Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 420 от 28.11.2024, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Административно наказателно дело 475/2024
Вид
Решение № 420
Подписан
28.11.2024
В сила
31.12.2024
Състав
Недко Цолов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 2, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 43 · Закон за измерванията
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 337, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Ботевград, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20241810200475 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. Г. С., ЕГН ********** против електронен фиш серия К №****, издаден от ОДМВР-С****, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал. 4, вр. ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева, за извършено от нея нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Становищата на страните:

В жалбата си жалбоподателя моли процесния електронен фиш да бъде отменен с твърдения, че е незаконосъобразен. Според него основанията за отмяната му се изразяват в това, че процесният фиш не съдържал пълно, ясно и конкретно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Не било ясно месторазположението на пътния знак за ограничаване на скоростта спрямо мястото на извършване нарушението, с оглед обхвата му на действие. Оспорва се и техническата изправност на АТСС. Твърди се, липсата на значителен брой реквизити в обжалвания фиш.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

1

Ответната страна ОД на МВР- С**** редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и писмена защита наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и прекомерност на разноските в съдебното производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Според процесния ЕФ на 11.04.2023г. в 09.53 часа, в Софийска област, община Ботевград, АМ-Хемус 40+452 км посока от гр. Варна към гр. С****, при ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Ягуар Ф Пейс, с регистрационен номер ****, собственост на жалбоподателя, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1. При разрешена стойност на скоростта 80 км/ч., е установена скорост на движение на описания автомобил от 126 км/ч, като след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 % при измерване на скоростта е установена превишена стойност на скоростта 42 км/ч., като нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш ****г.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. № ****г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № **** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.

По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на собственика на автомобила.

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

2

Не е подадено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № ****г.; ежедневна форма на отчет образец №11 отразен в ЕФ; заповед № ****г. и заповед №****г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 11.04.2023г., справка за собственост на МПС; справка-отговор на АПИ, ведно със схема на пътни знаци ограничаващи скоростта на движение на МПС при км 40+452 на АМ Хемус с посока на движение към гр. С****, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

Противно на възраженията на жалбоподателя, от справката на АПИ и схемата към нея се установява категорично, че към датата на извършване на нарушението /11.04.2023г./ при км 40+452 пътното платно в посока гр. С**** е действал знак „В26” /Забранено е движението със скорост, по-висока от означената 80км/, монтиран на км 40+640 и обхват на действие до км 39+080 (1560м). Следователно автоматизираното техническо средство е монтирано след пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак ограничаващ скоростта на движение, поради което следва да се приеме, че водачът в момента на заснемането е управлявал в рамките на участъка, касаеш това ограничение.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По делото са представени данни за осъществена последваща проверка по смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 12.09.2022г.

Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.

Ето защо и това възражение се приема за несъстоятелно.

За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението 01.10.2022г. вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2, 3 т. 8 от ЗДвП (с ДВ бp. 54 от 05.07.2017 г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 01.10.2022г. не е било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.

От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

От правна страна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него, то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е 4 допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.

От приложената справка от КАТ е видно, че собственик на процесния автомобил е жалбоподателят. Доколкото най-късно към датата на подаване на жалбата /12.07.2024г./ вече е знаел за издадения на негово име Електронен фиш и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е подал в законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час, настоящият съдебен състав счита, че в случая именно с оглед на цитираните по-горе законови разпоредби следва да се ангажира административно-наказателната отговорност именно на него, а и той не твърди друго лице да е управлявало автомобила.

Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол „ ARH CAM S1, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.

54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно 5 разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № 17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № **** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване на техническото средство – АМ Хемус, км. 40+452 с посока към гр. С****, времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 80 км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.