Решение № 351 от 07.05.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Бургас, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20252100500398 по описа за 2025 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***, чрез адв. Х. А. Манчев от САК;съдебен адрес за получаване на книжа,съобщения и уведомления:гр. София, район Лозенец, ***-6, етаж 1, офис 1 срещу Решение № 2780 от 30.12.2024 г., постановено по гр. д. № 7440/2023 г. на PC - Бургас, с което съдът частично отхвърля предявеният иск срещу Т. Я. Т., с ЕГН - **********.

Във въззивната жалба се изтъква, че първоинстанционното решение е правилно в частта, уважаваща първоначално предявения иск в размер на 76,50лв. главница, представляваща неплатен остатък от цена за мобилно устройство по Договор за продажба на изплащане, сключен на 05.12.2018г., ведно със законната лихва от 24.07.2023 г. до окончателното й изплащане, но е неправилно в обжалваната част, с която се отхвърля, като неоснователен предявеният иск в размер на 198, 45 лв., явяващ се цена за предоставени електронни съобщителни услуги по Договор М4667810, идентифициран с уникален номер 504406057, за периода от 19.08.2020 г. до 09.02.2021 г., а също и искът за неустойка в размер на 186, 39 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 24.07.2023 г. до окончателно плащане, както и този в размер на 116,46 лв. –сумата представляваща мораторна лихва.

В обжалваната част решението се счита за неправилно, което се подкрепя от следните съображения:

Първоинстанционното решение сочи, че поради непредставянето с исковата молба на Приложение № 1 към Договор № 504406057, сключен между „А1 България" ЕАД( към онзи момент 1 все още с наименованието „Мобилтел" ЕАД) и Т. Я. Т., сумата в размер на 198,45лв., представляваща цена за предоставени електронни съобщителни услуги, е недължима поради липса на доказателство за наличието на облигационно правоотношение между страните. Първата инстанция е приела за недоказано задължението на ответника към ищеца за горната сума, като на същото основание отхвърля и иска за неустойка за сумата от 186, 39 лв., както и акцесорните претенции за мораторна и законна лихва върху тези две главници.

За това страната представя Приложение № 1 към Договор № 504406057, сключен между „А1 България” ЕАД и Т. Я. Т. и сочи, че подаването на настоящата въззивна жалба е първият възможен момент за ангажирането на това доказателство, с което да докаже основателността на исковата претенция в отхвърлената й част.Моли за приемането му.

Първоинстанционното решение се сочи за неправилно и защото при уважен главен иск в размер на 76, 50 лв. - главница, представляваща неплатен остатък от цена за мобилно устройство по Договор за продажба на изплащане, сключен на 05.12.2018 г., е отхвърлен акцесорният иск за мораторна лихва поради неиздаването на фактури за дължимите от ответника три месечни вноски.

Във връзка обосноваване на претенцията за мораторна лихва се представят три фактури, издадени от А1( Фактура № 0416137098 от 19.08.2020 г., Фактура № 0417687162 от 21.09.2020 г. и Фактура № 0419633069 от 19.10.2020 г.), които страната също моли да бъдат приети.

Направено е и искане за назначаването на вещо лице, което да изготви счетоводна експертиза и след проверка в счетоводството на въззивника да отговори на следните въпроси:

1) Налице ли са счетоводни отразявания в счетоводството на ищеца за забава спрямо съответните падежи на дължимите вноски по главница ?

2)Какъв е размерът на непогасените парични вземания на ищеца по Договора към датата на подаване на иска - поотделно: 1. в общ размер; 2. дължима главница; 3. начислени неустойки?

С оглед изложеното се моли за отмяна на Решение № 2780 от 30.12.2024г., постановено по гр. д. № 7440/2023 г. на PC - Бургас в обжалваната част и се иска вместо него да бъде постановено решение по същество в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД за признаване на задължението в пълния претендиран по делото размер, ведно с присъждане на разноските в настоящото производство.

БОС е намерил направените доказателствени искания за преклудирани с оглед разпоредбата на чл.266, ал.2 от ГПК и не ги е уважил.

Представен е писмен отговор на въззивната жалба от адв. М.Праматарова със служебен адрес: гр.Бургас, ул.“Борислав“ №30, като особен представител на въззиваем ответник Т.

Я. Т. с ЕГН **********.

В него въззивната жалба на ищеца „А1 България" ЕАД се сочи за неоснователна. Страната поддържа, че първоинстанционният съд правилно и мотивирано е постановил решението си по гр.д.№ 7440/2023 г., като е преценил представените доказателства на ищеца и направените възражения.Счита, че не е нужно да се назначава счетоводна експертиза, но предоставя произнасянето по направеното искане на преценката на съда.Не ангажира доказателства.

Предвид горното, проверката на БОС по чл. 267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима, а тази по чл.269 от ГПК, определя като изцяло валидно и допустимо в обжалваните части решението на първата инстанция.

По съществото на спора, съобразно с въведените оплаквания за неправилност на 2 решението, при съвкупна преценка на събраните доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.205 от ЗЗД, предявени от “A1 България” ЕАД- София, против Т. Я. Т. от гр. Бургас за установяване на парични вземания, заявени по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед против ответника, за което е било образувано ч. гр. дело № 4406/2023г. на РС Бургас, по което такава е била издадена за сумата 198.45 лв., представляваща цена за предоставени електронни съобщителни услуги по Договор М4667810, идентифициран с уникален номер 504406057 за периода 19.08.2020г. – 09.02.2021г.; за сумата 76.50 лв., представляваща остатък от цената за устройство по Договора за продажба на изплащане; за сумата 186.39 лв., явяваща се неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната; за сумата от общо 116.46 лв., представляваща сборна мораторна лихва, начислена върху главниците от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до тази, предхождаща подаването на заявлението – 23.07.2023г., ведно със законната лихва считано от 24.07.2023г. до окончателното плащане, както и за сторените в заповедното производство деловодни разноски: 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се правен интерес от предявяването на иска, т.к. заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което предприемането на производството по чл.422 от ГПК е указано от съда.Молило се е за постановяването на решение, с което съдът да признае за установено по отношение на Т., че дължи горните суми. Претендирани са и разноски.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначения му особен представител адв. М.

Праматарова, оспорва претенциите и иска от съда отхвърлянето им. Излагат се съображения, че дружеството – в нарушение на ОУ не е изключило абоната веднага след като е спрял да плаща, а го е оставило да използва телефона и да натрупва сметки, както и че не го е уведомило писмено, че разваля договора. Възразява се и срещу част от вземанията – за неустойки и лихви поради погасяването им по давност.

С обжалваното решение претенцията е уважена частично , като е признато вземането от 76,50лв.,представляващо неплатен остатък от цена за мобилно устройство по Договора за продажба на изплащане от 05.12.18г., ведно със законната лихва считано от подаването на заявлението(24.07.23г.) до окончателното издължаване, за което е издадена заповедта по ч.гр.д.

№4406/23г. на РС –Бургас, като в останалата част заявените вземания са отхвърлени, счетени за неоснователни.

За да отхвърли последните, съдът е приел, че липсват доказателства за осъществяване на мобилната услуга, която е била претендирана в заповедното производство като насрещна цена- не е представено нито Приложение №1, нито фактурите, чието издаване за доставената услуга се е твърдяло от ищеца.Останалите претенции се сочат за неоснователни, поради недоказване на твърдяната облигационна връзка, чието неточно и забавено изпълнение е основание за дирене на обезщетение(неустойка) и мораторна лихва за забава.

Въззивният съд изцяло споделя крайния правен извод на РС-Бургас за неоснователност на заявените претенции.

По отношение отхвърлянето на иска за признаване на вземането за доставени електронно съобщителни услуги от А1на физическото лице- абонат, ведно с този за неустойка и законна лихва 3 за забава, включително за мораторна такава до подаването на заявлението в заповедното производство, БОС изразява съгласие и със съображенията, обосноваващи разрешението на така поставения правен спор, като препраща към мотивите на атакуваното решение, в които те са изложени на основание чл.272 от ГПК.

В отговор на въведените с жалбата оплаквания, БОС отбелязва следното:

Спор по фактите, релевантни за казуса не е пренесен пред въззивния съд, като предвид неприемането на представените с въззивната жалба доказателства за осъществена електронно съобщителна услуга, сочещи и стойността на същата, ведно с Приложение към Договор № 504406057, сключен на 07.07.2016г. между “A1 България” ЕАД /предишно наименование ”Мобилтел” ЕАД/ и Т. Я. Т., важимите за разрешаването на спора обстоятелства остават непроменени и се приемат от БОС така, както са установени от първоинстанционния съд.Между страните е сключен горепосоченият договор, съгласно който операторът се е задължил да предоставя на абоната електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, съобразно Общите условия на дружеството – чл.3, т.3.1. В чл.3, т.3.2 от договора е предвидено, че всяка избрана от абоната услуга или пакет от такива, в това число: срок на ползване, ценови условия, приложимите Общи условия и др., се описват в приложения, представляващи неразделна част от договора. Съгласно чл.5, влизането в сила, срокът и условията за подновяване и/или прекратяване на договора за всяка отделна услуга, както и дължимите от абоната неустойки или обезщетения се посочват в съответното приложение по т.3.2 или по друг начин, когато това е приложимо с оглед използваното средство за заявяване на конкретната услуга – т.5.1, а според т.5.2, изр.2 – договорът е в сила, докато е налице действащо приложение или друго споразумение за ползване на услуги, сключено към него.

В исковата молба се съдържа твърдението, че към горния договор е сключено Приложение № 1, с което е уговорено ползването от абоната на мобилна услуга “A1 ONE Unlimited 32” – с тарифен план – 32.99 лв. месечно без ДДС за мобилен номер ***, както и че за периода от 19.08.2020г. до 09.02.2021г. операторът е изпълнявал стриктно задълженията си по този договор.

Обаче ищецът не представя никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения нито в заповедното производство по чл.410 от ГПК (образувано като ч. гр. дело № 4406/2023г. на РС Бургас по искане на кредитора, заявил, че насрещната страна не е изпълнила задължението си да заплати цената на доставената й ел. съобщителна услуга за периода 19.08.20г.- 09.02.21г. в размер от общо 198.45 лв.), нито в исковото пред първа инстанция. По делото не е представено цитираното в исковата молба Приложение, което според визираното в т.3.2 от договора на страните би следвало да сочи всички параметри и условия, при които се сключва той, вкл. срок на ползване и ценови условия. Липсват и фактурите за доставката, описани в исковата молба по номера, дата на издаване, падеж, отчетен период и размер на задължение.

Същевременно трябва да се отбележи следното:първо, че с доклада си по чл.140 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест и е указал на ищеца, че следва да докаже пълно и главно наличието на твърдяното облигационно правоотношение с ответника, изпълнението на задълженията си по него, надлежното прекратяване (разваляне) на договора за предоставяне на телекомуникационни услуги, както и размерите на претенциите си и второ, че жалбата не съдържа оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални пропуски и неизпълнение на задълженията му, визираните в цитираната норма, които да са довели до неяснота на фактическата обстановка или са попречили на носещата доказателствената тежест по делото страна да го попълни с данните, нужни за произнасяне.