Решение № 120 от 04.07.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. В., 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря Н. Ц. К. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20221300500176 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №42/28.02.2022 г. по гр.д.№698/2021 г. на Районен съд-В. е признато за установено по отношение на КР. В. Г. от гр. В., ЕГН

**********, че дължи на „Б. ДСК“ АД,ЕИК.. със седалище и адрес па управление: гр. С. следните суми: сумата от 3 956.53 лв. -главница по договор за кредит от 13.05.2013 г., сключен със „С. Ж. Е." АД, сумата от 344.06 лв.лихва за забава за периода от 31.05.2019 г. до 23.07.2020 г. ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1314/27.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1425/2020 г. на Районен съд-В.

Обезсилена е частично издадената по ч.гр.д. № 14251/2020 г. по описа на ВдРС Заповед № 1314 от 27.08.2020 г.. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издаден на 27.08.2020 г.,по отношение на главницата,а именно в частта за сумата над 3 956.63 лв.

1

Отхвърлен е предявеният от „Б. ДСК“ АД,ЕИК. против КР. В. Г. от гр.

В. ЕГН ********** установителен иск за сумата от 395.65 лв.- договорна (възнаградителна лихва) за периода от 30.12.2014 г. до 30.05.2019 г.,както и предявения установителен иск за сумата от 1466.53 лева -обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода 30.01.2015 г. до 30.05.2019 г.

Осъдена е КР. В. Г. от гр. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.

ДСК“ АД,ЕИК.., сумата в общ размер от 157.44 лв.. направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. 1425/2020 г. по описа на РС-В. съобразно уважената част от иска, като е отхвърлено искането в останалата му част до пълния размер.

Осъдена е КР. В. Г. от гр. В. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.

ДСК“ АД,ЕИК.. сумата в общ размер на 157.44 лв., направени в производството пред Районен съд-В. разноски, но съобразно уважената част от иска, като е отхвърлено искането в останалата му част до пълния размер.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от “Б. ДСК” АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от Д. Д.

М. и С.Л. С. Изпълнителен директори, чрез пълномощника юрисконсулт Т. З.

Х.-Т. ,редовно упълномощен с пълномощно рег. № 772,773/24.01.2022г., нотариално заверено от нотариус М. Ш. с рег. № 042 на НК с адрес за получаване на призовки и съобщения:гр. В. .

Поддържа се ,че обжалваното решение в отхвърлителната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за необосновано. Иска се решението да бъде отменено в отхвърлителната част и вместо него да бъде постановен акт, с който да бъдат уважени заявените пред и отхвърлени от първоинстанционния съд суми, а именно: - възнаградителната лихва за периода 30.12.2014-30.05.2019 г. в размер на 395,65лв.и обезщетение за забава в размер на 1 466,53лв., дължими за периода 30.01.2015 г.- 30.05.2019 г.

Поддържа се ,че отделно от посочените по договора лихвени проценти и видно от приетата и неоспорена от ответника съдебно - счетоводна експертиза, в заявените от банката периоди за начисляване на лихвена надбавка и обезщетения за забава нямало едностранно увеличение на лихвения процент от Кредитора.

2

Изразяват се подробни доводи относно това ,че заявените от Б. ДСК възнаградителни лихви и обезщетения не са погасени по давност.

С оглед на гореизложеното се иска да се отмени първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени заявените за установяване суми възнаградителната лихва за периода 30.12.2014- 30.05.2019 г. в размер на 395,65 лв. и обезщетения за забава в размер на 1 466,53лв, дължими за периода 30.01.2015г,- 30.05.2019г., като постановите ново, с което да се уважи претенцията на Банката.

Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Пред Районен съд-В. е постъпила искова молба от „Б. ДСК” АД, ЕИК.. със седалище и адрес на управление: гр. С., с която против КР. В. Г. от гр. В., ЕГН ********** е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че на 13.05.2013 г. между „С. Ж. Е." АД /което дружество е преобразувано чрез вливане в "Б. ДСК" АД/ и кредитополучателя Г. Н. Г., ЕГН ********** и съдлъжника КР. В. Г., ЕГН ********** е сключен Договор за кредит Експрссо № 339172 , по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 5000 лева, с краен срок за издължаване 30.05.2019 г./72 месеца, считано от неговото усвояване, съгл. Част I чл. 5 от Договора/. Посочено е ,че падежната дата за издължаване на месечните вноски е 30-то число на месеца,както и че договорът за кредит - Част I и Част II /Общи условия/, са в съответствие с изискванията на ЗПК /чл. 11/, подписани са от кредитополучателя и съдлъжника, с което последните по собствена воля са обвързани от техните клаузи.

Излага се, че ответницата в настоящото производство К. В. Г. се е задължила да отговоря солидарно като съдлъжник с кредитополучателя за всички негови задължения, произтичащи от горепосочения договор за кредит, като солидарността е изрично уговорена в разпоредбата на чл. 17 от договора.

3

Сочи се, че съгласно част I чл. 8 от договора, за предоставения кредит, кредитополучателят и съдлъжникът са поели ангажимент да заплащат на кредитора възнаградителна лихва в размер на 8,9 % годишно, формирана от съответния лихвен индикатор, увеличен с надбавка от 3 пункта на година,както и че по силата на част I чл. 9.1 от договора, при просрочие на погасителните вноски се начислява наказателна лихва в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент.

Твърди се,че в случая претендиралият размер на наказателната лихва за забава е изчислен, като само върху частта от вноската, представляваща главница, е начислена лихва в размер на 6 %,както и че съгласно част II чл.

10, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и цялата главница започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 6 процентни пункта.

Сочи се,че в случая обезщетението за забава след датата на настъпване на изискуемост е начислено, като върху цялата главница е начислена законна лихва за забава,както и че след предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.

Подържа се,че съгласно част II чл. 11 от договора, Кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорени те погашения,както и че в настоящия случай, въпреки че началната дата на просрочието е 30.01.2015 г., кредиторът не се възползвал от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем, поради което задължението по процесния договор за кредит е изискуемо на краен падеж, настъпил на 31.05.2019 г., за което кредиторът не дължи уведомяване на кредитополучателя и солидарния длъжник.

Поддържа се, че всички средства по отпуснатия кредит са усвоени от кредитополучателя на 13.05.2013 г. по посочената в част I чл. 6 от Договора за кредит негова разплащателна сметка при банката,както и че в част I чл. 7.1 от Договора за кредит страните са уговорили погасяване на кредита с месечни вноски в размер на 92,73 лева, съгласно погасителен план - приложение към договора за кредит.

Твърди се, че с предоставяне на кредита по сметка на кредитополучателя, 4 банката кредитор е изпълнила поетия по договора ангажимент и с изправна страна по него.

Сочи се, кредиторът и съдлъжникът са платили вноските по погасителен план с падеж до 30.01.2015 г. включително,като неплатени са останали всички последващи вноски от 30.01.2015 г. до 31.05.2019 г.

Излага се, че кредитополучателят и съдлъжникът не са заплатили изцяло дължимите към Банката суми и след настъпване на изискуемостта на кредита на краен падеж, поради което Кредиторът с предприел действия за снабдяване с изпълнителен лист и принудително събиране на вземанията си.

Сочи се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д.

№1425/2020 г. по описа на ВРС, и по което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу които има подадено от ответницата възражение.

Поддържа се, че към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 23.07.2020 г. е налице неизпълнение на 53 месечни вноски /999 дни забава/, като общо претендираната като дължима сума по кредита към 23.07.2020 г. е в размер на 6280.55 лева, от които: неплатена главница - 3956.53 лева (в изпълнителният лист и Заповедта за незабавно изпълнение погрешно е отразена главница в размер на 3986.53 лева), неплатена договорна (възнаградителна лихва) 395.65 лева за периода от 30.12.2014 г. до 30.05.2019 г., обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) в размер на 1466.53 лева за периода 30.01.2015 г. до 30.05.2019 г., обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост в размер на 344.06 лева за периода 31.05.2019 г. до 23.07.2020 г. и дължими заемни такси:

117.78 лева.

Твърди се, че претендираната договорна лихва е дължима на основание част I чл. 8 от представения пред съда договор. В тази връзка началният момент на претендираната договорна лихва - 30.12.2014 г. е момента от който, съгласно договора и погасителния план към него, е налице начисляване па възнаградителна лихва, която не е платена от кредитополучателя. Посоченият краен момент - 30.05.2019 г. е датата, до която банката е начислявала възнаградителна лихва, т.е. крайният падеж на кредита.

Сочи се, че претендираната наказателна надбавка в размер на 5

1. лева за периода 30.01.2015 г. до 30.05.2019 г. представлява обезщетение за забава, дължимо на основание част 1 чл. 9.1 от договора за кредит.

Размерът на тази лихва е формиран, като само върху частта от вноската, представляваща главница, е начислена лихва в размер на 6 %.

Излага се, че претендираното обезщетение за забава в размер на 344.06 лева, дължимо съгласно ТР №3/2017г. на ВКС след настьпване на изискуемост на задължението, е изчислено в размер на законната лихва за периода от 31.05.2019 г. до 23.07.2020 г.

С настоящия иск не се претендира сумата от 117.78 лева, посочена в извлечението като изискуеми дължими заемни такси, тъй като ищецът сочи, че погрешно са добавени в извлечението.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на КР. В. Г., че дължи на ищеца "Б. ДСК" АД, като правоприемник на „С. Ж. Е." АД, в качеството й на съдлъжник по Договор за кредит Експресо № 339172 от 13.05.2013 г. следните суми: изискуема главница - 3956.53 лева; изискуема договорна (възнаградителна лихва) 395.65 лева за периода от 30.12.2014 г. до 30.05.2019 г., изискуемо обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) в общ размер на 53. лева за периода 30.01.2015 г. до 30.05.2019 г., изискуемо обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост в размер на 344.06 лева за периода 31.05.2019 г. до 23.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, е представил писмен отговор на исковата молба, като е оспорил исковата претенция. Направено е възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане за главница, на основание чл. 110 ЗЗД, в периода от 19.09.2011 г. настъпването на предсрочната изискуемост на задължението до депозирането на искането за издаване на заповед за изпълнение. Направено е възражение, че вземането за договорна лихва, също е погасено по давност на основание чл. 111,6. „в“ от ЗЗД. Излага се, че по отношение на вземането за наказателна лихва също е изтекла погасителна давност, е твърдения, че давността е изтекла в периода 6 от 30.01.2015 г. до 30.01.2019 г. на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Твърди се, че и вземането за такса изискуемост също е погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД.