Решение № 72 от 02.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. София, 02.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20211001001137 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците М. М. А. и Х. М. С. срещу решение № 265125/29.07.2021г. по т.д. 9517/2020г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I – 20 с-в, в частта му, с която са уважени предявените от „Юробанк България“ АД искове по чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл.

79 ЗЗД, като всеки от ответниците е осъден да заплати по ½ от сумата 94 496,49 CHF (швейцарски франка) равняващи се на 112 947,60 лева – главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 29007/21.12.2007 г., представляваща сбора от главницата, включена в месечните вноски с настъпил падеж и главницата, която е обявена за предсрочно изискуема, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 22 053,05 лв. – считано от 09.09.2020 г. до окончателното плащане, а върху сумата от 90 894,64 лв. – считано от 05.01.2021 г. до окончателното плащане; сумата 729.07 CHF, равняващи се на 871.43 лева – такса по чл. 4, т. 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 29007/21.12.2007 г., за периода от 22.11.2017 г. до 07.09.2020 г.; сумата от 150 лева – разноски по чл. 10, т. 3 от Договора, за периода от 13.11.2017 г. до 07.09.2020 г., както и 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 12 077.75 лева – разноски по делото.

Жалбоподателите поддържат сезиралата съда искова молба да е нередовна, тъй като не съдържа изискуемата съобразно чл. 127 ГПК информация.

Поддържат доводи ответниците да са неправоспособни, предвид на което и подадената срещу тях искова молба да е нередовна. Излагат никой да не е повдигал въпрос досежно добросъвестното сключване на договора от наследодателя на ответниците и тяхна майка С. С., поради което и поддържат всички последици от развитието на отношенията по повод на процесния договор за кредит да следва да са за сметка на банката. Сочат по искане на банката техният баща да се е срещал поне три пъти с представители на банката, за да бъде намерено решение, удовлетворяващо двете страни, което не е отразено в исковата молба. Излагат до смъртта на майка им договорът да е редовно обслужван от нея, а последното плащане да е извършено от баща им. Той е водил преговори с банката да представлява децата, което поддържат също да не е отразено в исковата молба. Оспорват като несъстоятелни твърденията на банката за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем. Поддържат с обжалваното първоинстанционно решение съдът да е защитил само интересите на банката. Оспорват и исковата молба да не съдържа посочване на законния им представител и техен баща. Излагат баща им да е водил преговори с банката, представил е акт за смъртта на майка им и е чакал отговор от банката как да продължат отношенията, но е получил само предложение за превалутиране на кредита, което писмено е отказал и обаждания по телефона, че има дължими вноски по кредита. Поддържат последните факти да не са представени пред съда от ищеца, което сочат да е недобросъвестно поведение на банката. По тези доводи молят решението да бъде отменено в обжалваната му част.

Въззиваемата страна, „Юробанк България“ АД, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа исковата молба правилно да е счетена от първоинстанционния съд за редовна, а оплакванията на въззивниците в тази насока да са несъстоятелни. Излага ответниците да са правоспособни, да са универсални наследници на починалата им майка – кредитополучател по процесния договор за кредит, предвид на което последните са и процесуално – чл. 26 ГПК, и материално легитимирани като ответници по предявените искове. Сочи всички възражения по въззивната жалба да са неотносими към предмета на делото, а релевантните факти да са точно установени от съда с 2 обжалваното първоинстанционно решение. По изложените доводи моли жалбата на ответниците да не бъде уважена от съда. Претендира присъждане на разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на относимите императивни материалноправни норми.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.

Решението е допустимо в обжалваната му част.

Подадената в съда от „Юробанк България“ АД искова молба не е отговаряла на изискванията на чл. 127 ГПК, доколкото видно от съдържанието не е съдържала точно посочване на имената и адресите на ответниците като последните са посочени като „наследниците на С. Х. С.“.

Нередовността е констатирана от първоинстанционния съд и с разпореждане от 21.09.2020г. съдът е изпълнил задължението си по чл. 129, ал. 1 ГПК като е указал и предоставил срок на ищеца да отстрани нередовността като посочи трите имена и адрес на ответниците.

Указанията на съда са изпълнени от ищеца в срок с молба от 20.10.2020г., с която ищецът е уточнил чрез имена и адрес ответниците по предявените искове, както и каква сума претендира от всеки от тях по предявените искове. Посочването на роднина на ответниците, съобразно заявените в жалбата оплаквания – на техния баща, не е изискуемо от закона, още повече и предвид факта, че те не са малолетни и той не е техен законен представител.

Предвид нормата на чл. 129, ал. 5 ГПК поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването, предвид на което и оплакванията по жалбата на ответниците, че разгледаната от първоинстанционния съд искова молба е нередовна е неоснователно.

Следва да бъде добавено и че видно от ясно изразената воля на ищеца по депозираната пред съда на 09.09.2020г. искова молба сочен ответник е не починалата към последната дата С. С., а наследниците , уточнени с имена и 3 адрес с молба от 20.10.2020г. като М. М. А. и Х. М. С., които като физически лица са материално правоспособни – чл. 1 Закон за лицата и семейството, респективно на основание чл. 27 ГПК са и процесуално правоспособни, и предявените срещу тях искове са допустими, респективно допустимо е и поставеното по тях първоинстанционно решение в обжалваната му част. При формиране на последния извод съдът съобразява и разясненията по т. 2 от ТР 1 от 09.07.2019г. по т.д. 1/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Досежно правилността на решението в обжалваната му част при съблюдаване на изложените в жалбата доводи и при съобразяване на относимите към правилното решаване на спора императивни материалноправни норми съдът приема следното:

От представения по делото договор за потребителски кредит HL 29007/21.12.2007г. се установява на 21.12.2007г. между ищеца „Юробанк България“ АД, с предишна фирма „Юробанк и еф джи България“ АД от една страна, и С. Х. С. – като кредитополучател, от друга, да е сключен договор за банков кредит съобразно дефиницията му по чл. 430 ТЗ. Страните по договора за кредит се съгласяват банката да отпусне на кредитополучателя в кредит за текущи нужди равностойността в швейцарски франкове на 61 200 евро по търговски курс купува за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита. Страните са договорили разрешеният кредит в швейцарски франкове да се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя, като банката служебно превалутира предоставената в швейцарски франкове сума в евро по курс на банката за деня, като превежда сумата в евро по сметка на кредитополучателя. С чл. 6, ал. 2 от договора е предвидено погасяването на кредита да се извършва в швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главница и/или лихва кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването да се извършва от банката след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс продава на банката, за което кредитополучателят дава своето съгласие.

Уговореният срок за връщане на кредита е 360 месеца – чл. 5 от договора.

С чл. 20 от договора за кредит е предвидено правото на 4 кредитополучателя да поиска превалутиране на кредита, предоставен му в швейцарски франкове, съответно в евро, за което се задължава да заплати комисионна съобразно тарифата на банката.

С чл. 22 от договора за банков кредит е разписано кредитополучателят да декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната в обявения от банката курс купува или продава на швейцарски франк към български лев или евро, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2 повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като в тази връзка напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поема всички вреди, включително пропуснати ползи, произтичащи от промяна на погасителните вноски и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят с ал.2 на същата разпоредба от договора декларира да е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора.

С чл. 3 от договора е уговорена дължимата по договора възнаградителна лихва, равняваща се сбора от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата и надбавка от 1,15 пункта. Към датата на сключване на кредита БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове е определен на 4,5 %.

В ал. 5 на чл. 3 от договора е предвидено базовият лихвен процент да не подлежи на договаряне, а промените в него да стават веднага задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия лихвен процент чрез обявяването му на видно място в банковите салони. С чл. 6, ал. 3 е предвидено при промяна от страна на банката на БЛП автоматично да се променя размерът на дължимите по договора погасителни вноски. С чл. 12 е изрично предвидено правото на банката да променя тарифата за таксите, събирани от банката, както и приложимите лихви по договора.

С чл. 3, ал. 3 от договора е предвидено при забава в плащанията и предсрочна изискуемост на кредита да се дължи обезщетение /лихва/ в размер на редовната лихва по кредита и надбавка от 10 пункта.

В чл. 18 е предвидено правото на банката при всяко неизпълнение на 5 договора от страна на кредитополучателя да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Видно от приложеното по делото доказателство – приложение 1 към договора, а и установимо от заключението по изслушаната основна ССчЕ, кредитът е усвоен на 23.01.2008г., на която дата по блокираната сметка на кредитополучателя е преведена сумата от 100 144 швейцарски франка, равняващи се на уговорения кредитен лимит по чл. 1 от договора от сумата 61 200 евро, при приложим курс на банката за купува за швейцарски франк към евро от 1,6363256.

Към договора за кредит са сключени четири допълнителни споразумения от 28.09.2010г., от 22.12.2011г., от 31.0 8.2012 и от 28.03.2013г., с които страните по договора са констатирали дължимите по договора главница, лихви и такси. Постигнали са съгласие просрочените лихви и такси да бъдат трансформирани като дължима главница по договора, договаряли са период на облекчено погасяване на кредита, както и са предоговаряли размерът на дължимата възнаградителна лихва.

От заключението по изслушаната ССчЕ се установява, че към датата на депозиране на исковата молба в съда на 09.09.2020г. са налице непогасени на падежа им 82 броя погасителни вноски, дължими за периода 10.11.2013г. до 09.09.2020г., като размерът на дължимата непогасена главница към последната дата съобразно счетоводните записвания при ищеца е 12 643,52 швейцарски франка. Към същата дата осчетоводеният остатък на редовна главница, която не е с настъпил падеж, е 90 214,86 швейцарски франка.