.Въз основа на АУАН е издадена оспорената в настоящето производство ЗПАМ№26-4506-000043/21.02.2026г.,на младши оперативен дежурен към РДГП-Драгоман, ГПУ-Чипровци, с която на жалбоподателя и на основание чл.171,т.1,б“з“ /бб от ЗДвП е наложена ПАМ -временно отнемане на СУМПС, на водач до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 3 месеца,за нарушение на чл.103 ЗДвП.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая , заповедта е издадена от младши оперативен дежурен към РДГП-Драгоман, ГПУ-Чипровци , комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, на основание заповед №3282з-7194/17.12.2025г.,издадена от директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ , в частта й по т.1.4.-от полицейски органи в звената ОДЧ в ГПУ към РДГП ,какъвто е и мл. инсп.Л. Р. Л.,подписал заповедта за ПАМ.От своя страна, директорът на ГД“ГП“ е получил своята компетентност от Министъра на вътрешните работи ,който със своя заповед №8121з-1632/02.12.2021г. е предоставил правомощия по ЗДвП, на ГД“ГП“ , в частта по т.1.2.2.–в зоните на ГКПП, изградени на международни шосейни пътища –от полицейски органи на длъжности ,между които началник група ,полицейски инспектор VІ-V степен ,полицейски инспектор VІ-V степен/началник смяна/,командир на отделение ,полицай/старши полицай в ГКПП при ГДГП за дейностите по чл.165,ал.1,т. 1 от ЗДвП за проверка в АТСС за невръчени електронни фишове,неплатени глоби в срока за доброволно плащане и предоставяне възможност за тяхното заплащане на ПОС терминално устройство. Последната заповед е изменена с последваща заповед №8121з-1389/07.10.2024г.,която преповтаря съдържанието на предходната досежно кои категории полицейски служители в ГД“ГП“ и за кои дейности по ЗДвП имат компетенции по специалния закон,като доразширява компетенциите на последните. Зоната на действие на служители от ГКПП-Драгоман, ГПУ-Чипровци обхваща не само ГКПП-Драгоман ,но включва и 30 километрова зона в посока София ,вкл. път ІІ-81 София –Петрохан –Гинци. Съгласно Класификатора на републикански пътища в РБ, този път е второкласен и не представлява международно шосе. Международни шосета са обичайно автомагистралите и първокласните пътища. Същият не представлява автомагистрала ,каквито са : А-1-Тракия,А-2-Хемус;А-3-Струма;А-4 Марица;А-5 Черно море и А-6 Граница Сърбия/Калотина/-София.Не представлява и първокласен път ,през който преминават пътища Е-79,Е-70;Е-83;Е-772;Е-85;Е-871 ; Е-773;Е-87.Следователно, пътят София –Петрохан не е обхванат от компетентността на ГД“ГП“ по т.1.2.2 от заповед№8121з-1389/07.10.2024г. , при което полицейските служители към ГД“ГП“ не притежават компетентността да налагат ПАМ по ЗДвП за нарушения по специалния закон извън обозначените райони в т.1.2.2 от заповед №8121з-1389/07.10.2024г.на министъра на вътрешните работи -само в гранични зони , в района на международни летища и в зоните на ГКПП, изградени на международни шосейни пътища, какъвто второкласния път- ІІ-81 -София –Петрохан –Гинци-Берковица-Благово -Монтана, не е. Материалната компетентност на органа да издаде акт като процесния произтича от закона и при липса на такава ,издадената заповед е нищожен акт.Компетентността по чл.165 ЗДвП е на министъра на вътрешните работи и само той може да я възлага на определени служби, между които ГД „ГП“ и то в зависимост от функциите им по ЗМВР-чл.39,ал.3 ,където е регламентирано ,че „Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 6 – 9 в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, във вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми.“.Ограничаването на компетентността със заповед №8121з-1389/07.10.2024г.на министъра на вътрешните работи -до зоните на ГКПП, изградени на международни шосейни пътища ,прави заповедта нищожна.
Предвид гореизложеното ,настоящият състав намира ,че процесната заповед за ПАМ е издадена от некомпетентен орган, при липса на материална компетеност ,макар и при наличие на териториална такава ,доколкото органите на гранична полиция действат в съответен район, в зоната на действие на ГКПП-Драгоман - 30 км зона в посока София ,където в района на с.Гинци е спрян водача , при което оспорената заповед се явява нищожна, като постановена от некомпетентен орган.
В АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове. В доктрината и съдебната практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Съобразно това, нищожен се явява само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици към които е насочен. Липсата на компетентност на органа, издал акта е винаги основание за неговата нищожност.
При наличие на толкова съществен порок ,като нищожност на акта ,съдът не следва да обсъжда основанията за законосъобразност на заповедта по чл.146,т.2-5 АПК ,а следва да прогласи нейната нищожност.Това е задължение на съда ,съгласно императивната норма на чл.168,ал.2 АПК , съгласно която „Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това“. В с.з. адв. С., като процесуален представител на жалбоподателя изтъква като основно процесуално нарушение от категорията на съществените, че заповедта е издадена от орган, извън пределите на неговата материална компетентност, което възражение се явява основателно,по изложените по-горе съображения. Безпредметно е да се обсъждат основанията за незаконосъобразност по чл.146,т.2-5 АПК за форма на акта ,допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон и целта на закона ,защото дори хипотетично да приемем ,че заповедта е издадена при липса на други нарушения на закона, същата е издадена от некомпетенен орган по см на чл.146,т.1 АПК ,което има за последица прогласяването и за нищожна.
Разпечатката съдържа 26 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70705337-d47d-43cf-9171-8820cd0288d2