Решение № 6209 от 13.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6209 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20251100501181 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 418254/23.12.2024 г., подадена от ответника в първоинстанционното производство „Гео Пет-М“ АД, ЕИК 130552297, чрез юрк. Р., срещу Решение № 21205/22.11.2024 г., постановено по гр. д. № 14386/2024 г., по описа на СРС, 90 състав, в частта, с която е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата в размер от 1317,18 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м.

04.2022 г., доставена до имот в гр. София, ул. ********, абонатен № ********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на заявителя и за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.01.2024 г. по ч. гр. д. № 71305/2023 г., по описа на СРС, 90 състав.

1

Въззивникът излага подробни доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Намира акта на районния съд по съществото на спора за нищожен, доколкото се твърди произнасяне на съда по отношение на различен топлоснабден имот от този, посочен първоначално от ищеца в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Допълва, че доставката на топлинна енергия до посочения в исковата молба недвижим имот е била предмет на друго производство, по което е постановено съдебно решение. Сочи, че първоинстанционното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и оценка на представените по делото доказателства, като претенцията на ищеца не е доказана както по основание, така и по размер. Твърди, че не се установява изправността на измервателните уреди, с които е отчетена топлинната енергия, която се претендира да е доставена до имота. На следващо място посочва, че ищецът не е провел надлежно доказване, от което да следва еднозначен извод в посока, че именно ответното дружество е собственик на топлоснабдения имот. Намира, че неправилно релевираното от ответника възражение за изтекла в негова полза погасителна давност, е прието за неоснователно. Сочи, че не се установява основанието за твърдяната доставка, предвид липсата на сключен писмен договор между страните. С оглед изложеното, отправя искане до съда за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друг акт по съществото на спора, с който претенцията за главница за топлинна енергия, с която се твърди ответникът неоснователно да се е обогатил за сметка на ищеца, да бъде отхвърлена изцяло. Претендира присъждане и на сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 23234/23.01.2025 г., подаден от въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, чрез юрк. Кънева, в който се излага становище за неоснователност на същата и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част, както и за присъждане на сторените в хода на въззивното производство разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпило становище от конституираното в първоинстанционното производство на страната на ищеца, сега въззиваем, трето лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.

2

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Пред първата инстанция по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като предмет на въззивно обжалване се явява уважената част от главната претенция.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД включва следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; липса на правно основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В настоящия случай, за да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, че е потребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, че не е имало годно правно основание ответникът да 3 потребява тази енергия (липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между двете страни), стойността и количеството на потребената топлинна енергия, както и че е поканил ответника да плати сумите.

От представения пред първата инстанция Договор за учредяване право на строеж върху общинска земя от 25.09.2003 г. се установява, че Столична община е учредила в полза на ответното дружество право на строеж върху общински недвижим имот, представляващ парцел I-388, кв. 164, м. „Подуяне – център“, с административен адрес ул. „Буная“ № 8 и площ от 403 кв. м. Видно от представеното разрешение за ползване № СТ-12-056/14.12.2006 г., издадено от ДНСК към Министерство на регионалното развитие и благоустройство уреденото право на строеж е било реализирано от ответника, който е посочен и като възложител в цитирания документ, като в имота е построена жилищна сграда. С оглед учреденото право на строеж и предвид разпоредбата на чл. 63 ЗС за собственик на процесната сграда и намиращите се в нея обекти, в това число и апартаменти № 1 и № 11, следва да се счита ответното дружество.

Видно от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти от 18.01.2016 г., на същата дата ответникът е предоставил като вещно обезпечение на поето спрямо трето за настоящото производство лице задължение редица недвижими имоти, включително и недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ул. „********, както и апартамент № 11, намиращ се на ет. 4 в сградата на същия адрес. Ето защо, доколкото липсват доказателства за последващо разпореждане с правото на собственост върху апартаменти № 1 и № 11, следва да се приеме, че в рамките на предявения с исковата молба период титуляр на правото на собственост по отношение на същите е било ответното дружество „Гео Пет-М“ АД.

С въззивната жалба е въведено оплакване за нищожност на обжалваното решение, което се обосновава с твърдения, че първоинстанционният съд се е произнесъл по отношение на различен от посочения от ищеца недвижим имот.

На първо място следва да се отбележи, че дори да се установят такива действия от страна на районния съд, то същите не биха могли да обосноват нищожност на постановения акт по съществото на спора, а биха могли да доведат до евентуален извод за недопустимост на решението.

В настоящата хипотеза действително в заявлението за издаване на 4 заповед за изпълнение на парично задължение с вх. № от 22.12.2023 г. заявителят е посочил, че претендираните суми са относими към недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се на адрес в гр. София, ул.

„********, с абонатен № ********, за който абонатен номер е била издадена и заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.01.2024 г. В същото време в исковата молба е посочено погрешно, че топлоснабденият имот е апартамент № 11, като в обжалваното съдебно решение също е посочен апартамент № 11, вместо апартамент № 1. Настоящият въззивен състав намира обаче, че се касае до допусната техническа грешка в изписването на административния адрес на топлоснабдения имот, което не е довело до постановяване на второ решение за едно и също вземане. Както в заявлението, така и последователно в заповедта за изпълнение, исковата молба и съдебното решение на първата инстанция е посочен един и същ абонатен №, а именно ********. Във връзка с него са изготвени и приетите пред първата инстанция заключения по допуснатите съдебносчетоводна и съдебно-техническа експертизи. Нещо повече, видно от представената към въззивната жалба съдебна практика, представляваща решение от 09.07.2024 г., постановено по гр. д. № 16320/2024 г., по описа на СРС, 77 състав, с което по отношение на въззивника е признато за установено, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД суми за топлинна енергия, доставена до имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. София, ул. „Буная“ № 8, е посочено, че за същия е относим различен абонатен № от процесния и по-конкретно 404530. Следва да се има предвид и обстоятелството, че според съдебно-техническата експертиза количеството топлинна енергия е изчислено за правилния отопляем обем за имот, представляващ апартамент № 1 – за 140 куб. м, така както е посочено и в представения по делото акт за разпределяне на отопляеми обеми по проект в жилищна сграда от 18.02.2008 г. Ето защо, не е налице основание както за нищожност на първоинстанционното решение, така и за неговата недопустимост като постановено в противоречие с диспозитивното начало, респ. поради липса на идентитет между вземането в заповедното производство и последващо развилия се по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК исков процес.

На следващо място, от изслушаното по делото и прието без възражения от страните заключение по допуснатата от първата инстанция съдебнотехническа експертиза се установява, че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира същият, е присъединена към топлопреносната 5 мрежа, като в предявения с исковата молба период е доставяна топлинна енергия. Ищецът ежемесечно е извършвал отчети на общия топломер, който е преминавал редовни метрологични проверки за годност на всеки две години, съответно на проявилата действие през процесния период нормативна уредба.

За периода в имота на ответника измерването на доставената, респ. потребената топлинна енергия, се е извършвало чрез отчитане показанията на индивидуален топломер и един брой водомер за топла вода, като и двете средства за търговско измерване са били с дистанционен отчет. Вещото лице е констатирало, че технологичните разходи са приспадани за сметка на ищеца и е заключило, че дяловото разпределение за имота е извършено в съответствие с нормативните изисквания в областта на енергетиката и че задълженията са начислявани на база извършван реален отчет. С оглед изчисленията в съдебнотехническата експертиза за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. до имота на ответника е доставена топлинна енергия на обща стойност 1317,18 лв., в която се включват суми за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, за отопление на имота, както и за БГВ. В общия размер на задължението, посочено в заключението, не са включени предишни неплатени суми, както и лихви.