Решение № 616 от 08.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. Бургас, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20242100500573 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от С. А. М., гражданин на Р. Ф., роден на **.**.**** г. в гр. Ж., Д. о., Булстат № *********, с адрес в Р., гр. М., ул. “П.“ № **, ап. * и В. В. М.а, гражданка на Р. Ф., родена на **.**.**** г. в гр. М., Булстат № *********, с адрес в Р., гр. М., ул. “Ж.“ № **, корпус *, ап. **, двамата с адрес за кореспонденция в Р България: гр. П., м.

„К.“, бл. *, ет. *, ап. **, чрез адв. С. Д. Добрева със съдебен адрес: гр. Бургас, ***, ет.1, против Решение №146 от 22.01.2024 г., постановено по гр.дело №1837/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил предявените от въззивниците против И. М. П., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „И.“ бл. **, вх. *, ап. * и П. С. М., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Ц. А. *“ № **, ет. *, ап. *, искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищците-въззивници сумата от 10500 евро равностойни на 20536,22 лева или по 5250 евро, равностойни на 10238,11 лева, за всеки от ищците, представляващи неоснователно задържана част от продажната цена на съсобствен на ищците самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 28.03.2023 г. до окончателното изплащане.

1

Съдът е осъдил ищците да заплатят на ответниците сумата от 2700 лева – разноски по делото.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразяват въззивниците, които считат същото за неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, при несъобразяване с представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, при неправилно ценене на свидетелските показания, които противоречат на останалите доказателства по делото, при недопускане на своевременно поискани доказателства без основателна причина, с неправилни фактически и правни изводи от установената по делото фактическа обстановка. Молят съда за отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което претенцията бъде изцяло удовлетворена. Излагат подробни съображения в 9 точки. Изразяват несъгласие с преценката на съда, че оспорените от въззивниците частни документи са истински. Считат, че липсата на подпис от тяхна страна върху документите наред с оспорването сочат на това, че е следвало да бъдат обявени за неистински от съда. Сочат, че противоречат на представените други доказателства по делото. Оспорват продажната цена по т.3, като твърдят, че съдът съгласно т.4 не прави разлика между „продажна цена“ и „разноски по сделката“. Обосновават се с неправилно тълкуване извършено от съда досежно сделката по упълномощаване. Намират, че неправилно съдът е приел, че представеното пълномощно дава възможност въззиваемите да извършват плащания във връзка със сделката. Позовават се на разпоредбата на чл.292 от ЗЗД и на задължение договорът да е в писмен вид с нотариална заверка на подписите.

Считат, че представените частни документи са съставени като доказателства с оглед настоящото дело, а въззиваемите са злоупотребили с представеното пълномощно и са го използвали във вреда на представляваните. Позовават се на кореспонденцията между страните във връзка с представените чатове.

Считат, че не са упълномощавали ответниците да сключват договори с трети лица – дружества, както и да заплащат дължими такси и разноски в етажната собственост в която се намира процесния апартамент. Излагат съображения.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Петър Зафиров, пълномощник на И. М. П., ЕГН ********** и П. С. М., ЕГН **********, двете със съдебен адрес: гр. Бургас, пл. „Баба Ганка“ № 4, ет. *, АК „Зафиров и партньори“, с който оспорва подадената въззивна жалба, 2 като счита постановеното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно, а изложените в жалбата твърдения за неоснователни и недоказани. Прави разбор на съотносимите доказателства като анализира и представените частни документи. Излага подробни съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд – Бургас се е произнесъл по субективно съединени искове с правно основание чл.284, ал.2, във вр. с чл.79, ал.1, предл.първо от ЗЗД, а по евентуалното възражение на ответниците – по чл.103, във вр. с чл.285 от ЗЗД.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Не се спори по делото, че въззивниците са били собственици на недвижим имот в гр. Поморие закупен от тях на 21.10.2010 г., за което е представен нотариален акт № ***, том *, рег.№ 3963, нот.дело № 899 на нотариус Гергана Недина с регистрационен № 607 на НК. Също така е безспорно по делото, че на 18.10.2022 г. пред същия нотариус е изповядана сделка, по силата на която ищците са продали на трети за спора лица – В. К. и О. К. процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** за сумата от 60500 евро. Претенцията на ищцитевъззивници е за заплащане на сумата от 10500 евро, представляваща неоснователно задържана част от продажната цена на съсобствения на ищците самостоятелен обект, тъй като, видно от представените доказателства по отчетната сделка, въззиваемите са предали на въззивниците 50000 евро, като са приспаднали дължимата такса за процесния имот в размер на 2740 лева за 2021 г., възлизаща на 1400 евро, отчитайки сума в размер на 48600 евро по банковата сметка на ищеца.

Не се спори по делото, че с пълномощно 77 А Д 1242398 от 30.08.2022 г. на нотариус Артьом Юриевич Логинов от гр. М., със заверка на подписи и съдържание, регистрирано в регистър с №77/2151-н/77-2022-2-1413, въззивниците са упълномощили въззиваемата И. П. да продаде от тяхно име и за тяхна сметка, на когото прецени, на цена и при условия които намери за подходящи собствения на въззивниците недвижим имот представляващ апартамент № ** с идентификатор ***, с адрес на имота гр.

Поморие, ***, бл. *, ет. *, със застроена площ от 70,99 3 кв.м. и прилежащи части 18,88 кв.м. идеални части от общите части на сградата, състоящ се от антре, две спални, баня и тоалетна, хол и кухня и една тераса. Представеното пълномощно на руски език е придружено с извършен превод на български език, като преводът не е оспорен от страните. С даденото пълномощно въззиваемата П. е упълномощена да представлява въззивниците пред Данъчна администрация на Община Поморие, пред АГКК, като поръчва и получава схемата на самостоятелния обект, да заплаща от името на въззивниците и за тяхна сметка необходимите такси, данъци, комисионни, разходи за получаване на документи и други. В пълномощното е посочено, че всички разпоредби на пълномощното следва да се тълкуват изцяло в полза на представителната власт на упълномощеното да ги представлява при продажба на горепосочения имот лице и свързани с това действия.

По делото е представена водена между страните кореспонденция в превод от руски на български език, като на 24.08.2022 г. въззиваемата П. М. е уведомила въззивника М., че е намерила купувач на апартамента за сумата от 50 000 евро чисто, както и че купувачът заплаща нотариалната такса и комисионната на въззиваемите от 3%. В отговор последният е посочил, че това са добри новини.

Страните са представили множество писмени доказателства, в т.ч. подписани договори в оригинал представени от въззиваемите, кореспонденция между страните, разпитани са двама свидетели пред първата инстанция, като първоинстанционният съд е изяснил делото от правна и фактическа страна и е достигнал до изводи, които се споделят от настоящата инстанция, която от своя страна на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

От събрания доказателствен материал се установява, че след снабдяването на въззиваемата П. с пълномощно от въззивниците, между страните се е водила кореспонденция на руски език, като е постигнато съгласие за цената на която да бъде продаден процесния недвижим имот.

Представеният по делото и сключен от страните договор – възлагане за покупко-продажба на недвижим имот от 10.10.2022 г., изготвен на руски език и подписан от въззивниците и И. П., представлява договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД, като същият определя параметрите на постигнатите между страните договорки. Договорена е цена от 50 000 евро, 4 представляваща продажна цена на апартамента, сумата от 1400 евро – задължение на продавача към комплекс „Сънсет Ризорт“ за такса за обслужване и управление за 2021 г., която сума следва да бъде заплатена от И.

П. за сметка на продавачите. Договорено е сумата от 48 600 евро да бъде преведена от агента с банков превод по разплащателната банкова сметка на продавача С. М., като е посочена сметка в Армения.

Следва да се отбележи, че договорът за поръчка съобразно разпоредбата на чл.280 и сл. от ЗЗД представлява двустранен неформален договор, който се счита за сключен при постигане на съгласие между страните, относно съществените елементи на договора, без да е необходимо да бъде изготвен в писмена форма. В хода на кореспонденцията между страните, последните са постигнали съгласие и са оформили същото в писмен договор от 10.10.2022 г. В този смисъл съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че договорът не обективирал реално сключения между страните договор за поръчка, тъй като ищците били подписали договора, сканирали са го и го изпратили подписан по електронната поща на въззиваемата П., но тя не им била върнала сканирания екземпляр от договора, подписан и от нея. В последствие на 19.10.2022 г. по банковата сметка на С. М.

П. е наредила сумата от 48600 евро, а на 27.10.2022 г. е заплатила сумата от 1400 евро – дължима сума към к-с „Сънсет Ризорт“ за 2021 г. Тези обстоятелства сочат именно на изпълнение на договора от страна на въззиваемата П..

Неоснователни са и оплакванията за това, че преди изповядване на нотариалната сделка е сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, за което въззивниците не са дали съгласие на представляващата ги. След като по силата на подписаното пълномощно П. е била овластена да представлява продавачите в сделката по покупко-продажба, то логично е и сключването на предварителен договор от името на продавачите с купувачите, поради което съдът намира, че даването на съгласие в случая не е необходимо.

По делото са представени доказателства за това, че на 14.11.2022 г. П. е изпратила на М. по електронен път копие на нотариалния акт и отчет за платените разноски, заедно с разходните документи. При това положение въззиваемата е изпълнила поетите задължения да представлява продавачите в 5 сделката по покупко-продажба, както и да им преведе уговорената по договора за мандат от 10.10.2022 г. сума от 50 000 евро „чисто“, приспадайки дължимата такса от 1 400 евро за 2021 г. към „Сънсет Ризорт“.

Основният спор между страните е за това, дали претендираната сума от 10 500 евро, представляваща разликата над уговорения в договора за поръчка в размер от 50 000 евро до пълния размер на вписаната в нотариалния акт цена от 60 500 евро, следва да бъде предадена на купувачите или същата представлява дължима сума на посредници при осъществяване на покупкопродажбата. От представените отчетни документи и сключени договори се установява, че въззиваемата П. е спазила договорното изискване между страните да продаде процесния имот на продажна цена от 50 000 евро „чисто“, като разликата от 10 500 евро не е получена от въззиваемата в изпълнение на сключения договор за поръчка, поради което за нея не е възникнало задължение да предаде сумата на въззивниците – ищци.

Видно от представените от въззиваемите писмени доказателства, същите са заплатили разходи по осъществяване на продажбата, включващи заплатено комисионно възнаграждение на „Ник Ел“ ЕООД, в размер на 7800 лева, 2740 лева – такса поддръжка за 2022 г. за сметка на купувачите, 3163 евро – разходи за нотариални такси, както и адвокатско възнаграждение за сметка на купувачите, 2933,75 лева – комисионно възнаграждение на ответниците за сметка на купувачите, 106,92 евро – банкова комисионна удържана от банковата сметка на въззиваемата П. при превеждане на сумата от 48 600 евро, 325 лева – превод на пълномощно и 6 броя декларации за купувачи, 25 лева – удостоверение за данъчна оценка, 30 лева – удостоверение за вписване, отбелязване и заличаване на имота, 325 лева – превод на пълномощно и 6 броя декларации за продавачи. Общият размер на установените по делото разходи, както правилно е приел първоинстанционния съд, възлиза на сумата от 10 519,40 евро, представляваща платени суми във връзка и по повод сключване на сделката за покупко-продажба, която е предмет на договора за поръчка от 10.10.2022 г. В този смисъл, настоящата инстанция не установява действия от страна на въззиваемите, които да са в ущърб или във вреда на въззивниците в качеството им на продавачи по сделката. При това положение настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, което налага потвърждаването му. на въззиваемите се дължи сумата от 1500 лева – разноски за въззивната инстанция съгласно 6 представения на стр.43 списък на разноските.