Решение № 524 от 16.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Варна, 16.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Петранка Н. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20223110200116 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на „ВДК” ЕООД, ЕИК 148000203, със седалище гр.***, представлявано от управителя В.Д.К., чрез адв. Х.Х., ВАК срещу НП № 613741F631590/26.11.2021 год. на Началник отдел „Оперативни дейности” –Варна в ГД .”Фискален контрол”, с което за извършено нарушение на чл.25, ал.1,т.1, от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, на осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лв..

С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се твърди, че същото е неправилно,незаконосъобразно, посоченото в него не отговаря на действителната фактическа обстановка и при съставяне както на НП, така и на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се подробни доводи в тази насока.

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адвокат Х.

Х., ВАК.

Въззиваемата страна – ТД на НАП Варна, редовно призована се представлява от юк.

Д.П., която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

Актосъставителят, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН № F631590/18.10.2021 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на 09.10.2021 год. при извършена проверка /обективирана в Протокол за извършена проверка , сер. АА, № 0437500/09.10.2021 год./ на търговски обект 1 по смисъла на пар.1,т.41 от ДР на ЗДДС- автоморга, находяща се в гр.Варна, ЗПЗ, бул.” Владислав Варненчик” № 281, стопанисван от „ВДК” ЕООД, ЕИК 148000203 . При проверката органите по приходите изискали от управителя на дружеството – В.Д.К. да бъде представена разпечатка КЛЕН за регистрираните продажби на 09.10.2021 год. от фискално устройство – Daisy Compact M с ИН на ФУ DY438175 и ФП № 36596211.

Във връзка с извършена проверка на 09.10.2021 год. около 11.04 часа в обекта – авто морга находяща се в гр.Варна, ЗПЗ, бул.” Владислав Варненчик” № 281, стопанисван от „ВДК” ЕООД, ЕИК 148000203 е извършена продажба в брой на ЦВ. Р. П. на един брой дясно странично огледало за л.а. „Ауди А4“ с единична цена – 30.00 лв.. За извършената продажба не е издаден и връчен на клиента фискален касов бон от гореописаното налично в обекта фискално устройство.

Установеното при проверката дало основание на административния орган да приеме, ч е „ВДК” ЕООД, ЕИК 148000203 , като задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ не е изпълнило задължението си да отчита и регистрира всяка извършена продажба на стоки или услуги в или от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от въведените в експлоатация в обекта фискални устройства, с което е нарушило разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ.

Акта за административно нарушение е предявен и връчен на представляващия дружеството, което в графата бележки и възражения не отразило, че има такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН е направено възражение по съставения АУАН.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на осн.чл.185,ал.1 от ЗДДС на дружеството „имуществена санкция“ в размер на 500.00 /петстотин/ лв. за извършено нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя В.И., който потвърждава изложеното в акта за административно нарушение.

С показанията си св.Ц.П. потвърждава казаното от св.В.И., като допълва, че той е направил контролната покупка на дясно странично огледало за л.а. „Ауди А4“ с единична цена – 30.00 лв..

По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел К.Г., от чиито показания се установява, че не работи в дружеството „ВДК” ЕООД, ЕИК 148000203, обект – автоморга находяща се в гр.Варна, ЗПЗ, бул.” Владислав Варненчик” № 281. Твърди, че той е наел „клетка“ в стопанисваната от жалбоподателя К. автоморга в която сглобявал свой спортен автомобил. Сочи, че при него е дошло неизвестно лице /св.П./ което му обяснило, че ще пътува, а му било счупено дясното огледало на лекия автомобил марка „Ауди А4“. Допълва ..“исках да направя добро на човека и да му дам огледалото“, ..“казах му тридесет лева и той плати“. На проверяващите заявил, че не работи в автоморгата, че „няма достъп до офиса, те са заключени когато го няма г-н К.“ Призован и разпитан в качеството на свидетел е и Е.Г., който в показанията си сочи, че понастоящем не работи в автоморгата., а е работил в нея преди около 10-15 години. Също твърди, че моб. Тел. № 0888/34-04-83 е негов персонален номер, който го има записан на табелата на автоморгата в която работел. Допълва, че понастоящем работи на пристанището в събота и неделя.

Съдът кредитира показанията на свидетелите И., П., Г.и Г., като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите - И., П., Г.и Г., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

2

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна.

Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган началник отдел „ Оперативни дейности” – Варна, ЦУ на НАП, въз основа на Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 год. на Изпълнителния директор на НАП .

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

При така изяснената фактическа обстановка и въз основа на представените доказателства, съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В резултат на осъществената служебна проверка и контрол от страна на настоящата съдебна инстанция се установи, че са допуснати съществени нарушения на изискванията на административно наказателния процес, касаещи разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Съгласно разпоредба на чл.42, т.4 от ЗАНН акта за установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН въвежда като задължителен законов реквизит на наказателното постановление описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Налице е неопределеност и неяснота на обжалваното наказателно постановление по отношение на мястото на извършване на нарушението, което води до липса на възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил административно наказание.

Състава на съда намира, че вмененото на дружеството нарушение не е доказано.

Правно релевантният момент на дължимото поведение – издаването на фискален бон е регламентиран с чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г., според която разпоредба задължението за издаване на фискална касова бележка е за всяка продажба „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1“, в които изключения няма данни настоящата казус да попада.

Понятието „плащане“ не съвпада по смисъл с понятието „продажба“, доколкото второто се отнася до реализиране на търговска сделка в съответствие с нормативните изисквания на гражданското законодателство. „Плащането“, за разлика от „продажбата“, визира фактическо действие по предаване от купувача на продавача на определена сума пари, представляваща цената на стоката. В тази връзка издаването на касов бон е дължимо при преминаване на сумата от купувача във владението на продавача, независимо дали самата сделка по продажбата е реализирана в пълнота и докрай в този момент.

В тежест на административно наказващия орган да докаже констатираното административно нарушение, тъй като той носи тежестта на доказване на вмененото на наказаното лице „административно” обвинение. В този смисъл нито наказващият орган при издаване на обжалваното наказателно постановление, нито служителите от ТД на НАП Варна при извършване на проверката на място в процесния обект, са положили каквито и да е усилия за установяване на действителното фактическо и правно положение относно 3 посочената в нефискалния бон сума.

По разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ТД на НАП - Варна следва да се присъдят в полза на дружеството . Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

По делото има представено пълномощно, но липсват доказателства за направени разноски.

По горепосочените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 613741-F631590/26.11.2021 год. на Началник отдел „Оперативни дейности” –Варна в ЦУ на НАП, с което на „ВДК” ЕООД, ЕИК 148000203, със седалище гр.***, представлявано от управителя В.Д.К., за извършено нарушение на чл.25, ал.1, т.1, от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на осн.чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лв..

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Варна в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4